Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2014 15:28 - Призрачният остров Хашима
Автор: indreal Категория: История   
Прочетен: 4963 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.11.2014 09:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Изоставени места и градове-призраци – в тях има нещо, предизвикващо особено състояние на привличане, подсилено от приключенския привкус на интересното и неизвестното, което обещават да разкрият. Всичко това важи в пълна сила за Хашима – изоставеният японски остров-град във водите на Източнокитайско море.

image 

Гледан от разстояние, остров Хашима може погрешно да бъде възприет като някогашен хазартен курорт с пусти хотели, или като японски еквивалент на Алкатраз – скала, издигаща се над морето, увенчана с бетонни руини. Малкото случайно минаващи наблюдатели никога не биха предположили, че само преди 40 години този малък остров е бил място на процъфтяваща общност с най-високата гъстота на населението на Земята.

image

Хашима е един измежду 505-те необитаеми острови в префектура Нагасаки и се намира на около 15 километра от едноименния град. Голите зъбери на Хашима са в поразително ярък контраст със зелените върхове на околните острови. При по-близък поглед се разкрива изумително струпване на необитаеми високи сгради, притиснати от бетонна стена, издигната срещу окаенските вълни. На върха на стръмна скала се забелязва очукано светилище, но не се вижда нито едно дърво.

Ключът към мистерията на острова се крие в добива на въглища. Някогашната скала, издигаща се от морето, е прорязана от дълбоки тунели, стигащи до залежите под морското дъно, през които в продължение на почти век на повърхността са извлечени огромни количества висококачествени въглища. Но през 1974 г. островът е изоставен от жителите си на произвола на вятъра и пръските солена вода.

Енергийна Хронология

Историята на остров Хашима може да се разглежда като хронология на промените в енергийната политика на Япония от периода Мейджи до модерните времена. В продължение на векове хората, живеещи на големия съседен остров Такашима, добиват въглища и ги използват като гориво в домакинствата си. Наричат ги goheita по името на мъжа, който според местната легенда, открил запалимите свойства на въглища, като случайно или не запалил огън върху една лъскава и черната скала.

Когато през 18-ти и 19-ти век транспортните връзки се подобряват, хората от Такашима започват да продават своите въглища, най-вече на производителите на сол по крайбрежието на вътрешното море Сето. Един от най-важните японски отрасли по онова време, производството на сол разчита на смолистата борова дървесина като гориво, с което да се вари морска вода. Постепенно обаче крайбрежието започва да страда от обезлесяване. С появата си на сцената, въглищата се превръщат в идеална алтернатива на боровата дървесина.

По това време остров Такашима е част от феодалните владения, управлявани от семейство Фукахори, част от клана Набешима, владеещ днешната префектура Сага. Виждайки печалбите от търговията с въглища, семейство Фукахори узурпират правата върху тях, възлагайки на островитяните ролята на подизпълнител и на работна сила. С това превръщат печалбите от добива и търговията с въглища в един от стълбовете на местната икономика.

Тази система все още функционира стабилно, когато в края на 1850 г. Япония отваря вратите си за света, а Нагасаки придобива ново значение като най-близко пристанище до Китай и единствен разрешен за достъп пункт за чуждестранните търговски и бойни кораби. Това е и времето, когато Великобритания, САЩ и други западни страни заменят ветрилата на своите чайни клипери и бойни съдове с парни двигатели. В резултат на това се увеличава и търсенето на въглища, което мотивира клана Набешима, да разшири производствения капацитет на мините в Такашима.

За съдействие е привлечен шотландският търговец Томас Б. Глоувър (1838-1911). До тогава методът за въгледобив е крайно примитивен: миньорите просто копаят откритите повърхности пластове с кирки, и когато въглищата свършат или изкопите станат прекалено дълбоки, за да се копае безопасно, се местят към следващия парцел. Но Глоувър внасят модерна минна техника от Великобритания и наема британски минни инженери, за да прокопаят вертикална минна шахта. През април 1869 г., сондьорите достигат до находище на около 45 м под земята, и първата модерна японска въглищна мина започва производство.

Огромният успех на въгледобива на Такашима напълва хазната на Нагасаки с чуждестранна валута и предизвиква истинска въглищна треска – започват да се разработват мини по всички околни острови, включително и на безлюдната дотогава скала, наречена Хашима.

image
Гола скала насред морето – о. Хашима в края на 19–ти век, преди основното разширение на територията му към морето. Снимката е собственост на Библиотекта на префектура Нагасаки.

