Иван Костов - БНР, Агенция "КРОСС" 08.03.2010

Водещ: От днешната преса научаваме, че ГЕРБ ще инициира във възможно най-кратки срокове създаването на Анкетна комисия в парламента, която да обсъди има ли извършено нарушение от действащия държавен глава заради публикуваната стенограма от разговора му с финансовия министър Симеон Дянков. И още, Анкетната комисия ще разгледа възможността за импийчмънт на Георги Първанов. Какво се случва в държавата ни? Има ли война между институциите ни? Започваме с Иван Костов, който към настоящия момент е съпредседател на Синята коалиция. Здравейте, г-н Костов.

Иван Костов: Здравейте.

Водещ: Наруши ли Първанов конституционните и политически норми, публикувайки стенограмата от разговора му със Симеон Дянков и има ли основания за импийчмънт? Питам ви, защото преди три-четири месеца някъде от ДСБ първи повдигнахте темата за импийчмънт на президента Георги Първанов.

Иван Костов: Да, но по друг повод. Сега президентът директно е нарушил член на Конституцията, ако не се лъжа – 32-ри член. Това е със сигурност така. Опитите да бъде оправдан президентът от бивши представители на Държавна сигурност (ДС), че това било среща между институции и тя трябвало да бъде публична, е несъстоятелен. Тъй като двамата, по желание на г-н Симеон Дянков, изясняват лични взаимоотношения. Ако Министерството на финансите обяви президент за незаконно обогатен, това ще означава, че това ще бъде неговият политически край и че ще носи наказателна отговорност. Така им отговарям на тези, които казват, че това било среща между институции. Защото Министерството на финансите в нито един сериозен свой документ не е начислило данъци или не е определило, че президентът се е обогатил незаконно. Може би ще го направи в бъдеще, но не го е направило сега.

Водещ: От друга страна обаче, сега как да повярваме на сълзите на ГЕРБ, при положение, че те непрекъснато призовават за прозрачност и точно те публикуваха стенограмите от заседанията на предишния Министерски съвет.

Иван Костов: Трябва да се публикуват заседанията на Министерския съвет, защото те се стенографират. Това е колективен орган на държавната власт. При него не бива да има скрити и покрити неща, освен ако не се разискват казуси, които при решаването си или за изясняването си изискват класифицирана информация.

Водещ: Тоест, според вас, в единия случай е нарушена Конституцията, в другия случай не е, така ли?

Иван Костов: Вижте както предлагаме ние, моите колеги, които дадоха пресконференция, ние предлагаме да се направи дебат в парламентарна зала относно искане да бъде изпратен на Конституционния съд нарушението на президента, защото то е драстично. Президентът винаги може да критикува правителството и отделен негов член, това е право по Конституция. Той не може да го прави с тези прийоми, които са характерни за бившата Държавна сигурност. Той не може да записва разговор, без съгласието на участващия в него, тъй като такава процедура не е предвидена в издаден от президента писмен документ, тъй като той не може пък да издаде такъв документ, защото би нарушил Конституцията. В този смисъл, прийомът, който той е използвал, за да нападне правителството, е законово несъобразен и нарушава Конституцията. От тази гледна точка, трябва да има дебат в Народното събрание, за да се разбере кои в това Народно събрание са „за” това да се нарушава по този начин Конституцията и законите на страната и кои са „против”. Второто нещо, което ние предлагаме, е в Закона за държавния протокол изрично да се упоменат начините и възможностите институциите да стенографират, записват и размножават информация от срещи, които осъществяват. По този начин ще се отнеме възможността президентът да злоупотребява с позицията си, която има временно, по силата на вота на хората, но тя е временна, за да прави политика и да си създава партия.

Водещ: Дали президентът Георги Първанов по някакъв начин е нарушил конституционните норми, това ще каже Конституционният съд. Има ли въобще смисъл от създаването на Анкетна комисия в парламента, как мислите?

Иван Костов: Аз мисля, че това ще го каже първо парламентът. Парламентът е наясно какво е направил президентът и той трябва да се произнесе, това е нашата идея, това е нашето предложение. Разбира се, може и анкетна комисия да се направи, тя ще достигне до същия извод – и ще влезе в парламентарна зала и ще се стигне до това, което ние предлагаме. Много важно е да се каже на президента, а чрез президента и на всяка друга институция, че не може да злоупотребява с власт с каквато и да е цел.

Водещ: Ясно.

