Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2013 16:44 - Лиофилизирана закуска за шампиони
Автор: indreal Категория: Технологии   
Прочетен: 2557 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 03.01.2014 01:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Алпинисти, войници и хора от бедстващи райони са новите потребителите на специалните "космически" храни, произведени в България


Боб чорба по манастирски, мусака, сарми, плодове... Това е част от менюто на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Всичко, което е включено в него, има вкус на "нормална" храна и всъщност си е приготвено от истински продукти, а не е комбинация от няколко вида химични съединения, консерванти и оцветители.

"Главните готвачи" на космонавтите са учените от БАН и Селскостопанската академия. Днес дейността им се продължава от Института по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) към академията. Но те вече не "готвят" за космонавти, а за алпинисти и болници. Учените са категорични, че "космическите" храни могат да бъдат от полза и на хора от бедстващи райони или войници, но засега не са успели да получат подобни поръчки. Днес дейността им е по-скоро научна, лабораторна и "бутикова", защото се прави рядко и само по предварителна заявка. Но въпреки това тя има потенциал да бъде не само част от миналото, а и от бъдещето на България.

Тайната рецепта 

Навремето целта на учените е била да подготвят храна, която да е запазила хранителните и вкусовите си качества, но в същото време да е лесна за консумация в условия на безтегловност. Всичко това се постига чрез т.нар. лиофилизация или казано по-просто – извличането на водата от хранителните продукти.

Процесът на тази високотехнологична консервация включва два етапа – дълбоко замразяване и впоследствие изсушаване в условията на вакуум. "Крайният продукт е хранителен концентрат с минимално остатъчно съдържание на влага – от 2 до 5%. Теглото на храната е намалено с 1/5 до 1/10 от първоначалното", разказва проф. Любка Георгиева от ИКХТ, която е зам.-директор на института и отговаря за тази негова дейност. Така на практика от около 30 килограма ябълки обикновено излизат близо 3 кг "ябълки за космонавти". Те са леки като царевични пръчици (но с вкус на ябълка;), а ако се полеят с вода възвръщат стария си, сочен вид.

Самото "изсушаване" се провежда в специални машини, които приличат на фурни. Но не си мислете, че можете да изсушите плодове в домашни условия. Най-много да ги запечете... А сушенето на слънце не води до толкова голямо намаляване на влагата, което е важно за дългия срок на годност на продукта.

Извличането на влагата в лабораторни условия продължава към 12-15 часа, а за едно основно ястие с месо процесът може да отнеме и над 20 часа. При това при тази обработка храната запазва своите качества, т.е. не се извличат витамините и минералите, които се съдържат в нея. "Продуктите са 100% натурални. Нямат консерванти и високо съдържание на сол. В този смисъл те са по-добри от сухите супи, които купуваме от магазина", казва проф. Георгиева.

Благодарение на обработката се увеличава и срокът на годност на храните от 2 до 5 години и то при съхранение на стайна температура, т.е. не се изискват хладилни камери, стига да не се нарушава цялостта на вакуумната опаковка.

Чрез лиофилизация може да се обработи абсолютно всичко с изключение на мед и мазнини. В менюто, което могат да приготвят от инсититута, има над 50 вида храни, включително супа топчета, шкембе чорба, кисело мляко, лютеница, таратор... "Нашите продукти са разработени за вкуса, с който е свикнал българинът, но в същото време са много харесвани и от чужденци, тъй като храната е пикантна и вкусна", казва проф. Георгиева.

Кой яде "космически ябълки"

България е третата страна в света, която започва да произвежда храна за космонавти след Русия и САЩ. Днес тази дейност на института е по-скоро "бутикова". Машините на института не само са малко, т.е. не могат да се обработват големи количества, но и са сравнително стари. Обикновено се използват за научни дейности и много рядко за истинско производство на храни, предимно по предварителна заявка.