Ражда се въгледобивната мина Хашима

Кланът Набешима позволява на семейство Фукахори да се докосне до бизнеса с въгедобива в някои от близките острови. След няколко неуспешни опита, през 1887 г. семейството накрая успява да пусне в действие минна шахта на о. Хашима, с което го заселва за първи път. Три години по-късно, Фукахори продават острова на Mitsubishi Corporation за 100 000 йени. Световноизвестната днес компания се разширява бързо след създаването си като корабоплавателно предприятието през 1873 г. 

Последвалите години стават свидетели на забележителен скок в индустриалния капацитет и военната мощ на Япония, насърчени от победите в Китайско-японската война (1894-1895) и Руско-японската война (1904-1905). В Хашима Mitsubishi стартира проект за достигане на залежите от въглища под морското дъно, завършил успешно с откриването през 1895 г. на 199-метрова вертикална шахта, последвата от още една през 1898 г. Компанията също така използва шлаката от мината за извършване на серия от разширения на острова, създавайки по този начин пространство за промишлени съоръжения и общежития. Завършени през 1907 г., високите стени, предпазващи острова от морския прибой, му придават силуета на линеен кораб, носещ се по вълните. Приликата е толкова силна, че местен журналист го нарча Gunkanjima (Островът линеен кораб) – прякор, който скоро заменя официалното му име в разговорния език.

Хашима произвежда около 150 000 т въглища годишно, а населението му скача до над 3000 души, когато през 1916 г. Mitsubishi построява стоманобетонен жилищен блок на острова, за да бъде преодоляна липсата на жилищното пространство и за да се предотвратят щетите, нанасяни от тайфуните. Това е първата бетонна сграда в Япония на такава значителна площ. Първата стоманобетонна структура от подобен мащаб в САЩ – Ингълс Офис Билдинг в Синсинати – е построена само 14 години по-рано.

Квадратната, шест-етажна сграда, изградена около един мрачен вътрешен двор в южния край на острова, предлага тесни, но самостоятелни квартири за миньорите и техните семейства. Всеки апартамент се състои само от една стая с площ от шест татами (9,9 кв. м) с прозорец, врата и малък вестибюл – по-скоро монашеска килия, отколкото апартамент, но все пак е значително подобрение в сравнение с предишните жилища. Помещенията за къпане, готвене и тоалетните са общи.

Тази сграда е последвана две години по-късно от още по-голям комплекс от апартаменти върху наклонена скала в центъра на острова. Този E-образен жилищен блок има девет етажа от страната на океана и три към скалата, което го превръща в най-високата сграда в Япония за онова време.

Един многоетажен жилищен блок следва друг, докато над малкият остров щръкват повече от 30 бетонни сгради. Дори по време на периода от 11-години преди и по време на Втората световна война, когато нито една бетонна сграда не изниква никъде другаде в Япония, изграждането на жилищни блокове на Хашима продължава като част от националните усилия в отговор на огромното военновременно търсене на въглища.

В резултат на тези усилия, годишното производство на въглища в Хашима достига своя пик от 410 хил. т. през 1941 г. Но това е постижение, в което е събрано огромно човешко страдание. Докато японските младежи са по бойните полета на Китай, Югоизточна Азия и Тихия океан, японското правителство изпраща насилствено огромен брой корейци и китайци да запълнят опразнените места във фабриките и мините, и много от тези хора загиват в резултат на тежките условия на труд и оскъдната храна.

Хашима не е изключение. По времето, когато взривът от атомната бомба разтърсва прозорците на жилищните блокове на острова, а Япония капитулира пред съюзническите сили през август 1945 г., около 1300 работници са загинали на острова: едни в подземни аварии, други – от заболявания, свързани с изтощение и недохранване, а някои умират, като скачат в морето от стената, опасваща острова, с напразната надежда да доплуват до свободата.

Су Юнг-уо, един от корейските работниците, имали щастието да оцелеят в това чудовищно изпитание, си спомня за Хашима в интервю, дадено през 1983:

Аз бях едно от две момчета в моето село, които качиха принудително в камион и ни откараха в правителствена служба, където бяха събрани още няколко хиляди други корейци на възраст между 14 и 20 години. След една нощ в един хан, ни откараха с камиони до близкия град, а след това с влак до пристанището в Пусан и с кораб от Пусан до Шимоносеки. Около 300 души от групата, включително и мен, след това ни откараха с влак до Нагасаки, където пристигнахме на следващата сутрин. Всички бяхме изпратени на Хашима.

Имах роднини в Япония, живеещи в Сасебо. Мислех, че където и да ме изпратят в Япония, бих могъл да избягам и да намеря подслон при тях. Но щом видях Хашима загубих всякаква надежда.

