Постинг
23.07.2015 16:21 -
Църквите на Антарктика
Автор: indreal
Категория: История
Прочетен: 5938 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2015 09:05
Прочетен: 5938 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 24.07.2015 09:05
Антарктида с основание е смятана за най-голямата и най-неблагоприятна за живот пустиня в света. Не случайно това е единственият континент на Земята, който няма коренни жители, а и след откриването му не се наблюдава наплив от заселници. Но дори и сред този суров и безплоден леден пейзаж, изследователите и учените, борещи се с едни от най-суровите климатични условия на планетата, успяват да намерят време за своите духовни нужди. Храмовете, изградени на Антарктика, за които става дума в този текст, са най-южните места за поклонение в света.
Това е над деноминационна църква, разположена в американската изследователска станция Макмърдо на о. Рос в Антарктида. През зимата научната станция подслонява около 200 души, а през лятото броят на посетителите понякога достига до 1000. В параклисът се провеждат редовни католически и протестантски литургии. По време на антарктическото лято персоналът на параклиса е съставен от капелани на ротационен принцип. Въздушната национална гвардия на САЩ осигурява протестантски свещеници, а епархията на Крайстчърч, Нова Зеландия, доставя католически свещеници. Тъй като не е обвързан с конкретно вероизповедание, „Параклисът на снеговете” е домакин на церемонии и за други религиозни групи като Светците от последните дни, бахаи и будисти, а така също и на нерелигиозни групи като Анонимните алкохолици. Самата сграда може да побере до 63 поклонници.
Сред всички църкви на континента, тази е с може би най-малкия късмет: въпреки, че е построена сред изолиран и замръзнал пейзаж, църквата е унищожавана от пожари цели два пъти.
Отличителна черта на сегашния параклис, построен от сезонните обитатели на станция Макмърдо, е поръчков стъклопис, на който е изобразен континента Антарктида. И все пак може би най-забележителното нещо в „Параклисът на снеговете” е олтарът, който някога е бил в параклис „Свети Спас” в Литълтън, Нова Зеландия, където Робърт Фолкън Скот отправя молитва преди тръгването на злополучната експедиция на борда на Terra Nova.
Притиснат в прегръдката на снеговете, параклисът „Св. Иван Рилски” е част от българската сезонна полярна научно-изследователска база „Свети Климент Охридски“, основана през 1988 г. от експедиция в състав Златил Вергилов, Николай Михневски, Асен Чакъров и Стефан Калоянов, които достигат до остров Ливингстън с помощта на съветския изследователски кораб "Михаил Сомов". Изграждането на параклиса "Св. Иван Рилски" – първият православен храм на контитнента – започва на 9 декември 2001 г., за да бъде завършен окончателно в началото на 2003 г. Параклисът представлява ламаринена постройка (4 х 6 м), която през зимата сменя функциите си и става склад за шейни. Разполага и с камбана, дарение от Никола Василев – бившият вицепремиер на страната, работил като лекар на „Св. Климент Охридски“ през сезон 1993-1994. Първата икона в храма, която носи името „Иисус Христос Нимфиос”, е дело на художника Георги Димов.
3. Църквата „Света троица”
Тази православна църква е построена от сибирски бор през 90-те в Русия. Средствата за нея се събират из цяла Русия чрез благотворителната акция «Храм – Антарктиде» под егидата на патриарх Алексий II. Цървката е построена в традиционен руски стил от алтайски дърводелци, които след това я разглобяват, за да може да бъде транспортирата с камион до Калининград. До руската (бивша съветска) антарктическа станция Белингсхаузен на о. Кинг Джордж е транспортирана през декември 2003 г. на борда на научно-изследователския кораб «Акаде́мик Серге́й Вави́лов». Иконостасът на храма е дело на творци от Палехската школа, а иконите за иконостаса са нарисувани от димитровски иконописци. Храмът е осветен на 15 февруари 2004 г. Първият свещеник на антарктическата църква „Света Троица” е 30-годишният йеромонах Калистрат от манастира Тро́ице-Се́ргиева Ла́вра, който се смята за духовния център на руското православие. Всички следващи свещеници в църквата „Света троица” идват от този манастир и стоят на Антарктида по една година.
Напук на разрушителната сила на полярни ветрове, дървената конструкция с традиционни руски дърворезби се извисява на 15 м височина. В православната църква могат да се настанят до 30 гости, свещениците й се грижат за духовните нужди на персонала от близките руска, чилийска, полска и корейска станции. Някои служби се извършват на испански. Задълженията на свещениците включват и отправяне на молитви за душите на 64 руснаци, загубили живота си в различни антарктически експедиции. В църквата е извършено бракосъчетание между учени от руската и чилийската полярни станции, от време на време се правят и кръщения.
