Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2012 12:35 - Имам си една мечта...
Автор: indreal Категория: Други   
Прочетен: 3904 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 06.01.2013 17:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това е доста опасна практика. В някои страни като САЩ, където всъщност възниква и е най-разпространена, за практикуването й дори може да се лежи в затвора. Нарича се Freighthopping: мятане на товарен влак, който да те закара бог знае къде, може дори на майната си. Някои дебнат за спрели влакове по товарни терминали. Други пък скачат на тях в движение, като ги причакват край определени гари, където скоростта им е по-ниска. Във всички случаи обаче това трябва да стане тайно, тъй като нито жепейците, нито транспортните полицаи толерират подобни гратисчии. В щатите ги наричат hobos (скитници). У нас нямам идея явлението да е толкова популярно, че чак да си има и собствено име. Затова мисля, че в случая чуждицата фрейтхопинг си е на място. Като деца, живеещи в „Дружба I”, почти ежедневно се шляехме в района при разклона за летището. Там минава ж.п. линията, по която редовно се движеха товарни композиции за огромните складове на „Булгарплод”, сега известни като Слатинската зеленчукова борса. Докато празните състави чакаха реда си в страничните коловози, имахме шанс да се катерим по вагоните. След това се местехме малко по-нататък, където минава ж.п. трасето за източна България и с часове висяхме покрай линиите, зяпайки минаващите влакове. Без дори да подозираме, сме били истински трейнспотъри, макар и без фотоапарати. Пътническите влакове не ни бяха много интересни, защото с табелите по тях беше ясно кой за къде е, освен това в тях има и кондуктори и е трудно да се возиш гратис. Ето защо редовно си представяхме къде ли безплатно би ни отвел някой товарен, ако успеем да се метнем на него. С което пък почти сме се превръщали във фрейтхопъри, ама кой ти знае тогава. Подобно на мнозина от моето поколение, неизменна част от детството ми бяха историите на Джек Лондон, в които освен златотърсачи и кучешки впрягове, имаше боксьори и скитници. Заслугата на Джек Лондон за окончателното нареждане на схемата с фрейтхопинга обаче дойде, когато прочетох биографията му, великолепно описана от Ървинг Стоун в „Морякът на кон” (1986 г. , II издание, издателство на ОФ). Сигурно десетки пъти съм препрочитал частта, в която се описва животът на писателя като скитник (hobo), обикалящ огромната територия на щатите, сменяки един товарен влак с друг, надхитряйки се с железопътните ченгета. Макар и да ми е отколешна мечта, така и никога не направих опит за истински фрейтхопинг. Возил съм се гратис по пътнически влакове, дори често пъти съм висял от вратите по време на движение в нещо като опит за сърфиране по линията в Искърското дефиле, за което веднъж дори щях да си изям боя на гара Черепиш, но всичко това не се брои. Затова поддържам мечтата жива, като чета за хора, които наистина практикуват фрейтхопинг. Например съветите на Уес Моудс как да хванем товарен влак. И макар да са давани за условията в Америка, биха могли да бъдат полезни и у нас, така че смятам да ги преразкажа. На първо място Уес обръща внимание от какво трябва да се притесняваме, тъй като без преувеличение, сигурността по железния път наистина е от голямо значение. Човекът е изработен от меки и трошливи неща и е много лесно да се нарани, тъй като по железниците всичко е от яки и твърди материали. Тежащият тонове вагон няма дори да трепне, ако колелата му минат през паднал под тях човек. Всеки в железниците – от спирача през машиниста до кантонера или касиерката, които можеш да питаш за разписанието – ще ти кажат да внимаваш. Освен това дори сравнително леките инциденти имат неприятното свойство да правят така, че човек да изглежда зле, което бързо може да го забърка с представители на властта. Линиите никога не трябва да се пресичат с провиране под вагони. И по разпределителните гари винаги трябва да се внимава за тихо движещи се вагони. На някои гари има транспортна полиция. Тези ченгета обикновено имат универсални и устойчиви навици. Ето защо в общия случай единственият начин да те хванат е ако си крайно тъп. Транспортните полицаи обикновено си седят в някаква канцелария, докато някой не ги извика във връзка с проблем, което се случва относително рядко. Понякога ченгетата могат да излязат за обиколка из района, но като правило гледат да не се отдалечават много от бърлогата си, защото после ще трябва да извървят същия път на обратно. За да се избегнат срещи с транспортните полицаи, е достатъчно да се стои далеч от зрителния обсег, който дават прозорците на канцелариите. По гарите много рядко има камери, така че главно трябва да се внимава за прожектори. По-опасни от транспортните полицаи могат да бъдат частните охранители, на които може да се налети, ако преди да успеем да го напуснем, влакът ни се озове в пределите на някое индустриално предприятие. На второ място Уес обръща внимание какво да се носи. Преди всичко съветът му е да се придържаме към тъмните цветове: тъмни дрехи, тъмна раница, спален чувал или одеало. Като цяло фрейтхопинга е мръсно занимание, така че по-светлите дрехи много бързо ще заприличат на нищо. Освен това когато сме решени в тъмна гама цветове транспортните полицаи или охранителите ще бъдат затруднени да ни хванат, ако сме проявили неблагоразумието да им се изтипосаме