Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2017 19:33 - Антарктида като бастион на комсическите изследвания
Автор: indreal Категория: Технологии   
Прочетен: 291 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Науката наистина е значима част от историята и съвременността на Антарктида. Това е така, защото за разлика от повечето други части на света, леденият континент остава относително недокоснат от човешкото влияние, а всички съвременни дейности са внимателно контролирани и наблюдавани. Научните изследвания, извършваяни в Антарктида, често пъти не могат да се провеждат другаде, и резултатите им ни помагат да разберем освен глобалните екологични проблеми, като изменението на климата, изтъняваянето на озоновия слой или покачването на морското равнище, така също и фундаментални научни мистерии, като произхода на Вселената.

image

 

Астрономическа станцията на Южния полюс в базата Амундсен-Скот. Двата телескопа използват остатъчната светлина от Големия взрив, наречена космически микровълнов фон, за да изследват ранната еволюция на Вселената. (Майк Лучибела / Национална научна фондация)

Редица държави поддържат постоянни изследователски станции в Антаркдика, разположени по най-различни точки на континента. За разлика от станциите в Арктика, които се намират върху дрейфуващи леднове, изследователските бази на Антарктида са изградени върху скала, или ако са върху лед, то той е неподвижен.

Общо 30 държави (фактически всички, които са подписали Антарктическия договор) експлоатират сезонни (летни) или целогодишни изследователски станции на континента. Антарктида е единственият континент на Земята, който няма и никога не е имал коренно население. Населението на континента е съставено от хора, свързани пряко или косвено с научните изследвания, провеждани в 37-те действащи научни станции, и варира от приблизително 5000 през летния сезон до около 1000 през зимата.

image

 

Ремарке Kress, теглено от трактор Caterpillar, се използва за превоз на пътници от авиационните полоси към станция МакМърдо на 24 януари 2017 г. (Джак Грийн / Национална научна фондация)

В допълнение към тези постоянни станции, всяко лято се създават към 30 временни полеви лагери в изпълнение на конкретни научни проекти.

Връзката между космическите изследвания и Антарктида наскоро отбеляза своята сто и пета годишнина – първият метеорит, открит на континента, е метеоритът от Земя Адели (Adelie Land Meteorite или ALM), намерен на 5 декември 1912 г.

image

image

Телескоп на Южния полюс. Снимка: Джеф Макмеън

Днес в Антарктида астрономите извършват едни от най-авангардните изследвания, които могат да хвърлят светлина върху някои от най-големите тайни на Вселената.

Антарктика е земя на сурови крайности, които по много начини осигуряват перфектни условия за астрономически изследвания – по-добри предлага само откритият космос.

Антарктида е най-студеният континент, което означава, че там има по-малко топлинна радиация, която да възпрепятства астрономическите изследвания, фокусирани върху инфрачервения спектър. Този студ превръща Антарктика и в най-сухия континент. По този начин във въздуха няма влага, която да пречупва светлината, идваща от космоса, и така да пречи на астрономите да я наблюдават.

Антарктида е най-високият континент – ледената му повърхност постепенно се издига от брега до обширно плато, а площта на лед с височина над 3 000 метра е голяма почти колкото Австралия. Високата надморска височина прави Антарктика най-ветровития континент – гравитацията издърпва въздуха от платото, в резултат на което възникват така наречените катабатични ветрове, достигащи ураганни скорости. В същото време най-слаб вятър има в най-високите точки на платото, а най-спокойното място на Земята по отношение на скоростта на вятъра и липсата на големи бури се намира пак там. Като цяло, стабилната и предвидима природа на въздуха е идеална за постоянно наблюдение на звездите.

image

Млечният път блести в нощното небе над станция МакМърдо. Вижда се и сателитната антена на NASA, известна като „Топката за голф”, която е една от трите космически комуникационни мрежи на САЩ, събиращи данни от сателити с полярна орбита. В дясно личи инфраструктурата на научен проект, наречен SuperDARN (Super Dual Auroral Radar Network), който следи най-високите слоеве на земната атмосфера. Това е един от няколкото научни проекта, които се поддържат през зимата в МакМърдо. (Джошуа Суонсън / Национална научна фондация)

image

Във вътрешността на „Топката за голф” при станция МакМърдо. Сателитната чиния на НАСА получава данни и телеметрия от множество сателити на полярна орбита. (Майк Лучибела / Национална научна фондация)


Южният полюс се намира на склона на антарктическото плато на височина 2,835 м. Тук Съединените щати са инсталирали телескоп, с който наблюдават космическия микровълнов фон – най-старият светлинен източник във Вселената – както и космически излъчвания в милиметровия диапазон.

Астрономически дейности се осъществяват и в други станции на антарктическото плато, включително китайската Кунлун, японската Фуджи и във френско-италианската Конкордия. Космическа наука се извършва дори над континента – балони, пускани на 30 хил. м над Антарктида, анализират радиационните пояси, обкръжаващи Земята, известни като пояси на Ван Алън.

image

Момент от пускането на балон за изследване на космическите лъчи в горната стратосфера.


Огромните количества чист лед превръщат Антарктида в идеално място за абсорбиране и изучаване на частици от космоса. Например IceCube, най-голямата обсерватория за неутрино в света, е разположена на около 2 км под ледовете край станцията „Амундсен-Скот” на Южния полюс  и превръща дълбокия лед в най-големия детектор на частици, създаван някога.

image

IceCube – сондажната кула и макарата за маркучите, снимани през декември 2009 г.

Неутрино е призрачна частица, която напоследък привлече много внимание заради потенциалната си скорост по-бърза от светлината. IceCube изследва частиците неутрино, създадени от най-енергичните обекти в космоса. През ноември 2013 г. бе обявено, че телескопът IceCube е открил 28 частици  неутрино, с вероятен произход извън Слънчевата система.

Учените виждат Антарктическия лед и като тестова площадка за бъдещи мисии във външни заледени светове, какъвто е Европа – гигантската луна на Юпитер. За да разбере как да пробие нейната дебела ледена обвивка, за да достигне под повърхността до онова, което може да е огромен океан, от НАСА са провеждали експерименти върху покритите с вечни ледове езера Восток и Бонни в Антарктида.

 image

Станция МакМърдо, остров Рос, Антарктика, гледана от радарния купол на върха на хълма зад станцията, 22 януари 2017 г. (Майк Лучибела / Национална научна фондация)

Въпреки че историята от Героичния период в покоряването на Антарктида е белязана с жертви и съсипани съдби на много изследователи, днес осъществяването на научни проекти на самия Южен полюс е далеч по-лесно, отколкото много хора биха си представили. Съвременните учени не се придвижват с кучешки впрягове и не се борят за оцеляването си в тежките атмосферни условия. Благодарение на днешната отлична научноизследователска инфраструктура на Южния полюс, пред живота там има много по-малко предизвикателства, с което науката се е превърнала в почти рутинна дейност.

image

Южното полярно сияние и Млечния път блестят над Black Island в средата на зимата, 9 юли 2016 г. Black Island е телекомуникационно съоръжение, което осигурява интернет, телефонни и телевизионни услуги за станция МакМърдо, разположена на около 25 мили. (Джошуа Суонсън / Национална научна фондация)




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1171985
Постинги: 255
Коментари: 695
Гласове: 2846