Установяването на макроикономическо равновесие се осъществява с определена цикличност, изразяваща се в последователна смяна на посоката и темповете на изменение на основните макроикономически показатели. При пълния икономически цикъл икономиката минава през екстремни състояния с присъщите им колебания. Освен с обръщането на посоката на движение на икономическата система (от възходящо към низходящо и обратно), икономическият цикъл се характеризира и с определена периодичност във времето. Така той се определя като период в стопанското развитие, простиращ се между две еднакви значения на БНП. Те се изразяват в изменения на обема на реалния БНП или чрез промени в прираста. В характеристиките на икономическия цикъл се включват и показателите за равнището на заетостта.

Фазите на икономическия цикъл са криза (рецесия), депресия (стагнация), оживление (експанзия) и подем (икономически бум).

Кризата най-общо представлява низходяща посока в изменението на икономическата система. При нея всички основни показатели бележат тенденция към намаление – абсолютните и относителни стойности на БНП намаляват, инвестициите се свиват, закриват се предприятия, безработицата расте, доходите падат. Свитото търсене предизвиква спад на цените, което увеличава загубите и фалитите.

Депресията се характеризира със спиране на спадовете, тъй като икономиката се оказва при най-ниските значения на всичките си показатели.

Оживлението настъпва, когато оцелелите фирми започват да търсят изход чрез обновяване на технологиите, което води до нови инвестиции, създаватне на нови работни места, нарастване на доходите, увеличаване на търсенето и на цените. В резултат се достига и надминава предкризисното равнище. 

Подемът е фаза, осигуряваща достигането на потенциала в икономиката за пълно и ефективно използване на всички налични ресурси. Заетостта също расте и безработицата е ниска. След достигането на максимума икономическото развитие се обръща и отново започва последователно редуване на фазите на стопанския цикъл.

В съвременните условия продължителността на икономическите цикли се съкращава. Първоначално кризите са били през 10-15 години, а сега те се проявяват по-често – през 5-6 години. Причините са в ускореното развитие на технологиите, поради което оборудването и основния капитал остаряват по-бързо и се налага по-скорошното им обновление. При съвременните цикли кризите се характеризират с по-малка дълбочина, заради влиянието на много фактори. Такива са например засилената държавна намеса и международното разделение на труда, което е резултат от задълбочените интеграционни процеси между развитите страни. В съвременните условия кризите се съпътстват с инфлация – ситуация, известна като стагфлация (стагнация + инфлация). Убедеността на правителствата, че с държавни мерки кризите могат да се предотвратят не се оправдават. На практика само се смекчават отрицателните ефекти от тях.