Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2007 16:11 - НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ЗА МИР ПРЕЗ 2006 ГОДИНА
Автор: indreal Категория: Други   
Прочетен: 2284 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.08.2009 00:09


На 10 декември 2006 г. в Осло бяха обявени лауреатите на Нобеловите награди. Тазгодишният носител на отличието за мир е Мухамад Юнус. Професорът  по икономика от Бангладеш разделя наградата си с основаната от него банка „Грамин”. Мухамад Юнус е известен с това, че предоставя микрокредити на бедните, без в замяна да изисква от тях каквито и да било финансови гаранции. “Всеки човек на земята има потенциала и правото да живее добре. Юнус и неговата банка за микрокредити показаха, че дори и най-бедните сред бедните могат да работят и допринесат за собственото си развитие”, се казва в съобщението на Нобеловия комитет.

Мухамад Юнус беше сред фаворитите за Нобеловата награда за икономика. Ето защо присъждането му на приза за мир предизвика откровена изненада и не се посрещна еднозначно от всички. Авторитетното списание „Икономист” публикува материал, озаглавен „Нобеловата награда за мир изгуби блясъка си”. В него открито се заявява, че лауреатите от последните години трудно могат да бъдат наречени миротворци, поради което може би ще е по-добре следващия път в категорията изобщо да няма присъждане. Повод за острата критика към избора на Нобеловия комитет е, че тазгодишният победител може и да е възхитителен борец срещу бедността, но нито той, нито банка „Грамин” могат да бъдат наречени миротворци.

„Икономист” не са прави. Самата идея че един единствен човек може да се награждава за мир, и че всеки мир е добър е доста дискусионна. Наградите и заслугите, които се дават на актуални миротворци много често се оказват незаслужени, когато конфликтът се възобнови или изобщо не бъде прекратен. Точно това се случва през 1973 г. Тогава Нобеловият комитет връчва наградата за мир на Хенри Кисинджър и на виетнамеца Ле Дък Тхо, който между другото я отказва. През същата година двамата подписват споразумение за прекратяване на огъня във Виетнам, но сраженията продължават още две години. Подобна "борба за мир" най-често лекува само симптоми, и то на отделни патологични случаи. Едно от истинските полета на борбата за мир са действията срещу бедността, даващи шанс на бедните да променят битието си.  Гладът, мизерията и бедността са основни предпоставки за възникване на въоръжени конфликти. Траен мир не може да бъде постигнат, освен ако на голяма част от хора не им се даде възможност да се справят с бедността.  Ето защо в случая с Мухамад Юнус и банка „Грамин” за първи път от много години Нобеловата награда за мир се присъжда за устойчива и продуктивна работа за мир. Професор Юнус е един от малкото хора, които наистина се борят с бедността като фактор за междуособици. Самият лауреат на наградата изтъква, че траен мир може да бъде постигнат единствено благодарение на смели инициативи срещу бедността. Мухамад Юнус е убеден, че на фона на изразходваните от САЩ $530 млрд. за войната в Ирак, да инвестираш ресурси в подобряване на живота на бедните е много по-добра стратегия. "Вярвам, че тероризмът не може да бъде победен с военни действия", добавя още той.

Мухамад Юнус произхожда от заможно семейство. Завършва университета в родния си град Читагонг, получава стипендия “Фулбрайт” и продължава образованието си в САЩ. Там защитава докторат в университета Вандербилт в Нашвил, щата Тенеси. Завръща се в родината си през 1972 г. На 33 години става професор и оглавява факултета по икономика в университета на Читагонг. Мухамад Юнус би могъл да има голям успех в частното предприемачество, но една случка през 1974 г. става повратна в живота и кариерата му. Професорът отива заедно със студентите си в едно от многото бедни села край Читагонг. Там срещат занаятчийка, която прави бамбукови столчета. От нея разбират че седмичното количество суров бамбук, необходимо за нейната продукцията, струва 22 цента. За да си купува нужното количество суровина всеки път й се налага да взима заем. След като се разплати с лихваря, печалбата, която остава за жената, е под 1 цент на стол. На въпроса защо не закупи сама материал и не продаде столовете на свободния пазар с чувствително по-голяма печалба, тя отговаря, че няма от къде да вземе 22 цента за материал…

Проблемът е, че бедните хора в Бангладеш, подобно на тази занаятчийка, са държани настрана от банковото кредитиране под предлог, че не удовлетворяват изискванията на банките за обезпечаване на заемите. В същото време професор Юнос вижда, че дори една незначителна финансова помощ, каквито са 22 цента за майсторката на столове от бамбук, може да изиграе решаваща роля за коренна промяна в живота на най-бедните. Така той стига до разработването на концепцията за микрокредитирането. Първият си микрокредит Мухамад Юнус отпуска от собствения си джоб на група от 42-ма селяни, плетящи кошници. Кредитът е в размер на 27 долара – смешна сума за представата на западния човек, но помогнал на много бангладешки семейства да изплуват от бездната на обричащата бедност.

