Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2016 11:58 - ЧОВЕКЪТ, СЛУЖИЛ В АРМИИТЕ НА ФИНЛАНДИЯ, ТРЕТИЯ РАЙХ И САЩ
Автор: indreal Категория: История   
Прочетен: 1889 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 18.02.2016 12:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Лари Торн се записва като редник в армията на САЩ през 1954 г., но той вече е военен герой. Истинското му име е Лаури Тьорни – капитан от финландската армия, който през по-голямата част от съзнателния си живот воюва срещу Съветския съюз.

Роден е във Виипур, Финландия, през 1919 г. През 1938 г. деветнадесет годишния Тьорни постъпва на служба в армията на страната си, присъединявайки се към егерите от Четвърти похотен батальон, базиран в Кивиниеми (понастоящем Лосово, Приозерский район, Ленинградска област, Руска федерация). Когато през ноември 1939 г. започва Зимната война, неговата част е изпратена в Рауту срещу нахлуващата Червена армия. По време на боевете при Ладожкото езеро, Тьорни участва в унищожаването на обкръжените руски дивизии в Лемети.

image
Тьорни (в средата) като войник във финландската армия (Wikipedia)

Подвизите му са забелязани от неговите началници, и към края на войната той е изпратен в школа за обучение на офицери, от където излиза с чин 2-ри (младши) лейтенант. След края на Зимната война през юни 1941 г., Тьорни е изпратен във Виена, Австрия, където в продължение на седем седмици преминава обучение с Вафен СС. От там се връща във Финландия като унтерщурмфюрер от СС (еквивалентът на лейтенант в германския вермахт).

image
Тьорни като унтерщурмфюрер от СС (Wikipedia)

Голямата част от репутацията на Тьорни се дължи на успешните му бойни мисии по време на следващата Съветско-финландска война, продължила от 1941 г. до 1944 г., известна още и като Карелска кампания. През 1943 г. служи под знамената на 56-ти пехотен полк, където командва отряд, неофициално носещ неговото име („Групата на Тьорни”).

image
Нашивката, която членовете на „Групата на Тьорни” носят на ръкавите си (Wikipedia)

Това е пехотна единица, която прониква и действа дълбоко в тила на врага. Благодарение на бойната си ефективност много скоро печели съответната репутация и от двете страни на фронта. Един от мъжете, служещи под командването на Тьорни, е Мауно Койвисто, който след войната става деветият президент на Фнландия. Бъдещият президент служи в разузнавателна рота под командването на капитан Тьорни в битката при Иломантси в северна Карелия, при която финландците разбиват 2 съветски дивизии. Това е деветата голяма финландската победа в продължение на само няколко седмици. Частта на Тьорни причинява такива тежки загуби на съветските части, че командването на Червената армия обявява награда за главата му от 3 000 000 финландски марки. Капитан Тьорни е награден с орден Манерхаймски кръст – най-уважаваното финландско военно отличие.

Карелската кампания приключва през септември 1944 г., и съгласно подписания мирен договор със СССР, Финландия се задължава да отстрани германските войски от своята територия. Голяма част от финландската армия е демобилизирана, в това число и Лаури Тьорни. В началото на 1945 г., той е привлечен в редиците на прогерманско съпротивително движение във Финландия и заминава за обучение по подривно дело в Германия, за да е готов да се включи в организирането на съпротива, в случай че Финландия бъде окупирана от Съветския съюз.

В началото на 1945 г. вече е ясно, че дните на Третия райх са преброени. По тази причина през март обучението на Тьорни приключва преждевременно, но тъй като не успява да намери превоз до Финландия, той се присъединява към една германска военна част, с която влиза в бой със съветските войски край Шверин. В последните дни на Втората световна война, Тьорни се предава в британски плен и е изпратен в лагер за военнопленници в Любек. Не се задържа дълго там, тъй като успява да избяга и се връща във Финландия.

Родната му Карелия обаче вече е в пределите на Съветския съюз, което е принудило семейството му да се евакуира в Хелсинки. Тьорни се опитва да ги намери, но е арестуван от финландската полицията. Успява да избяга от ареста, но е арестуван отново, като този път са му повдигнати обвинения за държавна измяна заради това, че се е присъединил към германската армия. Независимо от безупречната репутация от годините служба във финландксата армия, която е потвърдена и от медала Манерхаймски кръст, Тьорни е осъден на 6 години затвор. Пратен е в провинциалния затвор на Турку, от където успява да избяга, но е заловен и изпратен в държавния затвор на Рийхимяки. През декември 1948 г. финландският президент Юхо Паасикиви му предоставя помилване.

Руснаците обаче нито са забравили, нито са простили пораженията, понесени благодарение на него в Зимната война и в Карелската кампания. Москва иска да докопа Тьорни, опитвайки да принуди финландското правителство да й го предаде, за да бъде съден за военни престъпления като военновременен сътрудник на Третия райх. Но Тьорни има други планове. Благодарение на бившите си братя по оръжие от финландската армия той бяга в Швеция, от където, предрешен като моряк, стига с кораб то Венецуела. Там среща финландския полковник Маати Аарнио – един от неговите командири през Зимната война. С негова помощ Тьорни става част от екипажа на товарен кораб, с който през 1950 г. стига до САЩ.

Пътят на Тьорни към американската армия е постлан благодарение на закон на Конгреса, решаващо значение за който има стремежът за създаване на нова военна единица – специалните сили.  Между 1946 и 1951 г. армията на САЩ търси начин да създаде капацитет за водене на нетрадиционна война. Една от идеите е при създаването на силите за специални операции да се използват войници бежанци от сателитните на Съветския съюз страни в Източна Европа.  През 1950 г. е приет Закона „Лодж-Филбин”,  който позволява на чужденци да служат в армията на САЩ. Ако след пет години успешна служба бъдат увлонени с почести, им се гарантира получаване на американско гражданство. Само две години по-късно във Форт Браг, Северна Каролина, е активирана 10-та група на специалните сили – първото подразделение от Специалните сили на армията на САЩ, известни още като Зелените барети.

