Еделвайсци са поели път към планината,
по пътеката трънлива, право през гората.
Най-отпред върви Илия, знае той маршрута,
но понякога се случва и да се полута.
И след него Александта винаги напира,
нали иска да е първа горе на баира.
Като диво козле скача тя по камънака
и не иска и да чуе другите да чака.
А след нея бодро крачат Вера и Богдана,
тях ги следва вече група доста по-отбрана.
Пищни дами полюлявят ханшове и цици
и личи си, че били са нявга хубавици.
Най-отзад, кат"  мокра върва ,овесил мустака,
изпълзява и наш Христо из под гъсталака.
Щом във хижата пристигнат отварят торбите,
без минутка да се бавят подреждат софрите.
Почват бързо да се хранят, като не видели,
сякаш гладни са държани, поне три недели.
Вдигат чаши и бутилки - почва веселбата
и със трепет всички чакат да почнат хората.
"Бяла роза" щом се чуе, вече всички скачат
и започват на хорото лудо на подскачат.
Няма по-добър на рока танцьор на земята
дето като наш Илия по две да премята.
Бурни танци тук се вихрят, нямат те умора,
сякаш, че са от желязо всички тези хора.
Така винаги прекарват те във планините.
Весели са и забавни на всичките дните.