"Не хората са тези, които не заслужават кредити. Банките са тези, които не заслужават хората." Следвайки тази философия, през 1976 г. Мухамад Юнус създава своята банка, отпускаща кредити на "най-бедните сред бедните" в селските райони на Бангладеш. За обезпечаване на раздаваните кредити, банката възприема системата на т. нар. кръгово поръчителство: сред кредитополучателите се формират неформални групи, чийто членове се проучват помежду си и след това гарантират солидарно един за друг. Тази мярка се оказва толкова успешна, че дава възможност на банката на Мухамад Юнус да разработи и други схеми за алтернативно кредитиране. Освен микрокредити в „Грамин” отпускат жилищни и селскостопански кредити, започват да оперират и с венчърни капитали – инвестиционни инструменти, предназначени за финансиране на нови и по тази причина високо рискови услуги и производства. Днес банката на Мухамад Юнус има клонове в 37 хиляди населени места в Бангладеш. От основаването си досега „Грамин” отпуска над 4 милиона кредита на обща стойност $5 млрд. Банката успява да си върне 98% от заемите. Безспорните успехи на банковия модел, предложен и реализиран от Мухамад Юнус и неговата банка, вдъхновява финансови последователи на няколко континента, при това не само в развиващи се страни, но и във водещи световни икономики, каквато е тази на САЩ.

Една голяма част от проектите по микрокредитиране на „Грамин” са ориентирани специално към жените. Причината е, че по мнението на много изследователи, жените диспропорционално страдат от бедността и носят на плещите си голяма част от разходите по издръжката на своите семействата. В още по-голяма степен това важи за случаите, когато става дума за непълни семейства. Около 90% от микрокредитите на банка „Грамин” се отпускат на жени.

След като получи Нобеловата награда за мир, Мухамад Юнус обяви, че ще използва средствата в еквивалент на $1,4 млн. (напомням, че Нобеловите награди се изплащат в шведски крони) за реализация на различни проекти в борбата срещу бедността. Част от наградната сума ще послужи за финансиране на компания, основана съвместно от банка „Грамин” и „Данон”. Предметът й на дейност ще бъде преработването на селскостопанска продукция във високо калорична храна, която да се предлага на бедните на достъпни цени. С останалата част от сумата ще се построи офталмологична болница и ще се стартира проект за пречистване на вода.

В надпреварата за отличието 66-годишният Мухамад Юнус победи 191 претенденти. Сред тях за фаворити се сочеха двама международни посредници при мирни преговори – финландецът Марти Ахтисаари и австралиецът Гарет Евънс. Бившият финландски президент е посредник в преговорите между индонезийските власти и сепаратистите от провинция Ачех, довели до подписването през август 2005 г. на мирно споразумение, сложило край на продължилия 30 години кръвопролитен въоръжен конфликт. Гарет Еванс пък изиграва централна роля във възстановяването на Камбоджа и Виетнам.

Сред номинираните бяха и ирландските музиканти Боно Вокс от Ю Ту и Боб Гелдоф. И двамата поведоха големи благотворителни кампании срещу бедността. Част от тях включваха серия от концерти, приходите от които бяха предназначени за гладуващите в Африка. Мнозина критици не без основание обвиняват изпълнителите, че с подобни акции целят да си правят глобална самореклама, а същинската благотворителност осъществяват с парите на хората, посещаващи концертите им. След всяко грандиозно шоу, посветено на борбата с бедността, те се връщат в 5-звездните си хотели, а продажбите на албумите им бележат ръст. Боно Вокс е в списъка на най-богатите хора. Не плаща данъци в Ирландия, но това не му пречи да критикува държавата, че не подпомага повече развиващите се страни. По този повод един журналист доста на място му казва: "Платете си данъците тук и ние ще ги изпратим директно в Африка".

Нобеловите награди се обявяват всяка година през октомври. Връчват се в Осло и Стокхолм винаги на 10 декември – датата, на която през 1896 г. е починал техният създател Алфред Нобел. Нобеловата награда за мир се присъжда от петчленния Нобелов комитет в Осло, избран от норвежкия парламент – Стортинг. Наградата за мир е присъдена за първи път през 1901 г. и е единствената, която може да се връчва и на организации. За 105 години откакто е учредена, нейни лауреати са станали 758 души и 18 организации.

Димитър ПЪКОВ - Инд.




Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1616916
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865