Постинг
08.08.2009 01:22 -
Сватба на плажа
Сватба на плажа – самото изричане на тези три думи винаги ми е действало някак особено, едва ли не като заклинание. Не познавам лично хора, които са се женили на плажа, но много пъти съм си представял подобно събитие като страхотно приключение, като нещо единствено и неповторимо, помнещо се цял живот. Дълбоко в себе си винаги съм бил убеден, че да се направи сватба на плажа е доста смела постъпка с оглед на всички онези неизбежни организационни трудности, които води след себе си подобно решение. Ето защо, без все още да съм ги срещал, мислено съм се възхищавал на онези, които са предприемали тази смела стъпка. А и очевидно не само аз, защото още си спомням много добре как преди доста години бях на Камен бряг и там всичко живо говореше за някаква сватба, която се празнуваше от няколко дни някъде в района. Май беше край Българево, но не съм сигурен, защото ако се съберяха всички истории може би щеше да се окаже, че през отделните дни купонът се е вихрел на няколко места. Имах чувството, че това се беше превърнало в събитието на лятото, защото беше основната тема на разговорите както около все още непреместеното и неоградено огънче, така и в трите кръчми на селото. Дори когато си тръгнахме от Камен бряг, на стоп ни качиха едни бивши пънкари, метаморфозирали в реге маниаци, които бяха тръгнали от Тюленово към... сватбата при Българево.
Очевидно не само за мен, но и за повечето хора сватбата на плажа е нещо много специално. Та представете си само как се почувствах, когато преди няколко седмици получих покана за сватба на плажа. Направо не можех да повярвам, че най-сетне ще ми се случи да присъствам на едно толкова мечтано събитие. Веднага наместих датата в плановете си за отпуската, и от там насетне вече не пропусках случай да се похваля буквално на всеки срещнат къде ще ходя. В отговор всички неизменно изразяваха неподправеното си възхищение, което за пореден път затвърди мнението ми, че на идеята за сватба на плажа очевидно й е отредено да заема подобаващо място в романтичните представи на едва ли не всички хора. Което само по себе си е един доста интересен феномен и заслужава да стане обект на специално научно изследване.
Сватбата щеше да се проведе на Крапец – комай един от последните оцелели диви плажове по крайбрежието на изстрадалото ни родно Черноморие. Всъщност не само то е за оплакване – цялата ни страна е на тоя хал, а заради инфраструктурните й неуредици най-страдащи са хората, живеещи в нея. Споменавам това само заради безкрайните часове шофиране, необходими на човек, за да стигне от София до Крапец. Но какво в крайна сметка са стотиците километри, след като поводът за изминаването им е толково вълнуващ?! Пък и с това огромно разстояние мястото на сватбата придобива допълнителен романтичен ореол - сякаш щеше да се проведе на края на света.
С жена ми изминахме разстоянието на един дъх – спряхме за малко единствено на Шуменския шел. Все пак отивахме на сватба на плажа – цел, която се оказа доста сериозно мотивираща сила. Следващото място, на което спряхме, беше малко преди пътят, да се отклони към Крапецкия плаж. Там трябваше да изчакаме едни приятели, идващи от Велико Търново. Така щяхме да можем да пристигнем на мястото на събитието като по-внушителна група.
В крайна сметка сватба на плажа нямаше. В бивака заварихме една пияна пастмниа, начело с младоженеца, който не беше изтрезнявал от 2 денонощия. По този повод булката не му говореше и си беше легнала рано. Видяхме я едва на другия ден, докато мъжът й лежеше безпомощно в един хамак. Не зная какво си бяха представяли тия хора, но определено не им се получи. Заради голия им ентусиазъм, подплатен единствено с отсъствие на каквато и да било организация, участието ми в истинска сватба на плажа е все още само в мечтите ми.
1.
анонимен -
nashata svatba
14.08.2009 15:02
14.08.2009 15:02
Ako si spomnqsh dobre svatbata ni ....
цитирай
2.
анонимен -
ивелина
08.12.2009 22:28
08.12.2009 22:28
Леле Мите, като прочетох сватба на плажа и затаих дъх в очакване да прочета нещо страхотно и невероятно, защото това беше и моята мечта за сватба, която не се сбъдна.Но с Иван си обещахме че след 10 години ще направим такава сватба .Но краят на разказа направо ме разби.Пълно разочарование.
цитирайИ ние така - пълно разочарование. Въпреки всичките ни очаквания... Ще ни поканите на вашата, нали? ;-)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
