Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2012 12:06 - Да станеш част от дивата природа
Автор: indreal Категория: Други   
Прочетен: 8093 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 11.05.2013 23:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Понякога сложността на живота в съвременната цивилизация може да се окаже непоносимо тежка: забързаното всекидневие, тежестта в неизбежните служебни взаимоотношения, заливащият ни медиен водопад със съмнителна информационна стойност, дребнавите политически борби, технологичната сложност на заобикалящата ни среда. Всичко това е достатъчно, за да ни накара да мечтаем за бягство към по-прост живот, за живот с повече непосредствен досег с природата. За повечето от нас осъществяването на тази мечта най-често се изразява в случайно пътуване с приятели или семейство на палатка през уикенда. Има обаче и такива хора, чието критично отношение към съвременната цивилизация, ги докарва до крайности. Наричани екоактивисти, спиритуалисти или просто свободни духове, те са приели доста буквално идеята да станат едно цяло с природата. Някои ги определят като наивисти или зелени радикали, докато други ги считат за вдъхновяващи примери


image

Тук прилагам няколко истории на хора, които са се отказали от цивилизацията, за да живеят в дивата природа.

Първата от тях някак естествено е тази на

Кристофър Маккендлис

 

image

 

Добил световна популярност благодарение на книгата на Джон Кракауер "Сред дивата природа," както и на едноименния филм, режисиран от Шон Пен, Кристофър Маккендлис (който променя името си на Александър Супертрамп), е американски пътешественик, чиято мечта е за одисея в Аляска, където да живее просто и първично, далеч от цивилизацията, за „да намери себе си”. Доброто му образоване, академичният успех и произхода му от американската средна класа само подхранват неговото презрение към заобикалящия го свят, който той определя като празен материализъм на обществото. В резултат на убежденията си, през 1990 той дарява 24 хил. долара на Oxfam International и се впуска в пътешествия. Озовава се в Аляска през април 1992 със символични запаси от храна, пушка, няколко книги и елементарно къмпинг оборудване. Достига до изоставен автобус, превърнат в заслон, където прекарва 113 дни. Трагично е, че след като осъществява мечтаното приключение на живота си, в края на август 1992 г. Маккендлис умира от глад. Тялото му е намерено в спалния му чувал вътре в автобуса от местни ловци. 

 

Тимоти Тредуел
image

 

Тим Тредуел е природозащитник, натуралист-любител, еко-войн и режисьор на документални филми. Тим се прочува с дейността си за защита на мечките гризли в Националния парк Катмаи в Аляска. Той живее сред мечките без никаква защита в продължение на 13 лета подред. Накрая обаче късметът му изневерява и една нощ той и приятелката му Ейми Хугенард са убити и изядени от мечка. Въпреки че някои намират неговия идеализъм за наивен, със своите активни действия и документални филми Тредуел се бори за защитата на местообитанията на мечките, които приживе той толкова обича. Неговата история е увековечен в документалния филм "Grizzly Man". 


Тед Качински
image

По-известен като Юнабомбър, Качински е примитивист, който възприема критиките на цивилизацията и технологиите до крайност. Въпреки, че има обещаваща академична кариера, той в крайна сметка напуска професорското място в Университета на Бъркли, Калифорния, за да отиде да живее без течаща вода или електричество в отдалечено бунгало, което сам си построява в дивата пустош на Монтана. Там Качински започва своята терористична кампания, изпращайки 16 бомби до различни цели, включително университети и авиокомпании. В резултат загиват трима души, а ранените са 23. Обосновката за действията му е изложена в неговия манифест, озаглавен "Индустриалното общество и неговото бъдеще”. Заловен с помощта на брат му, той излежава доживотна присъда без право на помилване във федерален затвор.

Карл Маккун

Карл Маккун е американски фотограф-натуралист. През март 1981 г. наема пилот да го приземи край отдалечено езеро на около 225 мили североизточно от Феърбанкс, Аляска. Маккун възнамерява да снима там в продължение на около пет месеца. Самолетът го стоварва с 500 ролки фотографска лента, 635 кг провизии, две карабини и една пушка. Маккун мислел, че се е разбрал с пилота да се върне за него през август, но към средата на месеца става очевидно, че пилотът няма да дойде. От този момент той се опитва да увеличи провизиите си с лов. Съдейки от написаното в дневника му, Маккун все още има надежди, че неговото семейство или приятелите ще изпратят някой да го търси, след като не е успял да се върне. Той обаче не си дава сметка, че не е дал точни инструкции нито за положението си, нито колко възнамерява да остане. В края на август самолет на рейнджърската служба прелита край лагера на Маккун, но вместо ясно да покаже, че се нуждае от помощ, той помахва вяло, а при следващото си прелитане пилотът го вижда как бавно крачи към палатката си. Така отновно никой не подозира, че Маккун се нуждае от помощ.

Скоро след това става по-студено, започва да вали сняг и езерото замръзва. Към ноември Маккун остава напълно без храна. Решава да опита да извърви 75-те мили до Форт Юкон, но няма възможност да направи прехода поради дълбокия сняг и общата си отпадналост. Някъде по това време Маккун решава да се самоубие. Написва писмо до баща си, закача към него шофьорската си книжка и се застрелва. Непосредствено преди изстрела написва в дневника си: „Казват че не боли”. 

През януари за приятелите на Маккун става ясно, че нещо се е случило с него и се обръщат към властите да започнат търсене. На 2 февруари 1982 г. оборудван с плазове самолет се приземява върху замръзналото езеро. Рейнджърите на борда заварват в палатката му трупът на Маккун, заедно с неговият дневник от 100 страници. 

 

 

 

 




Гласувай:
4
0



1. анонимен - Ох как ми е идвало и на мен да зарежа ...
18.04.2012 19:02
Ох как ми е идвало и на мен да зарежа нсичко, но не знам как да го направя. Имам задължения към семейство и работници.
цитирай
2. indreal - Много сме тия,
18.04.2012 20:29
дето ни е идвало да зарежем всичко и да хванем дивото. Но чувството за отговорност е това, което ни спира. Ето защо съм убеден, че всички тия натуралисти, ескейписти и пр. са шайка безотговорни типове, които не държат на нищо и никого. Търсели били себе си... Повечето така и цял живот не успяват да се открият.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1279885
Постинги: 265
Коментари: 695
Гласове: 2854