5. Паралкис „Свети Франциск Асизки”
Вероятно една от малкото църкви в света, направена от корабни контейнери, този параклис е сред най-необичайните места за поклонение на ледения континент. Намира се във Вила лас Естрелас – най-голямото поселище в Антарктида, чието население през лятото достига до 150 души, а през зимата се свива до 80. Разположено на територията на чилийската военна база на о. Кинг Джордж, Вила лас Естрелас е дом на няколко семейства с деца от персонала на базата. Религиозните церемонии се извършват от свещеник, който живее в селището, разполагащо също с училище, хостел, поща и банка.
7. Католическият параклис „Сантисима Вирхен де Лухан” в аржентинската база Марамбио
Позиращ пред стоманената конструкция на католическия параклис на аржентинската изследователска база Марамбио, отец Николас Даниел Хулиан е човекът, който отговаря за храма още от неговото строителство. Параклисът разполага и със собествена камбанария и е в пределите на целогодишната научна станция, смятана за най-важната база на Аржентина на континента. По време на нейното изграждане тя разполага с първото летище в Антарктида, което все още е едно от най-често използваните, дължащо се на неговата пригодност за колесно кацане. По този повод база Марамбио се нарича "Входна врата за Антарктика".
8. Параклис „Свети равноапостолен княз Владимир”
Това е най-новият и в същото време най-южно разположеният православен храм в света. Намира се на украинската полярна станция «Академик Вернадский». Станцията е бивша британска, известна като „Фарадей”, но през 1996 г. Украйна поема контрола над нея, след като правителството на Великобритания решева да я продаде срещу символичната сума от 1 Ј.
Лютеранската църква в неоготически стил на о. Южна Джорджия е построена през 1913 г. в китоловната станция Грютвикен, основана през 1904 г. от норвеждкия морски капитан Карл Антон Ларсен. Издигната от самите китоловци, откъдето идва и прозвището й, Църквата на китоловците е единствената сграда в Грютвикен, която е запазила първоначалното си предназначение и до днес. След като китоловната станция е затворена през 1966 г., църквата дълги години е изоставена на произвола на стихиите.
Но през 1998 Църквата на китоловците е върната към живот, благодарение на усилията на уредниците на Музея на Южна Джорджия, намиращ се в бившата къщата на управителя на закритата вече китоловна станция. Днес църквата се използва сравнително рядко, макар че след възстановяването й в нея е имало брачни церемонии, както и панахиди, организирани от потомци на китоловците, погребани в гробището на Грютвикен.
Докато „Църквата на китоловците”е възстановена, то съдбата на други исторически сгради, като тази, помещавала някога киносалона на китоловната станция, продължава да е незавидна
„Църквата на китоловците” намира място и в популярната култура – сградата й се появява в наградения с Оскар филм от 2006 г. Happy Feet.
Снимки: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7
10. Кергеленската Нотр Дам де Вент
Нотр Дам де Вент (или Дева Мария на ветровете) е параклис в Порт-о-Франс – административният център на френския субантарктически архипелаг Кергелен. Това е най-южният френски католически храм за поклонение. Параклисът е построен през сезон 1957/1958 г. под ръководството на един френски свещеник, отец Андрй Бужй. Архитектурата му е скромна и ненатрпчива. Представлява обядисана в бяло малка бетонна правоъгълна сграда с плосък покрив. До входа й има бетонен стълб със сложна форма, увенчан с кръст. Въртре малък правоъгълен витраж краси основата на тавана.
Между параклисът и брега на залива Морбихан се издига статуя на Дева Мария с младенеца. Творбата е изваяна през 1950 г. от Феликс Фериоли (1878-1963).
1. Параклисът на снеговете
Снимка (c) Jose Francisco Salgado
Това е над деноминационна църква, разположена в американската изследователска станция Макмърдо на о. Рос в Антарктида. През зимата научната станция подслонява около 200 души, а през лятото броят на посетителите понякога достига до 1000. В параклисът се провеждат редовни католически и протестантски литургии. По време на антарктическото лято персоналът на параклиса е съставен от капелани на ротационен принцип. Въздушната национална гвардия на САЩ осигурява протестантски свещеници, а епархията на Крайстчърч, Нова Зеландия, доставя католически свещеници. Тъй като не е обвързан с конкретно вероизповедание, „Параклисът на снеговете” е домакин на церемонии и за други религиозни групи като Светците от последните дни, бахаи и будисти, а така също и на нерелигиозни групи като Анонимните алкохолици. Самата сграда може да побере до 63 поклонници.
