Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2016 14:31 - Секретна гермаснка метеорологична станция на канадския бряг, открита 38 години след края на ВСВ
Автор: indreal Категория: История   
Прочетен: 859 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 26.04.2016 15:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Капитан-лейтенант Петер Шриве е само двадесет и три годишен, когато от Кригсмарине му поверяват командването на подводница U-537. Годиниата е 1943, а мисията му – да установи автоматична метеорологична станция в северната територия на Лабрадор и Нюфаундленд. Целта е да се подобрят данните за атмосферните условия в западния Атлантически океан, така че да могат да се правят по-надеждни метеорологични прогнози за нуждите на германските флот и ВВС (Kriegsmarine и Luftwaffe).


Капитан-лейтенант Петер Шриве

Развръзката на тази малко позната история идва, благодарение на експедиция на канадската брегова охрана на борда на най-големия канадски ледоразбивач – Louis S. St. Laurent. Корабът достига до нос Чидли, северен Лабрадор, където са намерени следи за една от малкото известни германски операции на северноамериканска земя през Втората световна война. 

Сведенията за тази тайна военоморска операция на Кригсмарине идват от пенсионирания германски инженер Франц Зилингар, който е на борда на Louis S. St. Laurent заедно с Дж. И. Кларк, флотски директор на канадската брегова охрана, и д-р Алек Дъглас, официален историк на Министерството на националната отбрана. Хер Зилингар носи със себе си доказателства, че германците са слизали на това, което по време на ВСВ е британската колония Лабрадор[1]. Участниците в експедицията нямат съмнение, че ако доказателствата на Зилингар бъдат потвърдени, имат шанс за открития от голямо национално значение. 

За д-р Дъглас историята започва две години по-рано, когато получава писмо от родения в Австрия Франц Зилингар, подготвящ книга за метеорологичното разузнаване на Третия райх в Арктика. 

В писмото си от 1979 г. Зилингар се обръща към Дъглас с молба за подробности около две германски метеорологични инсталации от времето на войната, към които има отношение и Канада. Първата е на норвежкия архипелаг Шпицберген, където през септември 1941 г. канадските въоръжени сили с логистична поддръжка на Британската армия евакуират жителите на архипелага (Операция Gauntlet) и унищожават минните инсталации и друга инфраструктура в селищата, за да не могат да бъдат използвани от гермаците. Малък гарнизон от Свободните норвежки сили е оставен в Лонгийрбюен. Малко след като канадците се оттеглят, германците установяват на главния остров малък пост, който обаслужва метеорологична станция между октомври 1941 и юли 1942 г.

„По-късно през войната”, пише в писмото си Зилингар, „германска подводница достига бреговете на Лабрадор. Там установява автоматична метеорологична станция, която в последствие е завладяна от въоръжените сили на вашата страна.” Зилингар допълва, че е виждал снимка на тази станция и ще бъде „задължен”, ако Дъглас му даде повече подробности за нея. 

В отговорът си канадския историк пише, че би могъл да разкаже на Зилингар много за акцията на Шпицберген, но добавя, че не знае за никаква операция на Лабрадор. Д-р Дъглас обяснява, че „всички видове наблюдения на германците върху канадските брегове по време на войната са били докладвани. Да, имало е доклади за германска метеорологична станция и всички те са били проверени, но никой от тях не е бил убедителен. Така и не са намерени доказателства, подкрепящи този слух”. Дъглас допуска, че автоматичната метеорологична станция, от която се интересува Зилингар, е в Гренландия, „където Канада имаше определени интереси по онова време."

Но Зилингар не се предава. Той отново пише на Дъглас, че ако не е имало дебаркиране на германски подводници по крайбрежието на Лабрадор, от къде тогава идва информацията и снимките, които му е споделил? В хода на изследванията си, Зилингар е намерил снимка на WFL 26 (Wetter-Funkgerät Land) – метеорологична станция с кодово име „Курт”. Тя е една от 26-те автоматични станции,произведени от Siemens, предаващи регулярни радиоемисии за състоянието на времето в района, където са разгърнати. Четиринадесет от тези станции са разположени в Арктика (Гренландия, Мечия остров, Шпицберген и Франц-Йосифова земя), пет са поставени около Баренцово море, а две са предназначени за Северна Америка, но едната така и не стига до там, тъй като превозващата я U-867 е потопена от британските ВВС малко след отплаването й от Берген, Норвегия.  

Това е достатъчно за д-р Дъглас, за да предприеме мащабно търсене. Той инспектира архивите на командващия Кралската канадска флота в Нюфаундленд. Нищо. Проверява ресурсите на канадския главнокомандващ за северозападния Атлантик – друга задънена улица. В Източното въздушно командване на Кралските канадски ВВС също няма автентични доказателства. Полеви дневници и военни, федерални, и архивни документи – всички мълчат по въпроса. Въобще не помага на търсенето му и откритието, че всички оперативни записи от щабквартирата на военноморското разузнаване са били унищожени в Отава пет години след края на войната. 

