По материята “сигурност”, ”New deal”се задоволява с това, което вече съществува в областта на заетостта още от срещата на високо равнище в Люксембург през 1997 г: активизиране на безработните чрез ограничаване на техните  основни права, засилен контрол върху търсенето на работа, все по засилващ се натиск, за да приемат каквато и да е работа /прогресивно заличаване на понятието подходяща работа/ и безконечно “обучение през целия живот”!

Сдържаността на голяма част от синдикалните организации в Европа пред този измамен пазарлък е съвсем разбираемо. От тук и реакцията на Джон Монкс, Генерален секретар на ЕКП, която обединява почти всички европейски синдикати : “От гледна точка на ЕКП, ние  сме загрижени от начина, по който се развиват дебатите. Често посланието към работниците звучи по следния начин: Зарежете защитата на вашето работно място и в замяна ще получите сигурност в “бъдещата” ви работа. В действителност едно е сигурно: загуба на работата, а останалото е  хипотетично”.

Слабият синдикален ентусиазъм към това ново понятие изглежда още по основателен, като се има предвид, че някои комисари имат ясно мнение за самоограничението, което би трябвало да си наложат политическите власти в управлението на икономиката. Така например Гюнтер Ферхойген, вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за предприятията и промишлеността, наскоро заяви: „Решенията за затваряне и делокализация  на предприятията принадлежат на самите тях и никоя страна членка или Европейския съюз, не може и не бива да се намесва в това”. Което означава, че на воля ще се закриват и делокализират предприятия, ще се съкращават работещи по решение на акционерите, водени единствено от грижата за безгранично увеличаване на тяхната финансова възвращаемост.

Европейската Комисия, със съучастието на повечето правителства, подбутват по този начин, етап по етап, поставянето на акцента върху гъвкавостта, която и без това е прекалено развита в нашите страни. Всъщност, в една глобализирана икономика, оставена на произвола, не съществуват други граница за поставяне на наемните работници в тотална конкуренция помежду им, освен разрушаването на самото гражданско общество.

От тук нататък дали ще бъде организирана в една по-малко брутална за работниците форма /датския пример/ или в по хард вид /работещи за еднократна употреба/, различните форми на гъвкавост, представлявани през последните 30 години, ще представляват една генерална атака срещу колективния капацитет за организиране и за превръщане на сферата на труда, като останалата част от обществото, в правова зона. Място, където демократичните стойности се коренят в спазването на стабилни колективни социални права.

Наемните работници не трябва да се превръщат във взаимозаменяеми, преместващи се пионки – в „човешки капитал”,  който се манипулира и му се отказва уважение и достойнство.  Ние имаме пълното право на стабилно и сигурно съществуване и съответно на много  по-високи заплати от сегашните, както и на дългосрочна заетост, неща които позволяват осъществяването на всички поети ангажименти /лични, семейни, социални, политически и културни/, присъщи на едно зряло, открито и демократично общество.

Мобилността е като бременността – трябва да е доброволна!

Кога политиците най-сетне ще преоткрият, че демократично са получили мандат да управляват обществото, в това число и дейността на предприятията, а не да се оставят в ръцете на тези, които проповядват безотговорно и неангажирано поведение в ущърб на социалния обществен ред?