Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2007 10:33 - ЗА ПОЛЗАТА ОТ ПРОГРЕСА ИЛИ КАК КАПИТАЛИЗМЪТ СПАСИ КИТОВЕТЕ
Автор: indreal Категория: Политика   
Прочетен: 4159 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 15.03.2007 17:44


Сред много от природозащитниците битува убеждението, че всички злини на света са резултат от икономическото и технологичното развитие, особено от индустриалната революция насам. Промените, които настъпват в края на 18 и началото на 19 в., и по-специално прилагането на нови източници на енергия, като например заменянето на водната и животинската тяга от парата, бързото развитие на фабричното производство, и главоломният ръст на населението, според природозащитниците, водят директно до проблемите на съвременността. А те са свързани с лавинообразно нарастващите отпадъци, замърсяването на въздуха и водата, пренаселването и нерационалното използване на ресурси, без изобщо да споменаваме глобалното изменение на климата, изтъняването на озоновия слой в атмосферата, киселинните дъждове и много други отрицателни страни на прогреса.

Болезненото съсредоточаване върху осъдителните оценки над прогреса често кара природозащитниците да забравят, че отрицателните последствия от индустриализацията са минимални в сравнение с положителното развитие в следствие на промишления прогрес. Днес хората са по-здрави, живеят по-дълго и са по-производителни от когато и да било преди в историята. Нещо повече – в много случаи технологичният прогрес дори подпомага околната среда. Това най-добре може да се демонстрира в случая с най-емоционалния символ на световното природозащитно движение – китовете.

В течение на векове китовете са особено ценени заради тяхната мас, използвана преди всичко като гориво за осветление. В зората на индустриалната епоха китовете продължават да са важен натурален ресурс. Всички технически масла, използвани за работата на първите машини в прохождащата и набираща сила промишленост, се произвеждат от китова мас. Тя  стои в основата и на редица други стопански дейности, като например производството на бои и фиксатори за текстилното производство, дало първият сериозен тласък на индустриалната революция. В онези времена не само мазнината, но и останалите части от телата на китовете се оползотворяват пълноценно. От костите им се добива костно брашно, използвано за всевъзможни цели, включително при рафинирането на захар. Специално от кашалотите се извлича амбра. Този извънредно ценен продукт, който е по-скъп от златото, и до днес намира широко приложение в парфюмерията, благодарение на свойството си да прави извънредно трайни различните аромати.

През 19 в. като водеща китоловна държава в света се налагат САЩ. Американците имат традиции в търговския китолов още от 18 в., но Войната за независимост и последвалите още няколко въоръжени конфликти за известен период от време спират развитието на тази дейност. Подемът в китолова започва през 1815 г. След по-малко от 20 години в САЩ са регистрирани 392 китоловни кораба. През 1846 г. броят им вече е 735, което представлява 80% от световния китоловен флот. Всяка година Нова Англия, центърът на американския китолов, произвежда 15 млн. галона китова мас, чиято цена се покачва от 35 цента за галон през 1825 г. до 95 цента за галон през 1855 г. Този постоянен ценови ръст на китовата мас, на фона на слабата световна икономика, превръща жителите на Нова Англия в едни от най-богатите в Америка.

Макар и бързо развиващ се, китоловът не е сигурна и стабилна стопанска дейност. Въпреки нарастващите пазарни цени на основния продукт на китолова – китовата мас, винаги съществува висок риск от ниска възвращаемост на експедициите поради липса на китове. Изключително слаба година се оказва 1858, през която 64% от американските китоловни компании фалират. Но китоловците все още разчитат на ръст в търсенето на продуктите от тяхната дейност заради постоянно увеличаващото се население и свързаното с това разширяване на потреблението на китова мас. Въпреки това през 50-те години на 19 в. американската китоловна индустрия започва да залязва. Причината за нейния упадък не се крие в надигането на общественото съзнание срещу промишления китолов, нито пък е резултат от усилията на някакви пионери-природозащитници. Определено не е и заради драстични изменения в законодателството. Китоловът остава в историята благодарение на технологичния прогрес.