При проучванията си, Зилингар се натъква на серия от фотографии. Две от тях са по-специални, защото показват германска подводница, на чийто фон се вижда терен, различен от всички други. 

По-важното е, че има нещо странно около в двете снимки на подводницата. Тя е серия IXC, но без обичайното 20-мм четворно зенитно оръдие. 

Това са важни улики. Първо, снимките определено не са от Шпицберген, Мечия остров, или някоя друга част на източния Атлантик. На второ място, наличието на подводница от серия IXC/40 предполага по-далечен от обичайния преход, тъй като тези подводници са използвани само за мисии на далечни разстояния. На трето място, тази подводница трябва да може лесно да се идентифицира. Зилингар осъзнава, че разполага с нови доказателства. В търсенето си той най-сетне намира дневника на U-537 и името на младия й командир – Петер Шриве. На страниците му Зилингар прочита щателния запис, воден от капитан-лейтенант Шриве, за мисията му от 1943 г., в който на тръгване от Кил е вписано: 

18 септ. 1943 г. Напускане на пристанището за първата оперативна мисия;

09:00 h Заповедите са да се издигне автоматична метеорологична станция на крайбрежието на Лабрадор. 

Зилингар веднага се обажда на д-р Дъглас в Канада, атой на свой ред звъни на своя стар приятел Джим Кларк, който е флотски директор на канадската брегова охрана. Д-р Дъглас го запознава с хронологията на изследванията си от предходните две години; разказва за Франц Зилингар, за бордовия дневник на Петер Шриве, за снимките. Изтъква и тоталната липса на интерес на официална Канада по отношение на фактите. Д-р Дъглас знае, че ледоразбивачите на канадската брегова охрана правят рутинни патрулни плавания на север от бреговете на Лабрадор до протока Ланкастър. Тук той сваля картите: би ли било възможно някой от канадските ледоразбивачи да провери на терен има ли доказателства на тази невероятна история? 

Кап. Кларк до толкова е убеден в неопровержимостта на представените му доказателства, че предлага Зилингар, д-р Дъглас и той самият да вземат участие в някое от летните плавания на ледоразбивачите от бреговата охрана до Лабрадор. Тъй като в рамките на мандата на агенцията му влиза и подпомагането на други държавни служби по изследователски въпроси, фактът че по пътя си ледоразбивачът може да намери малко парче от историята на страната е един допълнителен стимул за експедиция. 

На 16 юли 1981 г. кап. Кларк, Зилингар и д-р Дъглас отплават от Дартмут, Нова Скотия на борда на тежкия арктически ледоразбивач от канадската брегова охрана Louis S. St. Laurent. Дестинацията на 15 000 тонния кораб под командването на капитан М. С. Танер е залива Мартин в северната част на крайбрежието на п-в Лабрадор. В арктическата утрин на 21 юли ледоразбивачът хвърля котва на 16 морски мили от скалистия бряг. 


Нос Чидли, залива Мартин, Лабрадор

С военновременните снимки на Зилингар, показващи характерните черти на местния релеф, както и с навигационните записки на капитан-лейтенант Шриве, изследователската група се качва на бордовия хеликоптер на Louis S. St. Laurent и отлита към брега. Само едно облитане е достатъчно, за да се проследи някогашния път на U-537 през канала между островите Хоум и Аваялок, и оттам – към залива Мартин. 



„Ето го”, изкрещява пилотът на хеликоптера Лес Бенетс, „Там долу, в ляво.” Внимателно, сякаш поставя спящо бебе в креватчето му, пилотът приземява своя Bell 206 LI на скалистия ръб. Двадесет метра по-нататък лежат останките от германската метеорологична станция.



Явно Петер Шриве наистина е изпълнил мисията си. Но за да го направи е преминал през истински навигационен кошмар.

На 22 октомври 1943 г. U-537 пристигна в залива Мартин, северен Лабрадор, близо до нос Чидли. Шриве избира толкова отдалечен район, за да намали риска станцията случайно да бъде разкрита от ловуващи инуити. По време на атлантическия преход подводницата попада в свирепа буря, която й причинява значителни щети, довели до течове в корпуса. Загубено е и зенитното оръдие – затова на снимките на Зилингар подводницата е без него. В резултат на щетите подводницата не само остава беззащитна срещу съюзническата авиация, но и не може да плава в подводно положение.



По-малко от час, след като хвърлят котва в залива Мартин, разузнавателна група определя подходящ терен за станцията. В околността са разположени въоръжени часови, и докато останалите членове на екипажа се заемат с отстраняване на щетите по подводницата, нанесени от бурята, метеорологът д-р Зомермайер и неговият помощник Валтер Хилдебранд, придружени от десетина моряци, слизат на брега, за да инсталират WFL 26 „Курт”. 