Островът беше заобиколен от високи бетонни стени, а наоколо имаше само океан. Беше пълно с бетонни сгради, по-високи от девет етажа... Ние, корейците, бяхме настанени в сгради на ръба на острова. Седем или осем от нас бяхме заедно в една малка стая, като всеки човек имаше пространство по-малко от метър.

Сградите бяха направени от армиран бетон и имаха замазка от външната страна, но интериорът беше мръсен и се разпадаше ... Бяха ни дадени униформи, ушити от оризови чували и бяхме принудени да започнем работа на сутринта след пристигането си. Постоянно бяхме наблюдавани от японските пазачи, някои от които носеха мечове.

Мината беше дълбоко под морето, спускаха ни надолу с асансьор. Въглищата се складираха в просторна подземна камера, но местата за копаене бяха толкова тесни, че трябваше да работим клекнали. Това беше мъчителен, изтощителен труд. В тунелите се събираше газ, а таваните и стените заплашваха да рухнат всеки момент. Бях убеден, че никога няма да напусна острова жив.

Четирима или петима работници загиваха всеки месец при инциденти. Мерки за безопасност изобщо не съществуваха. Труповете се кремираха на един малък остров до Хашима.

Краят на Втората световна война внася както радикални промени на Хашима, така и важна нова цел за добивания там продукт. Вместо за гориво на бойните кораби и за производство на стомана за оръдия, въглищата от Хашима започват за служат като инструмент за възстановяване на Япония от унищожението и унижението. По ирония на съдбата обаче избухва Корейската война (1950-1953) – нов конфликт, който изстрелва въглищните мини, и на практика цялата японска промишленост, в златен период на просперитет и растеж.

image
Стълбите към Ада (地獄 ) се ползват за достъп до малкия храм на върха на острова. Те се казват така, тъй като са толкова стръмни, че изглеждат... адски!

image

Населението на Хашима достигна своя връх от 5259 жители през 1959 г. Хората са натъпкани буквално във всяко кътче и ъгъл на жилищните блокове. Скалистите склонове, които поддържат повечето от тези сгради, съставят около 60% от общата площ на острова от 6,3 хектара (15,6 дка). Останалите 40% от площта съставляват равните терени, отвоювани от морето, и се използват предимно за индустриални обекти. Невероятната бройка от 1391 души на хектар застроена жилищна площ, се оказва най-високата гъстота на населението, регистрирана някога в света. Дори Уараби, „спалнята” на Токио и най-гъсто населения град в съвременна Япония, е „само” 141 души на хектар.

Хашима предлага всички удобства и услуги, необходими за съществуването на тази пренаселена общност. В сенките на жилищните блокове има начално училище и гимназия, детска площадка, спортна зала, кино, барове, ресторанти, 25 различни магазини, болница, фризьорски салон, будистки храм, шинтоистки храм, дори и бордей. Моторни превозни средства никога не е имало, тъй като при размери 400 м. на 140 м. разстоянието между всеки две срещуположни точки на острова може да се извърви за по-малко време, отколкото е нужно за изпушването на една цигара. Лабиринт от коридори и стълбища, свързващи всички жилищни блокове и обществени пространства, служи като магистрална система на острова.

В коридорите може и да е съществувало равенство, но при разпределянето на апартаментите е отразена стриктната йерархия на социалните класи. Неженените миньори и служители на подизпълнителските компании са настанявани в старите апартаменти с една стая; работниците на Mitsubishi със семейства получават двустайни апартаменти, но с общи тоалетни, кухни и бани; високопоставените чиновници и, забележете, учителите се радват на лукса на двустайни апартаменти със собствени кухни и тоалетни. Управителят на мината живее в единствената частна, дървена резиденция на острова. Къщата символично е издигната на най-високата скала на Хашима.

Притежавайки острова и всичко върху него, Mitsubishi в действителност налага един вид добронамерена диктатура, която гарантира сигурността на работното място и осигуряването на безплатни жилища, ток и вода, но изисква от жителите да се редуват в почистването и поддръжката на обществените пространства и съоръжения. По този начин "Компанията" сплотява хората на Хашима под крилото си, обединявайки всички около една обща цел – въгледобива.

Но въглищата сами по себе си не са годни за консумация. Общността зависи изцяло от външния свят за внос на храна, дрехи и всичко друго. Дори прясната вода трябва да бъде докарвана с кораби, преди през 1957 г. тръби по морското дъно да свържат острова с континента. Всяка буря, която предотвратява акостирането на снабдителните съдове за повече от един ден, всява страх у обитателите на Хашима и води до налагането на строги икономии в дажбите.