Иван Костов: Защото това, което направи българският президент, не само урони престижа на
неговата институция. Защото аз ако съм дипломат, който отива при него на разговор, ще се питам непрекъснато той дали не ме записва и дали няма да извади стенограмата от разговора си с мен. Той е подронил авторитета в институцията на българския държавен глава. Но през действията, които е предприел подравя и авторитета на всички останали институции. Ние изглеждаме крайно нелепо в очите на хората от ЕС. Това не може да бъде подминато от каквито и да е било дебати, юридически и т.н., още повече, че нарушението на Конституцията е флагрантно.

Водещ: Г-н Костов, искам да ви попитам и нещо друго – подкрепяте ли идеята на президента за пълна прозрачност на годините на преход?

Иван Костов: Разбира се.

Водещ: Предполагам, че сте прочели стенограмата най-малко един път. Знаете, той там призовава да се види кой какви сметки има в България, в чужбина, кой какви имоти има, какви предприятия, става въпрос за проверки настоящия премиер, на бивши премиери, на бивши президенти...

Иван Костов: Разбира се, само че вижте какво виждам аз зад това.

Водещ: Какво виждате?

Иван Костов: Виждам осем години бездействие, пасивност пред начина, по който много хора са злоупотребили с власт и са натрупали богатство и опит сега всичкото това нещо, което не е свършено в последните девет години, да бъде прехвърлено в пространството на управлението на ГЕРБ. Тоест едни празни досиета да се хвърлят на бюрото на Бойко Борисов и да му се кажат да ги запълни, защото президентът не е добавил нищо. Ако беше написал нещо за тези досиета, той трябваше да започне от своите собствени спонсори. Трябваше да каже какво е говорил с Васил Божков в тези срещи, да публикува стенограмите, да публикува какво е говорил с много близкия си приятел Ковачки, да публикува стенограмите с Людмил Стойков, с всички хора, с които той е поддържал близки отношения, Тодор Батков, Алексей Петров и кой ли не и да започне от тях. Да видим какво има в досиетата, които той ще внесе в тази библиотека.

Водещ: Да, но, ако започне една такава проверка, вие също ще бъдете обект на тази проверка.

Иван Костов: Точно така. Аз винаги съм искал да...

Водещ: Имате ли някакви притеснения?

Иван Костов: Никакви, абсолютно.

Водещ: Защото по ваше време беше извършена приватизацията.

Иван Костов: Не, никакви притеснения нямам и не мога да имам. Защото не съм нарушил никакъв закон, не съм се обогатил и на йота, по какъвто и да е начин, това е видимо от начина, по който живея, от това, което имам, от това, което декларирам, всичко е пред очите на хората. Така че аз за себе си въобще не се притеснявам.

Водещ: И накрая един въпрос, различен от скандала „Първанов – Дянков”, от ГЕРБ се вслушаха във вашия съвет и са на път да назначат министър, който да отговаря за еврофондовете, каква е вашата оценка за номинацията им? Познавате ли Томислав Дончев?

Иван Костов: Да, познавам го. Той идва от „Отворено общество”, където има дълга практика в европейски програми, което е много хубаво. Той е един от тримата, които ние сме имали предвид, когато Веселин Методиев каза, че имаме предвид поне трима души от ГЕРБ, които...

Водещ: Няма ли обаче да се получи дублиране с работата на Юлиана Николова?

Иван Костов: Не. Юлиана Николова би трябвало да бъде, според нашето предложение, секретар на този министър, т.е. да изпълнява ролята на главен секретар на неговото министерство, но то трябва да бъде в Министерския съвет, тъй като там са мощните дирекции, на които трябва да се опре бъдещият министър. Ние се притесняваме дали властта ще бъде достатъчна и заради това настоява тази стъпка в правилна посока да бъде внимателно следена от последиците й, за да може ако се види, че властта и инструментите, които прилага министърът, са недостатъчни, постът му да бъде превърнат във вицепремиерски и по този начин да се покаже, че това е един от най-висшите приоритети, наред със сигурността, икономическата и финансова стабилност, на правителството на ГЕРБ.

Водещ: Благодаря ви, г-н Костов. Трябва да приключваме този разговор. Чухте Иван Костов, бивш премиер, а към настоящия момент съпредседател на Синята коалиция.

КАК ДА уволним едновременно президента Първанов и вицепрезидента Марин?


28 Март 2010

Александър Долев

Докато върви процедурата по отстраняване на президента заради гафа му със нелегалното записване на разговора със Симеон Дянков и нарушението на чл. 32 ал. 2 от Конституцията е време да подготвим аргументи за следващата процедура. Защото при този състав на Конституционния съд сегашното искане няма да мине. Не, че президентът не е нарушил конституцията. Нарушил я е и още как! Но в конституционния съд лично той е назначил 4 свои съдии, БСП има още трима верни комунисти и ДПС - един свой. Тоест 8 от 12 от съдиите, ще кажат, че Първанов не е нарушил конституцията.