пред погледа, докато обикаляме около района в очакване на подходящия влак. Тъй като при фрейтхопинг се тича много, а при качване и слизане в движение раницата трябва да се хвърля, то тя трябва да е малка и лека. Ако в раницата има нещо чупливо, то задължително ще се счупи. Всякакви ценнотсти трябва да си останат у дома: няма смисъл да предизвикваме недоброжелателни фрейтхопъри или обикновени гарови цигани да ни нападат, за да ни разтоварят от нещо ценно. Добре е водещата мисъл при обличането да е за топлината. Уес препоръчва многослойното обличане. Възможно е да се озовем върху открита платформа насред студена нощ със смразяващ вятър, брулещ директно в лицето. Ето защо дрехите и спалния чувал трябва да осигуряват надеждна преграда срещу студ и влага. Ако ни е студено и мокро, пътешествието с товарен влак ще бъде едно доста жалко преживяване. Препоръчително е носенето на здрави ръкавици и удобни обувки, за да имаме по-голяма сигурност, когато се катерим по вагоните. За предпазване от слънцето се носи шапка. Добре е да знаем къде се намираме. Една пътна карта, на която са отбелязани и жп линиите, може да се окаже много удобна, както за да преценим накъде да хванем, така и за да разберем, къде сме се озовали. Трябва да се носи нещо за пиене. Излагането на вятъра буквално изсмуква влагата от човешкото тяло. Съветът на Уес е: носете нещо, което няма да се разлива, когато хвърляте раницата на или от вагона. Не забравяйте да се въоръжите и с търпение. Фрейтхопингът включва возене, но и много ходене и чакане. Ще прекарвате по-голямата част от времето си в чакане на информация, в чакане на подходящ влак, в чакане вашият влак да тръгне, в чакане, чакане, чакане. За това ще имате нужда от много гъвкавост и търпение. Бърз преглед на списъка до момента: Тъмни дрехи; Тъмна раница; Здрави ръкавици; Удобни обувки; Шапка; Пътна карта с жп линиите; Топло, водонепроницаемо яке; Спален чувал или одеяло; Вода или нещо друго за пиене; Суха храна; Търпение и издръжливост. Така стигаме до важния въпрос от къде да тръгнем. По този въпрос съветът на Уес е да установим къде е местната разпределителна гара или товарен терминал. В крайна сметка там ще има влак, който да тръгва за някъде. Ако сме в непознат град, установяваме къде е индустриалната му част – там е почти сигурно, че ще има и товарен терминал. Често пъти и гарите на пътническите влакове не са далеч, но най-сигурно е да се оглеждаме за големи заводи. Товарните терминали и разпределителните гари са местата, където най-лесно се намира информация за тръгващи товарни влакове, както и за посоката им. Как да се получи информация? Уес напомня, че към железничарите трябва да се подхожда като към приятели, които винаги ще помогнат, стига това да е възможно. Винаги трябва да избягваме конфронтация с жп работниците, тъй като утре някой друг в нашето положение може да се озове по същия маршрут. ЖП бригадата на даден влак обикновено може да ни каже единствено за къде пътува съставът им. За сметка на това работниците от инфраструктурата са далеч по-информирани. Те подготвят всички влакове, които напускат техния район, знаят разписанията, както и кой, кога и на къде отива. И така, стигаме до може би най-важният въпрос: какво и как да хванем? В зависимост от предпочитанията може да се возим на открити товарни платформи, в празни покрити вагони с плъзгащи се врати, на задната платформа на зърновози, на долната или горната палуба на автовоз, на платформите на саморазтоварващ се въглевоз или в празен вагон за насипни товари. Тук Уес отново подчертава, че сигурността винаги е на първо място, съветвайки ни никога да не съкращаваме пътя между влаковите композиции, за да пестим време. Вагоните-цистерни превозват какви ли не опасни гадости, освен това не предоставят добро място за возене, така че съветът му е да се избягват. Натоварените платформи предоставят много възможности да бъдем смачкани или изхвърлени от вагона при недобре укрепен товар или при евентуалното му разместване, така че също е добре да се избягват. Излиза че най-добрата възможност за фрейтхопинг май си остава класическият празен конски вагон.    
Съветите на Уес Моудс са публикувани през октомври 1994 г.
    Как се хваща товарен влак в движение описва германския фотограф Бен Шпек (Ben Speck), който взема за водач скитника Нейтън Поета в едно трихиляди километрово железопътно пътешествие през САЩ. Всичко започва в една студена и ветровита нощ през лятото на 2009та под някакъв железопътен мост в Айова. Когато техният влак започва да набира скорост, Нейтън хуква след него, изравнява се с един вагон, хваща се за дръжката на една стълба и след още няколко крачки се мята отгоре й. Бен на свой ред се затичва. Следвайки съветите на своя водач първо изравнява скоростта си с тази на влака, хваща се здраво, поддържайки скоростта още няколко секунди, след което скача на първото стъпало. Междувременно влакът прекосява моста и набира скорост. Двамата се свират в малката платформа на зърновоза, на който са се качили, докато край тях се шири безкрайна пустош. Когато се скача от движещ се влак, трябва да се внимава за стълбовете покрай линията. Много фрейтхопъри първо хвърлят раницата, за да преценят кога да скочат. Не трябва да се следва инстинкта за отдалечаване от влака след скока. Вместо това най-добре е след стъпването на земята, ако теренът го позволява,  да се продължи с тичане в посоката на движение на влака. image