Сред всички църкви на континента, тази е с може би най-малкия късмет: въпреки, че е построена сред изолиран и замръзнал пейзаж, църквата е унищожавана от пожари цели два пъти.
Снимка (c) Alan R. Light
Отличителна черта на сегашния параклис, построен от сезонните обитатели на станция Макмърдо, е поръчков стъклопис, на който е изобразен континента Антарктида. И все пак може би най-забележителното нещо в „Параклисът на снеговете” е олтарът, който някога е бил в параклис „Свети Спас” в Литълтън, Нова Зеландия, където Робърт Фолкън Скот отправя молитва преди тръгването на злополучната експедиция на борда на Terra Nova.
2. Параклис „Св. Иван Рилски”на о. Ливингстън
Притиснат в прегръдката на снеговете, параклисът „Св. Иван Рилски” е част от българската сезонна полярна научно-изследователска база „Свети Климент Охридски“, основана през 1988 г. от експедиция в състав Златил Вергилов, Николай Михневски, Асен Чакъров и Стефан Калоянов, които достигат до остров Ливингстън с помощта на съветския изследователски кораб "Михаил Сомов". Изграждането на параклиса "Св. Иван Рилски" – първият православен храм на контитнента – започва на 9 декември 2001 г., за да бъде завършен окончателно в началото на 2003 г. Параклисът представлява ламаринена постройка (4 х 6 м), която през зимата сменя функциите си и става склад за шейни. Разполага и с камбана, дарение от Никола Василев – бившият вицепремиер на страната, работил като лекар на „Св. Климент Охридски“ през сезон 1993-1994. Първата икона в храма, която носи името „Иисус Христос Нимфиос”, е дело на художника Георги Димов.
Снимки (c) BAB
3. Църквата „Света троица”
Тази православна църква е построена от сибирски бор през 90-те в Русия. Средствата за нея се събират из цяла Русия чрез благотворителната акция «Храм – Антарктиде» под егидата на патриарх Алексий II. Цървката е построена в традиционен руски стил от алтайски дърводелци, които след това я разглобяват, за да може да бъде транспортирата с камион до Калининград. До руската (бивша съветска) антарктическа станция Белингсхаузен на о. Кинг Джордж е транспортирана през декември 2003 г. на борда на научно-изследователския кораб «Акаде́мик Серге́й Вави́лов». Иконостасът на храма е дело на творци от Палехската школа, а иконите за иконостаса са нарисувани от димитровски иконописци. Храмът е осветен на 15 февруари 2004 г. Първият свещеник на антарктическата църква „Света Троица” е 30-годишният йеромонах Калистрат от манастира Тро́ице-Се́ргиева Ла́вра, който се смята за духовния център на руското православие. Всички следващи свещеници в църквата „Света троица” идват от този манастир и стоят на Антарктида по една година.
Напук на разрушителната сила на полярни ветрове, дървената конструкция с традиционни руски дърворезби се извисява на 15 м височина. В православната църква могат да се настанят до 30 гости, свещениците й се грижат за духовните нужди на персонала от близките руска, чилийска, полска и корейска станции. Някои служби се извършват на испански. Задълженията на свещениците включват и отправяне на молитви за душите на 64 руснаци, загубили живота си в различни антарктически експедиции. В църквата е извършено бракосъчетание между учени от руската и чилийската полярни станции, от време на време се правят и кръщения.
Снимка (c) Wikipedia Commons
4. Католическият параклис „Ледената пещера” на база Белграно II
Снимки (c) Amado Becquer Casaballe
Тази католическа пещерна църква със стени, направени от лед, е най-южното място за религиозно поклонение на света. Тя е постоянно действаща и се намира до основаната на о. Коутс през 1955 г. аржентинска научно-изследователска станция Белграно II. Поради географската ширина, на която е разположена, денят и нощта тук са дълги четири месеца и нощното небе често пламва от Аурора аустралис – Южното полярно сияние.
Снимки (c) Cultura Aerea
5. Паралкис „Свети Франциск Асизки”
Снимка (c) Ivar Struthers
Научната станция Есперанца, една от 13-те научно-изследователски бази на Аржентина в Антарктика, се смята от аржентинците за техния най-южен "град" (макар че размерите й са по-близки до тези на махала). Построено през 1955 г., селището дава подслон на 55 заселници, в т.ч. 10 семейства с деца. Освен църква, обитаваната целогодишно изследователска база има и училище с двама учители, музей, бар, радиостанция (LRA 36 Radio Nacional Arcбngel San Gabriel) и болница, която се свързва с името на Емилио Маркос Палма – първият човек, роден на Антарктида.