Но в президентството работят достатъчно глупави хора, които са ни дали отлични доказателства, че президентът отново е нарушил здраво конституцията още през първия си мандат и продължава и до днес. И фактите са безспорни. При една нова процедура Конституционният съд няма да може да ги отхвърли. И президентът ще си събира багажа от "Дондуков".

Случаят започва просто и като на шега. Вестник "Сега" и "Програма достъп до информация" искат от президента данни за всички помилвани криминални престъпници и всички опростени държавни вземания. Президентът отказва да даде информацията. Както пише в сайта "Български информационен блок":

"През юли м.г. в разгара на предизборната кампания, преводачът на Първанов при визитите му в Турция, Себахтин Ахмед, и неговите съучастници Айдън Хасан и Мустафа Али, бяха заловени с 50 кг хероин и списък имена на стотици избиратели с ЕГН-тата им. Очеизвадна престъпна схема за купуване на гласове и финансиране на ДПС и БСП с пари от наркотрафик. След обаждане от София обаче президентският трафикант-преводач бе пуснат на свобода. С това президентството и неговото (тогава) близко МВР дадоха на наркотрафикантите знак, че в България могат да разчитат на политически чадър. Естеството на престъпленията, които закриля, бе причина Първанов да крие кого е помилвал и чии несъбираеми държавни вземания е опростил. Първанов отказа да посочи имената на помилваните през 2008 и 2009 г. лица, въпреки запитванията, които в. "Сега" и Програма "Достъп до информация" отправиха към него на 5 и 23 ноември по закона за достъп до обществена информация. Въпросите бяха изпратени преди новия арест на помилвания преди години от държавния глава лидер на "Евророма" Цветелин Кънчев, задържан преди месеци за изнудване."

Всъщност президентът Първанов е възложил това си правомощие на вицепрезидента Ангел Марин още през 2002 г. В сайта на президентството пише:

"ПРАВОМОЩИЯ НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА

С Указ № 53 от 23 януари 2002 г. на основание член 104 от Конституцията на Република България Президентът Георги Първанов възложи на Вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл. 98, т. 9, т. 10 и т. 11:

* помилване
* предоставяне на българско гражданство
* предоставяне на убежище.

Заедно с това му предоставя и правомощия по чл. 98, т. 7 от Конституцията, а именно - да назначава длъжностните лица, предвидени в Закона за Агенцията за чуждестранна помощ, Закона за българите, живеещи извън Република България, и Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб."

И оттук става интересно. Да отбележим мимоходом, че указите на президента за помилване, опрощаване на несъбираеми вземания и някои други не се публикуват в "Държавен вестник". Така пише и в Закона за "Държавен вестник" в чл. 4 ал 1 т.5. че се публикуват "...указите на президента на републиката, с изключение на указите по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 и по чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията;" Да видим, кои са тези правомощия на президента залегнали в конституцията в чл.98:

....................................................................................................

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;

.....................................................................

Да, точно най-интересните. И президентът си е прав. Законът за "Държавен вестник" не го задължава да публикува тези укази. Даже и да го задължаваше да ги публикува и той да не го правеше, пак не може да бъде отстранен от длъжност, защото това би било нарушение на закон, а не на конституцията. А президентът може да бъде отстранен само при държавна измяна или нарушение на конституцията. Тогава да потърсим такова. И както обикновено се случва, който търси намира. Четем отново сайта на президентството:

"104 са помилвани за периода януари-ноември 2007 година
18-12-2007 11:00 |


За периода януари-ноември 2007 г. вицепрезидентът Ангел Марин е издал укази за помилване на 104 осъдени лица. Общият брой на осъдените, които са се обърнали към него с молба да бъдат намалени или отменени присъдите им, е 1 012. Комисията по помилванията е успяла да разгледа и да предложи становища по 918 от тях.

319 е общият брой на помилваните лица от началото на мандата: през 2002 г. – 37, през 2003 г. – 34, през 2004 г. – 36, през 2005 г. – 52, през 2006 г. – 56, през 2007 - 104. За периода са постъпили общо 4620 молби."

