Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2008 17:16 - За спонтанността в пътешествията и една пиратска история от Бостън
Автор: indreal Категория: Други   
Прочетен: 5903 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 16.10.2008 17:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Америка винаги ми е изглеждала като доста недостъпна дестинация. Само като си помислех за преминаване през процедура за визи, а след това и почти безкраен презокеански полет, и всякакъв ентусиазъм за пътешествие до Новия свят се попарваше. Само че животът често ни поднася неочаквани ситуации и изненади. Не бих казал, че точната дума за решението с жена ми да заминем за три седмици в Америка е точно спонтанно, тъй като наш приятел ни отправи покана още през лятото. Обаче идеята, организацията и подготовката за същинското заминаване протече при почти спонтанни обстоятелства. Интервютата за визи в американското посолство бяха ден след като се върнах от пътуване до Норвегия. По тази причина американският приятел ни изпрати официалните покани едва в нощта преди датата на интервюто. Ние, на свой ред, ги изпринтихме рано сутринта непосредствено преди да отидем в посолството. Самото интервю, без да преувеличавам, трая точно 6 минути. Визата, заедно със задграничния си паспорт, получих след два дни. Чак тогава резервирах самолетни билети, които платих ден по-късно. Не случайно казвам платих, а не взех, защото се оказа, че за датата, която сме избрали, не можем да летим с електронни билети, а само с хартиени. Изненадах се, че такива изобщо съществуват все още. Проблемът при тях е, че се издават лично от компанията превозвач. Получихме си ги по куриер точно два дни преди полета. При подобно състояние на нещата накрая вече всичко ми изглеждаше крайно спонтанно – толкова много важни фактори се случваха в последния момент. Повярвахме, че пътуването ни наистина е в ход едва когато седнахме в самолета. Пропуснах да отбележа, че до деня на заминаването и двамата, както обикновено, продължавахме да ходим на работа. А на родителите си съобщихме, че заминаваме едва след като ни донесоха билетите, сиреч два дни преди датата.

Сега чак си давам сметка, че за някои далеч по-близки европейски дестинации съм отделял много повече време и усилия за организация, при това месеци преди датата на тръгването. На фона на подобен предишен опит и на всички описани обстоятелства чак ми се вижда невероятно, че пътуването ни до друг континент изобщо се осъществи, да не говорим колко лесно беше в сравнение с организацията при последното ми ходене на палатка, например.

В тази връзка си мисля, че нещата до голяма степен се свеждат до очакванията. Странно е, но в болшинството случаи прекалено детайлното планиране на някое пътуване и свръх очакванията от дадена дестинация почти неизбежно водят до обърквания, непредвидени трудности и дълбоки разочарования. В нашия случай имахме само общи идеи за посещения по крайбрежието на Нова Англия, Лас Вегас, евентуално Вашингтон и Чикаго. Лично за себе си се надявах да успея поне да видя нещо на морска тематика, като например морския музей на Мистик. Е, в крайна сметка до Чикаго не стигнахме, а през Вашингтон минахме само транзит на връщане от Лас Вегас. Но пък останалата част от пътешествието се получи изключително морска.

Ще започна още от трансатлантическия полет. Океанът така и не успяхме да видим, но пък имахме късмет да летим с Ер Франс – великолепен самолет, чудесно обслужване, достатъчно разстояние до предното кресло и индивидуални монитори. Последните две екстри могат да се оценят само от хора, прелетели поне седем часова дестинация. Възможността сам да си избираш какво да гледаш – филми, сериали, музикални клипове или просто да следиш картата с данни за полета и изминатото разстояние от самолета – помага времето да минава изключително неусетно. При всички тези условия дори не бяхме имали време да задремем, когато установихме, че до Ню Йорк остава някакъв си един час. Но да се върна на морската тематика от пътешествието ни, споходила ни още на борда на самолета. На споменатата карта върху монитора, даваща данни за полета в реално време, някой много услужливо беше добавил местоположението на известни кораби, потънали в Атлантическия океан. Там бяха “Уида”, подводницата “Трешър”, “Андреа Дория” и самия “Титаник”. Над него дори прелетяхме, ако може да се вярва на очертания маршрут. Лично на мен ми беше крайно любопитно. Същевременно обаче си представих какви ли чувства поражда подобна приумица у хората, които се ужасяват от пътуване със самолет, камо ли когато това става над бездната на океана, простираща се на десет хиляди метра под корпуса на самолета. При това с “Титаник” отдолу – чудна комбинация. На нас с жена ми обаче такива детайли не ни създават тревожни мисли, така че оценихме подобаващо работата на авторите на софтуера.

Първият ни истински досег с морската история на Новия свят се случи в Бостън и беше доста неочакван. На пръв поглед дори може да изглежда и малко косвен, но всъщност е крайно показателен за това как различни аспекти от морското минало на един народ могат да бъдат вкоренени в различни области от съвременното му всекидневие.

В Бостън отидохме ден след пристигането ни в Америка. Щяхме да прекараме уикенда при хора, с които съм изключително щастлив, че имах късмета да се запозная. Пристигнахме късно вечерта и паркирахме пред къщата на домакините ни. Още щом слязох от колата погледът ми се прикова в студио за татуировки на отсрещния тротоар. Вниманието ми беше привлечено не толкова от самото студио, а от името му. Казваше се Калико Джек. Това прозвище е носел капитан Джек Рекъм – пират от началото на 18 век. Тук е мястото да спомена, че той е оставил диря в историята преди всичко с две неща. Калико Джек е пиратът, който първи използва черното знаме с череп и две кръстосани абордажни саби под него. Заслуга, която векове по-късно получава косвено признание от Холивуд - киноиндустрия популяризира този символ с огромна охота. Второто обстоятелство, с което Калико Джек е известен и до наши дни, е че случаят събира под командването му две от най-прочутите жени-пирати в историята на този занаят – Енни Бони и Мери Рийд. А това хич не е малко, като имаме предвид изконното моряшко суеверие, че жена на борда носи нещастие.