Най-забележителна характеристика на острова е пълната липса на почва, а от там и на местна растителност. Хашима в края на краищата, не е нищо повече от въглища и шлака, скрити под гола скала. Затова и кампанията за засаждане, започнала през 1963 г., бележи стремежът на жителите за извоюване  на истински вкус и осмисляне на свободното време. Използвайки почва от континента, те създават градини върху покривите на сградите и скоро се радват на безпрецедентното удоволствие от домашно отглежданите зеленчуци и цветя. Това се случва по времето, когато електрическите печки, хладилници и телевизори стават стандартни уреди в апартаментите на острова.

image

Но оптимизмът не продължава дълго. Съдбата на Хашима тръгва в низходяща посока в края на 60-те, когато икономиката на Япония рязко дръпва напред и петролът заменя въглищата като стълб на националната енергийна политика. Една след друга въглищните мини в страната започват да затварят. Стъпка по стъпка и Mitsubishi започва да намалява работната сила в Хашима, преквалифицира работниците и ги изпраща в други клонове на своята широка и процъфтяваща индустриална мрежа. Окончателната развръзка настъпва на 15 януари 1974 г., когато компанията официално обявява затварянето на мината.

image

Последва изселване с невероятна скорост. Последният жител на острова, криейки се под чадър от ръмящия дъжд, се качва на кораба за Нагасаки на 20 април 1974 г., гледайки опечалено назад към празните и пусти жилищни блокове.

image

Краят в резултат от развитието

Днес пуст и забравен, остров Хашима охранява входа към пристанището на Нагасаки като някакъв странен, мъртъв фар, привличащ само уморените чайки и понякога любопитните погледи на хората от преминаващите наблизо кораби. Но символиката е трудно да бъде игнорирана. Сплотената общност на Хашима е миниатюрен вариант на японското общество и животът на острова, с изключение на липсата на прясна вода и зеленина, пресъздава порядките на целия архипелаг. Настоящото безнадеждно състояние на остров Хашима е предупреждение към съвременна Япония (пък и не само) какво може да се случи в страна, която е изчерпила своите собствени ресурси и зависи единствено от външния търговски внос. Взимайки този факт под внимание, японското правителство стартира национална рекламна кампания, в която се използват снимки на Хашима, отпечатани на цели страници в националните ежедневници, призоваваща за пестене на енергията.

image


image

По време на своята 84-годишна история като собственост на Mitsubishi, островът произвежда около 16,5 млн. т въглища. Миньорите прокарват тунели дълбоко под дъното на морето, строителите внимателно усвояват всеки скъпоценен квадратен метър от острова, а обитателите му полагат забележителни усилия в стремежа си да водят комфортен и достоен живот. Но малко от тях, ако въобще има такива, изобщо са включвали в бъдещите си планове затварянето на мината.

image

В този смисъл, призрачният остров Хашима представлява нагледно предупреждение за това колко е важна далновидността. Островът предлага директен изглед към крайния резултат от едно неразумно "развитие" и безрадостната съдба на една общност, ангажирана в начин на живот, изключен от законите на Майката Земя. С една дума, Хашима е това, което светът ще бъде, когато приключим с неговото урбанизиране и експлоатиране – призрачна планета сред пространството: тиха, пуста и безполезна.

image
Последните ученици на острова формират думите "сбогом Хашима" насред училищния двор през 1974 г. By Takashima-cho. 

Днес се опитват да превърнат Хашима в част от световното културно наследство, но южнокорейците са против. Един от оцелелите, който е бил принуден да работи там, каза "Островът беше истински ад". Не изглежда съвсем правилно да обявиш място за принудителна каторга като част от световното културно наследство, нали?

Днес някои части от обезлюдения остров отново са отворени за достъп, но от Google си осигуряват специално разрешение, за да отидат встрани от утъпканите пътеки и да преминат през огромните изоставени сгради, които през последните десетилетия са били виждани само нелегални градски изследователи.


image

image

Това видео показва как един самотен служител 
на Google, нарамил на гръб оборудването за панорамно заснемане, обикаля сред руините на острова-призрак, влиза в коридорите на полуразрушените сгради, катери се по несигурните стълбища, и всичко това, за да се документира едно от най-уникалните изоставени места на света. Благодарение на инициативата Street View в момента огромна част от острова е картирана. Безспорно, изпращането на самотен градски изследовател в призрачните многоетажни руини на отдалечен самотен остров, е може би едно от най-рисковите начинания, предприемани някога от компанията Google.

Благодарение на внимателното картографиране, сега виртуалните посетители могат от безопасно разстояние да обиколят разпадащите се коридори, раздробените стълби и несигурните покриви, макар че едва ли ще изпитат това приключение, което биха изживели едни истински градски изследователи.

Виртуален тур

image

Още за изоставеният остров Хашима: 10 истории, 200 снимки




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1204841
Постинги: 261
Коментари: 695
Гласове: 2850