WFL е съставен от голям брой измервателни уреди, плюс телеметрична система[2]. Станцията е съставена от 10 цилиндрични метални контейнери, всеки с височина по 1,5 м, диаметър 50 см и тегло около 100 кг. Един от контейнерите е свързан към 10-метрова антенна мачта. Към втора, по-къса мачта, са прикрепени анемометър (ветромер) и ветропоказател. В по-голямата част от останалите контейнери се съхраняват никело-кадмиевите батерии, който захранват системата. Предавател Lorenz 150 излъчва данните от метеорологичните измервания на всеки три часа чрез двуминутни предавания на честота 3940 kHz. В зависимост от броя на батериите, се предвижда системата да работи в продължение на шест месеца. 

Само 28 часа след хвърлянето на котва, екипажът на U-537 приключва с инсталирането на WFL 26 „Курт” и с поправките по подводницата. След тест, потвърждаващ, че станцията работи, германците поемат обратно към Европа. В района на Големите плитчини на Нюфаундленд, U-537 успява да оцелее при три нападения от канадската бойна авиация.


Бомбардировач Lockheed Hudson на Кралските канадски военновъздушни сили  (RCAF)

При първата е атакувана от лек бомбардировач Hudson, който хвърля 8 бомби, но всички пропускат целта си. Следващите две атаки се случват в два последователни дни и са дело на патрулни бомбардировачи Catalina. При първото нападение са хвърлени четири бомби. Германците се измъкват невредими, но на следващия ден друга Catalina атакува с четири дълбочинни бомби, които леко повреждат  подводницата. Скоро след това в преследването се включват и патрулни кораби, но не успяват да я намерят. На 8 декември, след 70 дни на море, U-537 пристига благополучно в базата в Лориен, Франция.


Бомбардировач Catalina от RCAF

Капитан-лейтенант Шриве загива през 1944 г., когато неговата U-537 е потопена с целия й екипаж (58 офицери и матроси) от торпедата на американската подводница USS Flounder (SS-251)  край бреговете на о. Ява, холандска Източна Индия. Приживе той едва ли е подозирал, че 38 години по-късно опасната му мисия ще бъде разкрита за света от един негов сънародник, или че делото му ще се появи в международните заглавия, с което ще стане популярно име и в родината си.

След оглед на корозиралите останки на станцията, експедицията открива че липсват предавателя, части от устройството за кодиране, както и един от модулните контейнери. Някой вече е бил там преди тях, макар че най-вероятно е решил, че това е канадска релейна станция. За да изглежда това убедително се е погрижил и екипажът на  Петер Шриве – един от контейнерите е маркиран като собственост на несъществуващата "Канадска метеорологична служба", макар че по онова време  тази територия все още не е част от Канада. По-късно става ясно, че през 1977 г. Питър Джонсън, геоморфолог, работещ по изследователски проект в района, попада случайно на германската метеорологична станция, но решава, че е някаква канадската военна инсталация, на която дава името "Martin Bay 7".

Основната история, която отразяват международните заглавия, е как 38 години след събитието един екип от канадската брегова охрана намира първите сигурни доказателства, че по време на Втората световна война германците са установявали инсталации на северноамериканските брегове. Но подобно на многото слоеве, от които е образуван грандиозния паков лед на канадска Арктика, тази история съдържа в себе си и други. 

Такава е и историята за това как в началото на 40-те, Третия райх разполага с едни от най-авангардните технологии в радиокомуникациите. Любопитно е, че етикетите на германските производители все още са видими по батериите и върху различни други устройства. 

Възниква и въпросът как тази автоматична станция, предавала важна метеорологична информация на германците в края на 1943 и началото на 1944 г., е повлияла на развоя на събитията по време на една от най-важните фази на войната в Атлантическия океан?

Остава и една история за доуточняване. Кой е демонтирал части от станцията в залива Мартин и кога? (По-сетнешни проучвания установяват, че тя престава да предава данни за времето само няколко месеца след като е инсталирана и най-вероятно причината за това не е в демонтирането на предавателното устройството). Дали германците са се връщали? Или от там са минали инуити, тръгнали на лов? А дали не е бил канадски екип за търсене и унищожаване? Защо, в крайна сметка, на някой му е трябвало да отнесе трансмитера? И кой ли е оставил една гилза от пушка с калибър .303, без гравирана дата, но с надпис "British Dominion"?

Но така или иначе истинската история принадлежи на Петер Шриве и Франц Зилингар: единият, младят и зелен капитан-лейтенант от Кригсмарине, който управлява голямата си подводница през вражеските води, провирайки я между опасните скали и плитчини до безплодните брегове на залива Мартин; и другият, който преследвайки фактите с упоритостта на териер, гонещ лисица, предоставя на Канада част от нейната материална история.


Германската метеорологична станция "Курт" днес е изложена в Канадския военен музей в Отава.

 

 


[1] Лабрадор се превръща в канадската провинция Нюфаундленд-Лабрадор през 1949 г.

[2] Телеметрията е дял от комуникационните технологии, изучаващ методите и средствата за автоматизирано събиране на данни от разстояние, постъпващи от дистанционно разположени измервателни уреди, прибори и системи, снабдени със средства за дистанционно предаване на данни. 




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1068939
Постинги: 247
Коментари: 695
Гласове: 2841