Едно десетилетие след първото си приключение през континента, снимките на Броуди пътуват за изложби из САЩ. „Имам смесени чувства за снимките, който са в книга за изкуство и по стените на галериите”, отбелязва Броуди за The Guardian, „същото се отнася и за някои от децата, които снимах, когато идват на откриванията. Вие имате много светове, сблъскващи се точно там. Но повечето от тях все пак са ОК с това, и се радвам, че снимките се излагат.”



Броуди живее в Пенсакола, Флорида, и е все още в гимназията, когато през 2003 г. в истински Хък Фин стил, решава да хване пътя, макар и временно. Първият влак, на който се качва нелегално, го отвежда през Флорида до Джаксънвил. Това тридневно пътуване слага началото на много по-голямо приключение, завършило през 2008 г., когато той също толкова внезапно решава, че трябва да „порасне и може би да се опита да се установи”. За тези 5 години той смята, че е пропътувал с влак през Америка около 50 000 мили, криейки се в празни товарни вагони.


© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

По пътя Броуди среща няколко „ветерани”, но повечето от връстниците си, които заснема, живеят по влаковете в продължение на няколко години, като един вид тийнейджърски ритуал на съзряване – повече в стил Джак Керуак, отколкото а ла Хък Фин. „Много от децата, които познавам от тогава, се върнаха към стария си живот. Това беше нещо, което те правиха по някаква причина, преди да се установяват. Някои бягаха, други бяха тръгнали за приключения. Предполагам че това е нещо като да си бездомен по избор, но подобен начин на живот те учи на много от американските ценности като самостоятелност и независимост.”

© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

Снимките на Броуди го правят, както той се изразява, „интернет прочут”, след като през 2004 година ги качва в мрежата под псевдонима Полароид Кид. Самоук фотограф, той получава първият си фотоапарат, Polaroid SX-70, от един приятел, но всички снимки, публикувани в книгата, са снимани с 35 mm Nikon F3. Бил е повлиян, както сам казва, от някои портрети на Стив МакКъри, които вижда в някакъв брой на National Geographic, а така също и от снимките на Мери Елън Марк, но не се намира за  „чак толкова голям във фотографията”. Независимо от това, американският изкуствовед Винс Алети пише за неговия стил: „Дори и да не сте заинтригувани от кохортата бохемска измет на Броуди – група от аутсайдери с безпогрешно усещане за пост-пънк стил – приятелски близките и топли снимки, с леко избелелите цветове, са съблазняващи. Неговите портрети ... имат чувствителна проницателност, която е рядкост за подобна възраст.”


© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

Меките цветни тонове, широките открити пространства и мръсните, непокорни скитнически лица на Кори, Блейк, Рокет, Сууп, Савана, Лост, Тринити и останалите, уловени в магическата светлина на здрачаване или зазоряване, совен всичко останало правят снимките на Броуди и безсрамно романтични. Вече в ретроспекция, не мисли ли, че може би придава прекалена романтичност на тежкия скитнически живот на своите модели? „Мисля че фотографията прави точно това в определена степен” отговаря той делово. „Но иначе животът си е романтичен през повечето време, особено през пролетта и лятото.”


© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

Има нещо освежаващо в естествената откровеност на Броуди, не на последно място и в очевидната липса на художествени амбиции. Оставил е фотоапарата и сега се опитва „да получи добра и стабилна кариера като автомонтьор”, след като е завършил авто колеж в Нешвил. „Имам един вид петниста трудова кариера”, казва той смеейки се. „Засега просто не мога да си представя да остана тук, но се опитвам. Все още мисля за стараия, свободния начин на живот. Още ми липсват влаковете, но вече не съм дете. Трябва да продължа напред, да се установя.”

„За периода на младежкия просперитет” от Майк Броуди е публикувана от Twin Palms.


© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie

© Mike Brodie