И понеже няма космонавти, сега потребителите са предимно алпинисти и болници. През миналата година в инстиута са приготвили храна за една алпинистка експедиция, като специално по тяхна поръчка са "сушили" и риба. Храната е добър вариант за алпинистите, тъй като е лека, а в същото време с висока хранителна стойност. Снабдявали са и Първа многопрофилна болница за активно лечение – София и Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Царира Йоана – ИСУЛ". При болните този вид храна е подходяща за сондови, следоперативни хранения. На базата на технологията, по която се приготвят храните за космонавти, са разработени и храни за хора, които страдат от диабет, затлъстяване, сърдечно съдови заболявания. Това е т.нар. серия Body Norm, която има няколко международни награди. От института разказват, че имат и серия биостимуланти на зърнено-билкова основа, които също са търсени от лечебните заведения.

Има ли място за бизнес?

"Ако материалната база се осъвремени и се увеличи капацитетът ни, можем да се занимаваме и с по-мащабно производство. Засега то е сравнително малко и е свързано с отделни малки поръчки. Не правим бизнес от това", казва проф. Георгиева. По думите й един пакет с порция от плодове е на цена от около 3 лв. Парите, които са получили от поръчката за алпинистката експедиция през миналата година, са около 1000 лв., колкото да покрият и разходите си.

Но в научината им дейност определно има място и за бизнес. Конкуренцията не е малка, храни за космонавти или чрез лиофилизация вече се произвеждат в редица държави, сред които САЩ, Германия, Дания, Италия, Израел и др. Но в същото време подобна дейност има и пазар, и бъдеще.

"Ако се изгради малко или средно предприятие, спокойно можем да снабдяваме с нашите полезни и трайни храни българския пазар, а и да изнасяме най-малкото за съседни държави като например Турция, където сравнително често се случват земетресения и е нужна храна за хората в бедствено положение", казва проф. Георгиева. Според нея основните "клиенти", ако дейността им премине от лабораторни условия в истинско производство, ще са отново алпинисти и болнични заведения. По думите й обаче тези храни са изключително подходящи и за войници и хора в бедстващи райони, понеже са леки, но с добри хранителни стойности и дълъг срок на годност.

Засега учените не са успели да "пробият" и да получат поръчки от НАТО – договор, който може да се окаже истинска ракета носител за дейността им. През миналата година са изпратили писмо и до еврокомисар Кристалина Георгиева, която отговаря за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи. Надеждата им е била, че ще успеят да привлекат вниманието й, така че да може да се използва капацитетът на българските учени, когато се налага да се изпращат храни до бедстващи места. Засега и оттам нямат положителен отговор.

Науката на бъдещето

Това, с което се занимава инситутът е и един от бизнесите на бъдещето. Проблемът с осигуряването на храни за непрекъснато увеличаващото се население на Земята тепърва ще се изостря, заради ограничените ресурси (включително и енергийни) и климатичните промени. Затова и увеличаването на годността на хранителните продукти е едно от нещата, които ще променят живота на хорта, посочва сп. Time (виж карето).

Може ли да се прави наука?

Но преди да мечатаем за бизнес, базиран на науката, трябва малко да принизим нещата до темата с финансирането. В момента институтът се бори за бюджета си за 2012 г. И тъй като той е на подчиенение на Селскостопанската академия, която тази година е с орязано финансиране, същата съдба по всяка вероятност ще последва и самия институт. Парите са една от темите, по които учените в института говорят с болка и нежелание.

На дневен ред е въпросът за съкращенията. Ако миналата година служителите в института са били 104, тази година броят им трябва да се свие до 94. Седем от местата така или иначе не са били заети, но все пак ще се стигне и до "рязане на месо". Другият вариант е намаляване на заплатите, намаляване на работните дни или излизане в принудутелен неплатен отпуск. С ограниченото финансиране за проф. Георгиева ще е трудно да се пребори за бюджет и за научния си проект посветен на хранителните дажби за екстремни условия. "Много е трудно да се прави наука в България", категорична е тя. Наблюденията й показват, че проблемът ще се задълбочава, тъй като интересът към научната дейност спада, най-вече заради ниското заплащане.

Но може и да има по-светло бъдеще. Ако например се намери частен инвеститор, който да повярва в научната им работа. Защо това да не е един от успешните примери за публично-частно партньорство в България?

Източник: http://www.capital.bg




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1204861
Постинги: 261
Коментари: 695
Гласове: 2850