Заливащите ме отвсякъде новини около безкрайните скандали в МВР и държавата като цяло до такава степен ми дотегнаха, че реших за малко да се откъсна. За целта в неделя с група съратници отидохме до Самуиловата крепост край петричкото село Струмешница. Нямах никакви предварителни очаквания, но бях приятно изненадан, когато табелата ни отведе до паркинг, от който тръгват павирани алеи. По железен мост се минава на другия бряг на река Струмешница (десен приток на Струма) и се влиза в добре поддържан парк с чисто нови пейки и, забележете, кошчета за отпадъци до всяка от тях. Очевидно е, че по някакъв проект са хвърлени доста пари за облагородяването на това място. Има и туристически офис, който обаче беше празен, и макар сградата му да изглежда много добре, останах със съмнението, че май никога не е функционирала по предназначение. Малко по-нагоре по хълма се издига величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст, чийто автор е Борис Гондов. Зад нея има сграда, в която би трябвало да се помещава музей, но ние я заварихме празна. Единственият експонат вътре е каменна плоча с надпис, посветен на родителите на цар Самуил, както и на Давид – един от братята му. Това че постройката е празната, ме смути за миг, но в момента не обърнах чак такова внимание на факта. Продължихме право нагоре по хълма, следвайки една нелегална пътека. Малко преди върха се натъкнахме на останки от суха зидария, вероятно от крепостна стена. Когато ги преодоляхме пред нас се яви стъписваща гледка. На най-високата част на хълма се издигаха няколко очевидно художествено оформени бетонни пилона. После разбрах, че на това място някога е имало кула, и сега тази страховита структура бележи мястото й. В първия момент пилоните ми създадоха асоциация за нещо като площадка, от която да излитат извънземни кораби. Това впечателние се засили още повече от хангароподобната конструкция, която се намира малко по-напред. Чак не ми се вярваше, че това е възможно. Избързах напред, за да надникна в хангара. Насред него в червената пръст заварих изкопана дупка. Диаметърът й беше доста голям, а цялата беше оградена с метални колчета и синджири. Не останах повече от минута, защото вътре беше горещо и задушно като в парник. От истинската крепостна кула бяха останали само два реда камъни, затиснати под сянката на гигантските бетонни пилони. За съжаление това беше всичко от Самуиловата крепост. Едва днес, благодарение и на ivoso, разбрах, че крепостта по същество е представлявала земно укрепление, защитено от три вала и два концентрично разположени рова. Първият вътрешен вал е имал сложна конструкция с ядро от камъни и пръст, поддържани от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Ето защо и зидът, на който се натъкнахме, не беше споен с хоросан. А наблюдателна и отбранителна кула, разположена върху най-високата част на хълма, е била дървена с каменни основи, конструктивно свързани с каменната стена. При това положение не е чудно, че от първоначалния вид на крепостта не е останало много. Нещо повече – от чисто архитектурна гледна точка тя явно изначално не е била нищо особено. Но тъй като там войската на Самуил е претърпяла пълното си поражение, в резултат на което 14 хиляди войници са ослепени, крепостта е влязла в списъка на 100-те национални туристически обекта. Е, видях я, не съжалявам за разходката, тъй като времето беше прекрасно, но като че ли най-хубавата част от Самуиловата крепост са панорамата, откриваща се към Беласица, както и живописните меандри на река Струмешница.