Това е малко неочаквано продължение на историята за фрейтхопинга, но с акцент върху един конкретен елемент от нея. 

Железопътните скитници (hobos) са изиграли голяма роля в историята на Америка – факт, който често се пренебрегва. Те били странстващи работници, които бродели из страната след Голямата депресия, като се хващали на работа, която никой друг не искал. Никога не се задържали твърде дълго на едно място. При своите интензивни, но нелегални пътувания, железопътните скитници срещали всевъзможни трудности и опасности. Така те започнали да си оставят едни на други кодирани символни съобщения с полезна информация за най-добрите в района места за работа, храна или лагеруване, но така също и за опасностите по маршрута. Този уникален пиктографски код е известен на всички от братството на ездачите на товарни влакове, и им помага да запазят общността сигурна, нахранена и работеща.


Пиктографският код е впечатляваща система от символи. Тъй като железопътните скитници обикновено не са били посрещани с отворени обятия, а често пъти били и неграмотни, оставяните съобщения трябвало да бъдат лесно разбираеми за другите от общността, но в същото време да изглеждат като случайни драсканици за всички останали. Кодът се характеризира с някои елементи, които се появяват в повече от един символ. Кръговете и стрелките са символи за посока, докато кръстосаните линии обикновено означават някаква опасност.

Много от символите са неразгадаеми и е почти невъзможно за хора извън общността да ги разберат, дори и да ги забележат: например накъдрена линия във вътрешността на кръг означава, че в опасна близост има полицейско управление или съдебна зала. Други символи са опростени: кръст означава, че ако си склонен да говориш позитивно за религия ще спечелиш безплатна храна. Разнообразните символи от кода на железопътните номади и днес могат да бъдат намерени надраскани с въглен или тебешир из цяла Америка, най-често близо до железопътни гари и терминали, и въобще на места, където скитниците имат навика да се събират.

Някога голяма страница от романтичната история на Америка, фрейтхопинга като начин на живот може би вече принадлежи към миналото. С течение на годините субкултурата на железопътните скитници е западнала драстично. Една от причините общността да е на изчезване е, че днес много по-трудно можеш да хавнеш товарен влак незабелязано, отколкото е било преди сто години. Все пак по текущи оценки около 20 000 души в САЩ все още живеят живота на железопътните скитници, макар и по малко по-съвременен начин. Много са тези, които само няколко седмици или месеци в годината се превълплъщават в железопътни номади, а през останалото време водят уседнал начин на живот. Съвсем не са малко и еднократно практикуващите – обикновени търсачи на силни усещания стават железопътни скитници само за едно пътешествие. В зората на движението членовете му задочно комуникират по между си с тайни знаци и символи, докато модерните им последователи използват мобилни телефони. Някои източници сочат, че съвременните измерения на движението са резултат от демонстративния отказ на едно поколение да се възползва от съмнителните облаги на цивилизацията. Съвременните железопътни номади приличат повече на градски хипстъри, прегърнали идеята да са част от едно екстремно отцепническо общество.

И все пак да нямаш постоянен дом или работа и да живеш по железопътни вагони или под открито небе, е форма на фетиш, която запраща днешните железопътни скитници много по-далеч, отколкото повечето градски хипстъри някога изобщо биха се престрашили да си мечтаят.