Първата стъпка, довела косвено до спасяването на китовете, е направена от канадския геолог д-р Ейбръхам Гейзнър. През 1948 г. той открива метод, чрез който да се дестилира светилна газ от нефт. Въпреки че петролът е бил известен и далеч преди това, до тогава е използуван крайно ограничено. Най-прочут е като основна съставка на “гръцкия огън” – легендарно запалително оръжие от древността. Индианците в Америка са използвали нефта като лечебно средство в традиционната си медицина и при правенето на бои още в предколумбовата епоха. Белите заселници го познават като Масло на Сенека и също го използват с лечебни цели, но не и като гориво. Опити за получаване на светилна газ са правени още през 20-те години на 19 в., но те са били възпиращо скъпи. За сметка на това светилният газ на д-р Гейзнър е евтин, лесен за производство, може да се използва от съществуващите лампи и при изгарянето си не отделя силна и неприятна миризма като китова мас. Освен това новото гориво може да се съхранява неопределено дълго време, докато китовата мас с течение на времето се разваля. Откритието на д-р Гейзнър е тласъкът за възникването на съвременната нефтена промишленост. До края на 50-те години на 19 в. в САЩ започват да действат 30 фабрики за производство на светилна газ. Така по-евтиното и по-ефективно гориво постепенно, но сигурно започва да измества китовата мас от пазара.

Човекът, който най-много допринася за търговския успех на светилната газ е Джон Рокфелер. През 1865 г., когато е само на 25 години, той става съдружник със Самюъл Ендрюз, съсобственик на “Кливлънд  рифайнъри“. Рокфелер си дава сметка, че твърде много капитал е инвестиран за процесите на търсенето и добиването на нефт, но инвестициите в технологиите за преработката му са незначителни. Ето защо той се наема да създаде мрежа от рафинерии, която по-късно се разгръща до индустриалния гигант „Стандарт Ойл”. Благодарение на това светилната газ става масово достъпна в САЩ, а търсенето на китова мас бележи главоломен срив. От 735 кораба през 1864 г., китоловният флот на САЩ се свива до едва 39 през 1876 г. Цената на китовата мас достига най-високата си точка от $1.77 за галон през 1856 г., за да падне катастрофално през 1896 г. до 30 цента за галон.

Много скоро обаче едно ново изобретение слага край на надпреварата между двете горива. През 1879 г. Томас Едисон пуска в продажба електрическата крушка, която е изобретил година по-рано. Новият продукт има много по-голям коефициент на полезно действие от китовата мас и от светилната газ на Гейзнър взети заедно – свети по-ярко и по-продължително време, не отделя дим и предлага много по-голяма сигурност от открития пламък на тогавашните лампи. С пълната електрификация светилната газ и китовата мас окончателно отпадат от пазара.

Това би могло да бъде залезът на промишления китолов в световен мащаб. Но точно тогава на преден план излиза една второстепенна до момента пазарна ниша на продуктите от телата на китовете. По онова време жените прибавят към гардеробите си модни аксесоари, за чиято форма трябва да се използва здрав и гъвкав материал. На този етап подобни качества могат да предложат единствено балените – рогови плочи в устите на китовете, които се хранят с планктон. Освен за принадлежности към дамските костюми – корсети, бюстиета, кринолин за рокли, изкуствени щраусови пера или украшения – от китовите балени се изработват най-различни предмети за бита, като четки, пружини, чанти, чадъри, въдици, и какво ли още не. От тях дори се правят амортисьори за карети – едно от основните транспортни средства през епохата. От 32 цента за паунд през 1870 г., цената на баленовите плочи скача до $5 в края на века. През 1907 г. обаче белгиецът Лео Бакеланд създава бакелита – първата напълно синтетична пластмаса. След 1908 г. този нов продукт окончателно измества китовите балени от пазара. Няколко китоловни компании все пак успяват да оцелеят, осигурявайки ресурс за производителите на карети. Но скорошното стремително развитие на автомобилната промишленост оставя в историята теглените от коне впрягове, така че китоловните кораби окончателно потъват в ръжда. Последният американски китоловен кораб напуска пристанището си през 1924 г. и на следващия ден засяда край остров Кътихънд, Масачузетс, с което фактически се слага край на американската търговска китоловна индустрия.