Благодарение на хронистите, описали историята на пиратството, до нас са достигнали доста подробни биографии на тези особено дръзки жени. Енни Бони е родена през 1690 близо до Корк, Ирландия, като извънбрачно дете на виден адвокат. След смъртта на съпругата си той се жени за някогашната си слугиня – майката на Енни – и всички поемат към Новия свят. Заселват се в Южна Каролина, където адвокатът става преуспяващ плантатор. На пук на баща си, Енни се омъжва за прост моряк, с когото отива в Ню Провидънс. Там става съдбовната й среща с пиратския капитан Калико Джек. Преоблечена в мъжки дрехи, Енни се присъединява към екипажа на командвания от него ветроход “Драгун”. По същото време на пиратския кораб плавала още една жена, предрешена като мъж. Това била Мери Рийд. Родена е през 1677 г. в Англия в семейството на моряк. Когато баща й изчезва в морето, семейството изпада в много тежко положение. Майката на Мери се принуждава да я запише във флота, представяйки я за момче. Така само на 14 години, Мери Рийд постъпва на боен кораб като юнга. След участие в много битки по море и суша, накрая попада в пиратския екипаж под командването на Калико Джек.

И така, обстоятелствата се стекли по такъв начин, че на борда на един пиратския кораб да се намират едновременно две жени. А когато Мери се влюбва в един холандец – щурман на пленен кораб – на “Драгун” вече имало и две двойки.

Изглежда обаче, че сред екипажа постоянно възниквали разправии по повод на двете жени. До нас е достигнала историята за подобен спор, в резултат на който един пират предизвикал на дуел щурмана-холандец. Щом научила за това, Мери засегнала инициатора с най-цинични обиди, така че той бил принуден да се бие първо с нея. В последвалия двубой със саби противникът на Мери се простил с живота си.

Калико Джек водел пиратите под свое командване доста успешно, при това във време, когато пиратството започнало да се преследва все по-остро. След многобройни успехи увенчал пиратската си кариера със завладяването на голям испански кораб. Пиратите празнували победата си почти едно денонощие. Когато една британска фрегата ги изненадала, били толкова пияни, че паднали в плен почти без да окажат съпротива. Говори се, че двете жени се сражавали най-дълго и дори стреляли по най-мекушавите пирати. В крайна сметка обаче и те били пленени. На процеса, състоял се в Ямайка на 16 ноември 1720 г., Калико Джек и почти целият му екипаж, включително Енни Бони и Мери Рийд, били осъдени на смърт. Но когато преди екзекуцията съдията попитал има ли причина присъдата да не се изпълни, двете жени заявили, че ще стават майки. Лекарят потвърдил думите им и те отървали бесилото. Скоро след това Мери Рийд умряла в тъмницата от силна треска. Енни Бони родила, а година след процеса вече не била в затвора, навярно благодарение на влиятелния си баща. Така завършва тази любопитна част от богатата история на пиратството в Новия свят, на която попаднах при пристигането си в Бостън по толкова неочакван начин. Обърнах внимание на любезните ми домакини какви асоциации предизвика името на студиото за татуировки срещу къщата им. Тогава ми казаха, че преди да го отворят, собствениците на “Калико Джек” се допитали до всички съседи дали имат възражения. Е, очевидно никой не е имал нищо против, благодарение на което намерих повод да опиша тази история.



Тагове:   Бостън,


Гласувай:
1



1. анонимен - благодаря за чудесния разказ....
15.10.2008 23:26
Благодаря за чудесния разказ, много увлекателно и интересно е написано, и с доста информация.....но явно аудиторията няма какво да каже по въпроса...е нали не е политика или други разни страсти....БРАВО!!!
цитирай
2. анонимен - Благодаря
16.10.2008 10:41
Възхитен съм от познанията ти по темата. Благодаря за увлекателното четиво :)
цитирай
3. анонимен - V navecherieto na Columbus Day, ...
16.10.2008 17:15
V navecherieto na Columbus Day, kogato v America si spomnjame za edno znachitelno prezokeansko plavane ot godinata 1492, i lejerno se radvame na dalgija "weekend" (glavnata prichina za praznika), se zaradvah mnogo da procheta istorijata s morska tematika ot Boston. Blagodarim ti za razkaza, skupi prijatlyu!!! Ochakvame vi otnovo ;-)
цитирай
4. born2be - ...
16.10.2008 22:13
Доста интересно. :)
цитирай
5. xunap - Ха! Много интересно! Аз за Енни Бони ...
17.10.2008 21:06
Ха! Много интересно! Аз за Енни Бони май бх чел в една популярна книга за пиратите. Но не знаех толкова подробности.
Интересни са и пиратските знамена, имало е доста различни от черепа и двете саби.
Айде, чакам още писания за САЩ.
цитирай
6. chilly - хайнц нойкирхен има една книга - ...
19.03.2009 14:39
хайнц нойкирхен има една книга - пиратите
в нея се споменават сравнително подробно
ени бони и мери рийд
всъщност вероятно си попадал на нея
)
трешър и андреа дориа също са приятна изненада
лорънс дейвид куше - загадките на бермудския триъгълник
до
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1552650
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865