image

image

Oще снимки

След толкова много съвети остана само някой да се похвали с коментар под текста, че има опит с фрейтхопинг. Би било чудесно!



Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mashinite - it sounds awesome :)
13.01.2012 12:58
заслужава да се помисли за една обиколка из Европа по тоя начин :)
цитирай
2. анонимен - Тамън да тръгна да обсянявам под...
13.01.2012 13:51
Тамън да тръгна да обсянявам подробно каква е разликата между БГ и щатите в това отношение и видях първата снимка от линка, който си дал по-горе http://www.benspeck.com/Images/Riding%20the%20Rails/400%20tall/01.jpg Влаковете в щатите са поне толкова дълги, колкото е този на снимката. Съответно скриването на тях е доста по-лено, а скоростта им е доста по-бавна и лесна за управление. Не знам дали съм ти разказвал историята как на първият ми ден в Индиана щеше да ме удари влак. Бях тръгнал да се разхождам пеша из селото за да го опозная и стигнах до един железопътен прелез през който вече преминаваше товаен влак от известно време. Стоял съм поне 20-25 минити и 3 цигари да го чакам да мине - някъде на средата на времето започнах да броя и преброих над 80 вагона. Влака се точеше толкова бавно и изнервящо, че като видях края му да се задава тръгнах директно да го заобикалям, без да чакам да се вдигнат бариерите за колите, в момента в който стъпих на релсата видях, че до нея има още една и на втората крачка, вече стъпвайки на втората ресла си помислих "мама винаги ми е казвала да се оглеждам в двете посоки като пресичам" погледнах и се оказа, че в посоката на движение на бавния товарен влак се движи експрес с някаква бесна скорост. Беше точно като по филмите на забавен каданс - успях само да направя още две бързи крачки и влака буквално мина на сантиметри от мен с надута свирка. Малко е да кажа, че ме събуди от меланхолията ми....... С две думи - нямам представа колко са дълги влаковете в Европа, но в България са несравнимо по-малки и доста по-бързи от тези в щатите. Това не бива да отчайва ентусиастите все пак :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1404518
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2860