Въпреки замирането на китолова в САЩ през втората половина на 19 в., с това историята на промишления китолов не приключва. Китоловът с пълна сила се превръща в индустрия в края на 19 в., когато е въведено в употреба китоловното оръдие, изобретено през 1868 г. от норвежеца Свен Фойн. До 1883 г. само в Норвегия са създадени 16 китоловни компании, чиито кораби са въоръжени с новото изобретение. През 1904 г. норвежките промишлени китоловни флотилии се пренасят в Южното полукълбо, където промишленият китолов продължава с много по-голяма интензивност от когато и да било.  Четири години по-късно освен норвежци там вече действат англичани, аржентинци и чилийци. Процесът на хидрогеназата открива пред китовата мас нови възможности за навлизането на пазарите за сапуни и трапезни мазнини. Вторичен продукт, получаван от китовата мас, е глицеринът. Основното му приложение е при производството на взривни вещества, а мащабите на Първата и Втората световни войни му предлагат гарантиран пазар. След 50-те години на 20 в. китоловът се възражда. В бившия Съветски съюз от телата на китовете се произвежда храна за животни с ценни кожи, а от костите им се прави тор. Японците трайно активизират лова на китове заради месото им, чиито продажби на японските рибни пазари само през 1997 г. възлизат на почти $50 млн.

В абсолютни стойности китоловът през 20 в. е много по унищожителен от който и да било период преди това. Въпреки това потреблението на крайните продукти от китовете на глава от населението никога не се изравнява с това от предходното столетие. И ако потреблението през 50-те години на 19 в. се беше запазило като стабилна стойност, то тогава общото количество на убитите китове само за покриването на нуждите на американския пазар би било поне 3 пъти по-голямо.

Мнозина си задават въпроса какво ли би станало, ако вместо през 1986 г., китоловът беше забранен още в средата на 19 в. Безспорно незабавният ефект щеше да бъде значително влошаване на качеството на живота. Щяха ли светилната газ и електрическата крушка да се появят по-рано като реакция на внезапно породилото се търсене на заместител? Възможно е, но в случая далеч по-важно е да съществуват условия за предприемачество, което е предпоставка за създаването на нововъведения. А правителство, което е способно с един административен акт да заличи дадена индустрия, каквато е например китоловът, със същия успех после може да стори това и с всеки друг бизнес. Ето защо непредвидимостта и непостоянството в действията на държавата са най-лошия противник на предприемачеството. Нито Гейзнър, нито дори Рокфелер или Едисон са имали намерение с действията си да спасят китовете. Тяхната основна и единствена мотивация е била печалбата. Ако държавната политика създава атмосфера, при която иновациите и печалбата зависят от прищевките на бюрократи, законотворци и политици, а не са базирани на пазарните механизми, предприемачите няма да съсредоточават енергията си в градивна посока и никаква целенасочена насърчителна държавна политика няма да може да ги застави да го направят. В този смисъл китоловът е бил рационална и целево ориентирана дейност, целяща да задоволи обществените нужди с ресурси, представляващи към момента определена ценност. Залезът на китоловната индустрия също има рационално обяснение – пазарните нужди продължават да съществуват, дори бележат ръст, но човешката изобретателност намира по-добри начини, за да се отговори на търсенето. Промишленият китолов отмира не заради нараснала грижа за съдбата на китовете, нито заради закрилата от законодателството, а единствено защото китовете вече не са необходим и незаменим ресурс.

Градивните решения са далеч по-добри от каквито и да било рестриктивни държавни мерки, тъй като те удрят директно в причините на проблема, а не върху ефектите. Никой, още по-малко пък някоя държавна агенция или движение на природозащитници може да предугади косвените или нецеленасочените положителни последствия от технологичния прогрес. Затова не е чудно, че с дейността си на предприемачи Ейбръхам Гейзнър, Джон Рокфелер и Томас Едисон са спасили повече китове, отколкото Грийнпийс някога изобщо ще успеят.

 

Димитър ПЪКОВ – Инд.



Тагове:   как,   Капитализмът,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Браво на автора
02.10.2008 08:22
Уникална статия - много интересна!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1246879
Постинги: 262
Коментари: 695
Гласове: 2852