Дребен детайл е, че вицепрезидентът не може да издава укази. Съгласно конституцията - чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. Никъде в конституцията не е казано, че президентът може да прехвърля правото си да се издават укази на вицепрезидента. Да, съгласно чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11, но не и съответните по чл. 102 ал. 1 за издаване на укази по тези правомощия. Тоест вицепрезидентът може да си изпълнява правомощията прехвърлени му от президента, да извършва дейността, но указите за това трябва да се подписват от президента. Давайки правото на Ангел Марин да подписва укази, президентът е нарушил чл. 102 ал 1. от конституцията. Да погледнем пак сайта на президентството: "За периода януари-ноември 2007 г. вицепрезидентът Ангел Марин е издал укази за помилване..." Така намерихме първото нарушение на конституцията. Сега да видим второто. Да се обърнем пак към сайта на президентството: "С Указ № 53 от 23 януари 2002 г. на основание член 104 от Конституцията на Република България Президентът Георги Първанов възложи на Вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл. 98, т. 9, т. 10 и т. 11:" Забелязвате ли, че указът е от първия мандат на двойката Първанов - Марин. Вторият им мандат започва от началото на 2007 г. с повторното полагане на клетвата съгласно конституцията - "чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2."

Следователно Първанов е трябвало да прехвърли отново правомощията си на вицепрезидента с нов указ. Такъв обаче не е издаден. Умните правни съветници на президента си мислят, че указ издаден през първия мандат важи и за втория мандат. Да, ама не. Не важи! Новият мандат изисква ново делегиране на правомощия. Защитниците на Първанов могат да кажат, къде го пише това в конституцията? Президентът и вицепрезидентът са същите, няма нужда от нов указ по чл. 104. Контравъпрос към тях, защо тогава преизбраните президент и вицепрезидент отново полагат клетва пред Народното събрание за втория мандат? Нали са положили същата клетва през първия си мандат? Къде в чл.96 цитиран по-горе пише, че я полагат отново? Не пише, но я полагат защото новият мандат започва от полагането на клетвата с което президентът и вицепрезидентът встъпват в длъжност. И не само те, но и депутатите, кметовете, министрите, общинските съветници винаги в началото на новия си мандат полагат отново клетва пред Народното събрание или Общинските съвети, дори и да са преизбрани. Това не е случайно, защото тук е разликата между демокрацията и недемокрацията. При демокрацията има мандатност и избори, които дават легитимност на управляващите. И всеки нов мандат започва начисто с полагане на клетва. И в съответствие с този принцип президентът трябва да повтори действието делегиране на правомощия на вицепрезидента с нов указ, какъвто не е издаден. Това е второто нарушение на конституцията извършено от президента, по-точно на чл. 104. Като следствие от него, както и от първото - всички извършени от вицепрезидента Марин помилвания, опрощавания, давания на убежище и други актове са незаконни.

Да дойдем до третото и най-съществено нарушение. Всички укази на президента трябва да се приподписват от министър-председателя или съответен министър. Тези укази, които президентът издава сам са изчерпателно изброени в конституцията:

Чл. 102.
(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.

Хайде да поискаме всички укази издадени от президента (извън онези по чл.102 ал. 3) да видим дали са приподписвани от министър-председателите Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов и съответните им министри.

Например указите за опрощаване на несъбираеми държавни вземания естествено трябва да се приподписват от министъра на финансите, защото това опрощаване удря по бюджета и министъра трябва да знае стойностите. Указите за помилване разбираемо трябва да се приподписват от министъра на правосъдието. И т.н. И още нещо, приподписвайки указите министър-председателите и министрите следва да имат копие от указа при себе си, защото там стои и техният подпис. Някой да не си мисли, че ще ги подпишат и върнат в президентството? Законът за националния архивен фонд и поднормативите му не позволяват това. Мога да се обзаложа, че ако вестник "Сега" и "Програма достъп до информация" ги поискат от министерствата и Министерския съвет ще ги получат тези укази, поне част от тях. Но друга част няма да получат. Просто защото някои от тези укази със сигурност в нарушение на чл. 102 ал 2 от конституцията не са предоставяни за приподписване от премиер или министър! И това нарушение може да се констатира много просто - с една временна парламентарна анкетна комисия, която да провери всички оригинални укази на място в президентството за съответствие с чл. 102 ал 2 от конституцията. И точно там е разковничето, защо президентството панически отказва тази информация. Защото ако предостави указите ще лъсне истината и Първанов и Марин заедно ще потеглят към импийчмънта. Всъщност не толкова имената на помилваните и опростените вземания са страшни. Страшни ще бъдат липсата на подписите на министрите и министър-председателите, което е третото и изключително грубо нарушение на конституцията заради което ще кажем предсрочно "Сбогом!" и на Първанов и на Марин.