Снимка (c) Esben Kristensen
Снимка (c) Flickr rkwrye
И докато е ясно, че за изследователите е важно да останат близо до Бога дори по време на престоя им в Антарктида, по всичко личи, че те не виждат вреда от наличието в съседство с църквата на казино (което същевременно служи и като читалище).
6. Чилийският параклис „Санта Мария Реина де ла Пас”
Снимкс (c) Ultima Thule
Вероятно една от малкото църкви в света, направена от корабни контейнери, този параклис е сред най-необичайните места за поклонение на ледения континент. Намира се във Вила лас Естрелас – най-голямото поселище в Антарктида, чието население през лятото достига до 150 души, а през зимата се свива до 80. Разположено на територията на чилийската военна база на о. Кинг Джордж, Вила лас Естрелас е дом на няколко семейства с деца от персонала на базата. Религиозните церемонии се извършват от свещеник, който живее в селището, разполагащо също с училище, хостел, поща и банка.
7. Католическият параклис „Сантисима Вирхен де Лухан” в аржентинската база Марамбио
Позиращ пред стоманената конструкция на католическия параклис на аржентинската изследователска база Марамбио, отец Николас Даниел Хулиан е човекът, който отговаря за храма още от неговото строителство. Параклисът разполага и със собествена камбанария и е в пределите на целогодишната научна станция, смятана за най-важната база на Аржентина на континента. По време на нейното изграждане тя разполага с първото летище в Антарктида, което все още е едно от най-често използваните, дължащо се на неговата пригодност за колесно кацане. По този повод база Марамбио се нарича "Входна врата за Антарктика".
Снимки тук.
8. Параклис „Свети равноапостолен княз Владимир”
Това е най-новият и в същото време най-южно разположеният православен храм в света. Намира се на украинската полярна станция «Академик Вернадский». Станцията е бивша британска, известна като „Фарадей”, но през 1996 г. Украйна поема контрола над нея, след като правителството на Великобритания решева да я продаде срещу символичната сума от 1 Ј.
Снимка vk
Православният параклис „Свети равноапостолен княз Владимир”е осветен през 2011 г., като самата постройка е доставена разглобена от Чили.9. Църквата на китоловците
Лютеранската църква в неоготически стил на о. Южна Джорджия е построена през 1913 г. в китоловната станция Грютвикен, основана през 1904 г. от норвеждкия морски капитан Карл Антон Ларсен. Издигната от самите китоловци, откъдето идва и прозвището й, Църквата на китоловците е единствената сграда в Грютвикен, която е запазила първоначалното си предназначение и до днес. След като китоловната станция е затворена през 1966 г., църквата дълги години е изоставена на произвола на стихиите.
Но през 1998 Църквата на китоловците е върната към живот, благодарение на усилията на уредниците на Музея на Южна Джорджия, намиращ се в бившата къщата на управителя на закритата вече китоловна станция. Днес църквата се използва сравнително рядко, макар че след възстановяването й в нея е имало брачни церемонии, както и панахиди, организирани от потомци на китоловците, погребани в гробището на Грютвикен.
Докато „Църквата на китоловците”е възстановена, то съдбата на други исторически сгради, като тази, помещавала някога киносалона на китоловната станция, продължава да е незавидна
„Църквата на китоловците” намира място и в популярната култура – сградата й се появява в наградения с Оскар филм от 2006 г. Happy Feet.
Снимки: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7
10. Кергеленската Нотр Дам де Вент
Нотр Дам де Вент (или Дева Мария на ветровете) е параклис в Порт-о-Франс – административният център на френския субантарктически архипелаг Кергелен. Това е най-южният френски католически храм за поклонение. Параклисът е построен през сезон 1957/1958 г. под ръководството на един френски свещеник, отец Андрй Бужй. Архитектурата му е скромна и ненатрпчива. Представлява обядисана в бяло малка бетонна правоъгълна сграда с плосък покрив. До входа й има бетонен стълб със сложна форма, увенчан с кръст. Въртре малък правоъгълен витраж краси основата на тавана.
Снимка skyscrapercity
Между параклисът и брега на залива Морбихан се издига статуя на Дева Мария с младенеца. Творбата е изваяна през 1950 г. от Феликс Фериоли (1878-1963).
Снимка panoramio
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
