Блогът на indreal :: Парадоксът “Kарибу”

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.08.2013 15:01 - Парадоксът “Kарибу”

Автор: indreal Категория: Други

Прочетен: 2837 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.09.2013 08:55

Южна Джорджия е скалист остров насред Антарктическия океан, чиито първи жители са норвежки китоловци. Освен че основават няколко селища, те внасят на острова и карибу.

След години наред интензивен китолов, превърнал се в истинска касапнцица, довела популациите на всички видове до ръба на изчезването, е въведена забрана за техния лов. Напускайки Южна Джорджия, китоловците оставят острова почти изцяло на дивата природа.

Оттогава насам броят на кралските пингвини, тюлените и морските слонове нараства многократно, което превръща Южна Джорджия в нещо като Серенгети на полярните области.

На този дълъг 170 км и широк 40 км остров, има не по-малко от 4 милиона тюлени, 2 милиона кралски пингвини и 40 000 морски слонове... В допълнение към тази дива тълпа, морските птици, събиращи се там за периодите на репродукция, предлагат абсолютно невероятно шоу.

Въпреки това, сред този рай има един проблем, завещан от хората: след залеза на китолова китоловците си отиват, но на острова остават внесените от тях карибу, а те са големи консуматори на един от малкото местни растителни видове – тревата, използвана от птиците и пингвините за подслон.

Заради отсъствието на естествени хищници на острова, липсва регулиране на популацията на карибу, чието безконтролно разрастване сериозно застрашава местното природно равновесие.

За да се справят по подходящ начин със заплашителните размери на популацията от карибу, властите стигат до решението да поискат помощ от ловците саами. Тези хора, населяващи Лапландия, са смятани от мнозина за най-добрите еленовъди и ловци на елени.

И тук се явява големият парадокс, тъй като правителството сега иска от ловците саами, живеещи на другия край на света, да поправят неговата собствена грешка, след като години наред отказва да предостави на местните правото да ловуват карибу, с което ги лишава от един от малкото възможни естествени ресурси за прехрана.

Парадоксът се изразява и в това, че след като хората са нарушили тази екосистема, ловът на животни се оказва може би най-доброто решение за възстановяване на изгубеното равновесие.