По-голямата част от пътуването ни до Сидни беше през нощта и поради липсата на трафик мина много спокойно. За наша радост нямаше и излезли кенгурута по магистралата, които са сериозна опасност. Те са големи, не се виждат в тъмното и ако имаш лошия късмет да удариш някое от тях, можеш да останеш без кола и да пострадаш сериозно. По пътищата в страната, където съществува опасност от тяхната поява, има предупредителни знаци. Докато пътувахме през ноща ми направи впечатление, че магистралите са много добре осветени. До маркировката на пътя има поставени светлоотразители, които светят от фаровете на колите и създават усещането за движение по самолетна писта. Освен това маркировката в цяла Виктория е направена така, че ако случайно тръгнеш да излизаш от пътя или да навлизаш в другото платно, гумите на колата започват да свирят.
Минахме през много малки градчета, приличащи на села, в които имах чувството, че сме на края на света и извън всякаква цивилизация. Като се има предвид къде се намира Австралия, може и да не сме далеч от истината, но това, разбира се, е в рамките на шегата. Според мен двата щата, Виктория и Нов Южен Уелс, изглеждат доста различни. Във Виктория растителността ми се видя доста по-зелена, а Нов Южен Уелс изглежда доста по-сух.
Пристигнахме в Сидни към 12 на обед, намерихме си паркинг и се впуснахме в разглеждане на града. Сидни е столица на Нов Южен Уелс, както и най-големия и най-стар град в Австралия, основан през 1778 г. Заедно с предградията населението му е над 4,3 милиона, а в центъра на града живеят около 150 000 души. 
Сидни е родното място на две от световните архитектурни ценности – Операта в Сидни (Sydney Opera House) и прочутият мост Харбър Бридж (Harbour Bridge). Това бяха и първите две забележителности, към които се отправихме. Преди да стигнем до операта обаче, имахме възможността да видим аборигени на пристанището, които свиреха на Диджериду.

Диджеридуто е духов аборигенски инструмент, който е един от най-старите духови инструменти в света. Според археолозите, които се занимават с изследвания на скални аборигенски рисунки в парка Какаду (Kakadu National Park) в Северната територия на Австралия (Northern territory), диджеридуто е било използвано от живеещите в резервата аборигени още преди 1500 г. Автентичните аборигенски диджеридута се правят от твърдо дърво и най-често от евкалипт. За да се получи добър инстумент, е необходимо да се намери дърво, на което вътрешността на стъблото трябва да е изядено от термити. Качеството на инструмента зависи от степента и начина, по които термитите са го обработили. Поради това звукът, който всяко диджериду произвежда, е уникален и неповторим. Инструментът достига дължина от 1 до 3 метра и често е изрисуван с аборигенски племенни символи.
прочутият мост Харбър Бридж е построен за осем години и е официално открит на 19 март 1932 г. В неговото изграждане вземат участие 1500 работници. Мостът е дълъг 1149 метра и в него са вложени 52 800 тона стомана. Ежедневно по неговите 8 платна преминават 200 000 автомобила.

Заради натоварения трафик и силното слънце мостът се нуждае от често пребоядисване. През 70-те години на миналия век един от бояджиите, допринесли за разкрасяването на конструкцията, е актьорът Пол Хоган или познат повече като "Дънди Крокодила", който е работил на Харбър Бридж, преди да пробие в киното. Жителите на Сидни наричат гальовно или на шега моста Харбър "Закачалка за палта", заради причудливата му форма, наподобяваща метална закачалка за дрехи.
Докато се разхождахме в центъра на града особено силно впечатление ми направи наличието на няколко просяци по улиците. За сега Сидни е първият и единствен австралийски град, в който виждам подобно явление.
Отидохме и до Голд Коуст (Gold Coast), където прекарахме цял ден. Разходихме се по плажа и разгледахме Сърфърс Парадайс (Surfers paradise), който е в централната част на курорта. Беше пълно с туристи, които препълваха заведенията. Поради силния вятър плажната ивица беше затворена. Въпреки забраната за къпане, се намираха разни щураци, които влизаха смело в океана. Тези опити обаче бяха твърде кратки, защото по плажа имаше патрул, който се предвижваше със специални джипове и изваждаше нарушителите от водата.

Като всеки курорт Голд кост е пълен с хотели, но има и множество високи жилищни сгради като небостъргачи, в които по-голямата част от апартаментите се отдават под наем на туристи. Те се предпочитат както заради цената, така и заради удобствата, които предлагат. Това, което ми направи впечатление е, че цените в курорта не са по-високи от другите населени места в Австралия както на хотелите, така и на храната и дрехите. Дори някои неща могат да се намерят и по-евтино. За разлика от Мелбърн обаче, тук всички магазини затварят в 6 часа. Единствено в четвъртък и петък работят до 9 вечерта. Това е характерно и за Бризбейн. Поради това голяма част от бензиностанциите предлагат различни хранителни стоки с изключение на зеленчуци и колбаси. Да си призная, видя ми се доста странно, но се оказа, че това си е правило от дълги години. Като цяло животът в тази част на Австралия е доста по бавен и спокоен, което е както предимство, така и недостатък.