Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2007 16:21 - Гъвкава сигурност
Автор: indreal Категория: Други   
Прочетен: 3214 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 04.12.2007 16:19


Flexsecurity е една нова дума, която от известно време се опитва да си пробие път и да намери трайно място в трудовите отношение на Европа. Зад благородното съдържание хем за гъвкавост, хем за сигурност се крият доста неясноти, а от там - и не малко опасности пред хората на наемния труд. Предлагам един материал от белгийския вестник Le soir, публикуван на 27 юни 2007 г. Темата е много противоречива и от сега съм сигурен, че по нея тепърва ще се завихрят спорове с двуполюсна крайност на мненията.

Гъвкава сигурност: ново словосъчетание, което да ни накара да преглътнем старите и все по-горчиви хапове


От известно време
една дума, отнасяща се до заетостта, обсеби правителствените служби, работещи по проблемите на заетостта: гъвкава сигурност. Комай, гъвкавата сигурност е в основата на един „New deal”,  предлаган от Европейската Комисия в Зелената книга  за модернизиране на правото на труд, подложена на дебат от миналата есен.

Държавите трябва да се произнесат по този нов проект и да го подкрепят, или поне така се надява Европейската Комисия.

За  да се подобри състоянието на заетостта в Европа, Комисията предлага балансирана политика, която поне според нея, би задоволила както наемните работниците, така и работодателите. Това магическо равновесие би се установило при съчетаване на гъвкавост със сигурност или “гъвкава сигурност”.

Целта е да се стабилизира и рационализира гъвкавостта в трудовите отношения, които през последните двадесет години се били развивали твърде хаотично, като към тази гъвкавост се прибавят гаранции за работника така, че той да почувства несигурността в заетостта… като по-голяма сигурност. Квадратура на кръга? Ами… да!

За да се уреди подобна гъвкавост, която се изразява най-вече в използването на все повече и повече работници с всевъзможни под-статути и под-длъжности с краткосрочна заетост, предложението на Европейската комисия е простичко: трябва ни нов гъвкав трудов договор, като единствена препоръчителна норма, характеризиращ се с ограничена продължителност и много големи улеснения при съкращаването.

Дефакто става дума за издаването на некролог за безсрочните трудови договори, като стандартна норма за трудови взаимоотношения. Или още по-ясно, слага се ред в обърканата гъвкавост, като от нея се прави нова норма, една нова единна логика, която би  диктувала трудовия договор. 

Дания е примерът, от който се вдъхновява Европейската Комисия. Там приблизително една трета от работниците всяка година сменят работното си място. 

За да приемат работниците тази до някъде програмирана смущаваща и постоянна професионална подвижност, примамката е сигурност на доходите. Датският работник, загубил работата си, има гаранция да запази 90% от тавана на своята заплата, докато си намери нова работа в рамките на четири години, най-малкото теоретично, тъй като той се оказва силно ограничен от службите за намиране на работа.

Все пак Европейската Комисия очевидно възнамерява да разпростре този модел сред другите страни в Съюза само в неговата първа част – гъвкавост на  продължителността и уволнението.

По материята “сигурност”, ”New deal”се задоволява с това, което вече съществува в областта на заетостта още от срещата на високо равнище в Люксембург през 1997 г: активизиране на безработните чрез ограничаване на техните  основни права, засилен контрол върху търсенето на работа, все по засилващ се натиск, за да приемат каквато и да е работа /прогресивно заличаване на понятието подходяща работа/ и безконечно “обучение през целия живот”!

Сдържаността на голяма част от синдикалните организации в Европа пред този измамен пазарлък е съвсем разбираемо. От тук и реакцията на Джон Монкс, Генерален секретар на ЕКП, която обединява почти всички европейски синдикати : “От гледна точка на ЕКП, ние  сме загрижени от начина, по който се развиват дебатите. Често посланието към работниците звучи по следния начин: Зарежете защитата на вашето работно място и в замяна ще получите сигурност в “бъдещата” ви работа. В действителност едно е сигурно: загуба на работата, а останалото е  хипотетично”.

Слабият синдикален ентусиазъм към това ново понятие изглежда още по основателен, като се има предвид, че някои комисари имат ясно мнение за самоограничението, което би трябвало да си наложат политическите власти в управлението на икономиката. Така например Гюнтер Ферхойген, вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за предприятията и промишлеността, наскоро заяви: „Решенията за затваряне и делокализация  на предприятията принадлежат на самите тях и никоя страна членка или Европейския съюз, не може и не бива да се намесва в това”. Което означава, че на воля ще се закриват и делокализират предприятия, ще се съкращават работещи по решение на акционерите, водени единствено от грижата за безгранично увеличаване на тяхната финансова възвращаемост.

Европейската Комисия, със съучастието на повечето правителства, подбутват по този начин, етап по етап, поставянето на акцента върху гъвкавостта, която и без това е прекалено развита в нашите страни. Всъщност, в една глобализирана икономика, оставена на произвола, не съществуват други граница за поставяне на наемните работници в тотална конкуренция помежду им, освен разрушаването на самото гражданско общество.

От тук нататък дали ще бъде организирана в една по-малко брутална за работниците форма /датския пример/ или в по хард вид /работещи за еднократна употреба/, различните форми на гъвкавост, представлявани през последните 30 години, ще представляват една генерална атака срещу колективния капацитет за организиране и за превръщане на сферата на труда, като останалата част от обществото, в правова зона. Място, където демократичните стойности се коренят в спазването на стабилни колективни социални права.

Наемните работници не трябва да се превръщат във взаимозаменяеми, преместващи се пионки – в „човешки капитал”,  който се манипулира и му се отказва уважение и достойнство.  Ние имаме пълното право на стабилно и сигурно съществуване и съответно на много  по-високи заплати от сегашните, както и на дългосрочна заетост, неща които позволяват осъществяването на всички поети ангажименти /лични, семейни, социални, политически и културни/, присъщи на едно зряло, открито и демократично общество.

Мобилността е като бременността – трябва да е доброволна!

Кога политиците най-сетне ще преоткрият, че демократично са получили мандат да управляват обществото, в това число и дейността на предприятията, а не да се оставят в ръцете на тези, които проповядват безотговорно и неангажирано поведение в ущърб на социалния обществен ред? 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - mnenie
30.07.2007 17:26
az vikam ostavi gi da se trepat. jamhireqta da mu misli. bravo za statiata
цитирай
2. svoboda64 - Звучи като Зигмунд Бауман
30.07.2007 21:29
Когато го четох преди 2 години ми звучеше като ужасна антиутопия, по простата причина, че беше твърде абстрактно. Е, сега антиутопията идва и у нас и става реалност:))
цитирай
3. анонимен - Даваи!
08.08.2007 13:15
Нека им! Да ги огъвкаме!
цитирай
4. анонимен - Геопрги
10.08.2007 15:31
Индерел, пиши още работи. Много ми са интересни.
цитирай
5. viovioi - *
24.08.2007 12:34
В основата си този модел е доброжелателен, но дефектен или трудно приложим в нашите условия.Но ако се започне с тази гъвкавост към многобройните държавни служби,агенцийки и ведомства,то поне държавата ще си спести куп пари за обществени разходи..Но има голям риск много качествени специалисти да загубят интерес и мотивация за развитие и израстване в дадена фирма при такива несигурни условия. А синдикатите тогава трябва да закрием. И без друго у нас на този и на всеки друг етап са безполезни.Поздрави )))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1552619
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865