Лаури Тьорни, но вече като Лари Торн, постъпва като редник в армията на САЩ през 1954 г., за да стане легенда на специалните сили.

В армията се сближава с група офицери от финландски произход, известни като „Хората на Мартинен”. С тяхна помощ Лари Торн скоро попада в специалните части. Благодарение на богатия си боен опит, той бързо напредва в ранг, и след като през 1957 г. завършва кандидат-офицерска школа е произведен в чин първи лейтенант. Три години по-късно, когато войната във Виетнам вече се вижда на хоризонта, Лари Торн вече е капитан.

image
Лаури Тьорни в армията на САЩ като Лари Торн 
(Wikipedia)

Но до тогава, между 1958-62,той служи в 10-та група на специалните сили в Бад Толц, ФРГ. От този период датира и участието му в дръзка спасителна мисия в Средния Изток, спечелила му забележителна репутация. Задачата е да бъдат прибрани секретни документи и телата на загиналите пилоти от разбил се (по други данни свален) самолет C-130 на американските ВВС. Останките са високо в планините Загрос в Иран, на границата с Турция и СССР. До този момент три екипа са се провалили, но кап. Торн и хората му успяват да приключат мисията успешно.

Във Виетнам кап. Торн пристига през ноември 1963 г. като част от група A-734 на специалните части. Задачата им е да подпомагат въоръжените сили на Южен Виетнам във войната срещу комунистическия север. Частта на Торн е разположена в Тин Биен, за да оказва съдействие на Цивилната доброволческа група за защита (CIDG). За проявена храброст по време на ожесточената атака на Виетконг срещу лагера на CIDG в Тин Биен, той получава Бронзова звезда, както и два медала Пурпурно сърце[1]

Във Виетнам Лари Торн получава общо пет медала Пурпурно сърце. Получените ранявания му позволяват да се оттегли на щабна работа, но той настоява пред командването на силите за специални операции да остане на активна бойна служба.

Второто назначение на кап. Торн във Виетнам започва през февруари 1965 г. с 5-та група на специалните сили. След това се прехвърля като военен съветник към Командването за военна помощ, Виетнам – група за проучване и наблюдение (MACV-SOG). Това е екип за секретни специални операции, фокусиран върху начините за водене на неконвенционална война във Виетнам.

На 18 октомври 1965 г. кап. Торн води първата задгранична мисия на MACV-SOG в Лаос. Целта е да се пресече придвижването на северновиетнамски сили по Линията Хо Ши Мин. За мисията се използват два южновиетнамски хеликоптери СН-34. Водещият хеликоптер стоварва групата на кап. Торн на територията на Лаос и бързо напуска зоната. В това време Торн остава в прикриващия хеликоптер, който трябва да окаже въздушна подкрепа при нужда. След като екипът дава сигнал, че стартът на мисията е успешен, хеликоптерът на Торн се насочва обратно към базата. 

Около пет минути по-късно при полет в слаба видимост и лоши метеорологични условия, хеликоптерът на кап. Торн се разбива в планински район на около 40 км от Да Нанг. Армията първоначално вписва Торн като MIA (изчезнал при акция), a по-късно променя статутът му на KIA (убит при акция) в Южен Виетнам. Скоро след неговото изчезване, Торн е повишен в чин майор.

image
Последната снимка на кап. Торн, направена 3 дни преди съдбовната мисия в Лаос.

Останките на хеликоптера са локализирани още преди края на войната, като телата на южновиетнамския екипаж са прибрани. Тялото на Торн обаче не е намерено.

Бойните подвизи на Лаури Тьорни/Лари Торн го правят непобедим в очите на неговите събратя от специалните части. Мнозина от тях вярват, че той е от вида на почти неуязвимите войници, а фактът, че тялото му не е намерено кара мнозина да се надяват, че е оцелял след катастрофата и продължава да действа под прикритие или е взет в плен от Северен Виетнам.

Тайната най-накрая е разкрита през 1999 г. Съвместен финландско-американски екип успява да открие останките на легендарната зелена барета на мястото на катастрофата. Тялото на майор Торн е репатрирано в САЩ след церемония на международното летище в Ханой, на която присъства държавния секретар Мадлин Олбрайт и посланик Пийт Питърсън[2]. Останките му са погребани на 26 юни 2003 г. в Националното гробище Арлингтън, парцел 60, надгробен камък 8136, редом до южновиетнамските му бойни другари от екипажа на фаталния СН-34.

image

В памет на Лаури Тьорни, като част от албума си Heroes от 2014 г., шведската пауър метъл банда Sabaton,издава песента "Soldier of 3 Armies".

Източник: Business Insider



[1] Медалът Пурпурно сърце се дава за раняване по време на служба.


[2] Дъглас Брайън "Пийт" Питърсън е американски политик и дипломат. По време на Виетнамската война той служи като пилот от ВВС на САЩ и прекарва повече от шест години като военнопленник на Северен Виетнам, след като самолетът му е свален. Той се завръща в Ханой през 1997 г., ставайки първият посланик на САЩ във Виетнам след войната.




Гласувай:
2
1



1. germantiger - Поздрави - силен постинг
18.02.2016 14:04
Постинг с КОНКРЕТИКА!

За един лидер, знаещ, можещ и доказал се с опит.

Ще го линкна на няколко познати и в три групи към вибокс7.ком
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1204861
Постинги: 261
Коментари: 695
Гласове: 2850