нето на децата на открито. 

Източник: www.ethos3.com 

Съвременните деца не прекарват достатъчно време навън, в резултат на което сред тях се наблюдават повишаване на нивата на затлъстяване, тревожност, депресия, разстройство на вниманието, недостатъчност на витамин Д – списъкът е дълъг. Това е и една от причините по-голямата част от последните години Лиув да пътува из САЩ, за да популяризира своите виждания за природосъобразно отглеждане на деца.

Но има и добра новина: никога не е твърде късно за положителна промяна. И нито една стъпка не е твърде малка или незначителна. Всяко едно дете и всяко семейството може да предизвика промяната. Това именно е и същността на книгата „Витамин П” (П като „природа”) – весело, прагматично и изпълнимо ръководство за родителство. Лиув предлага 500 прости, творчески стратегии за изкарване на децата на открито, така че да им се създаде трайна връзка с природата. Защото вече не е достатъчно да се стремим към устойчиво бъдеще за нашите деца. Вместо това ние трябва още сега да създадем изпълнен с природа свят, започвайки от в семействата, кварталите и общностите. Тук са само няколко от многото лесни, ежедневни начини да дръпнем децата си от ръба, на който са застанали:

 „Нашата култура е пристрастена към нефт и отчаяние”, казва на сайта си Лиув. В съвременното ни общество, когато мислим за бъдещето, най-често си представяме отрицателни пост-апокалиптични картини, лишени от природа, като сцени от „Блейд Рънър”, „Лудия Макс” или канибалската дистопия на Кормак Макарти „Пътят”. Изглежда, че тази представа ни привлича така силно, както нощните пеперуди са привлечени от пламъка на свещта. Но как децата ни да повярват, че надеждата е възможна, ако не коригираме своите мисловни картини и не си представим отново едно по-красиво бъдеще? Това изисква практика и последователност. Вместо да се оплакваме колко по-добри са били нещата в нашата младост, трябва да търсим решения за това как ние и семейството ни можем да бъдем част от решението това да е валидно и за нашите деца сега. Пътуването до училище с велосипед е едно добро начало. Трябва да насърчаваме и изискваме от местните власти да действат така, че нашето населено място да стане най-природосъобразното място за хората. Добре би било, ако променим разговора към повече положителни развития, идващи от екологичното движение: чист въздух, чиста вода, нови защитени диви местности. Трябва да внушим на децата си философията, че промяна е възможна, ако работим заедно, за да създадем светът, в който искаме да живеем. 


Източник: www.evamagazin.hu 

Не е необходимо да живеете в селски райони с достъп до пътеки и планини, за да култивирате връзка с природата през целия си живот. Дори в големия град може да внесете природата в дома си, като създадете „прозорец към света” във вашата всекидневна, кухня, или която и да е стая с изглед. Наблюдавайте заедно с децата си небето. Оборудвайте се с ръководство за ориентиране по звездите и полеви определител за птици, евтин бинокъл и достъпен телескоп за начинаещи. Научете се да разпознавате какво време носят различните видове облаци и заедно записвайте промените, които се случват с удължаването на дните, разлистването на дърветата и останалите промени на естествения градски пейзаж навън в специално подготвен за целта природен дневник. При хубаво време разпънете палатка или просто изнесете дюшек на покрива или в двора. Прекрасен пример в това отношение дават Bivouac NY, които осигуряват на нюйоркчани услугата градски къмпинг и споделена храна в палатки по покривите на Бруклин. Децата обичат да са откриватели, затова кръстосайте пеш или с колело вашия квартален парк, за да откриете най-дивите му части – не забравяйте, че дивата природа процъфтява по периферията; ако иска, оставете детето си да навлезе само в неизследваната територия, а вие го наблюдавайте от разстояние. Когато пътувате за някъде, използвайте всяка възможност да се отбиете от основния си път, за да посетите някоя природна забележителност. 


Източник: www.sierraclub.org 

Като култура, ние сме поразени от „пандемия на бездействието”, казва Лиув, според когото дъждът, лапавицата, жегата или снегът не са основателна причина да стоим затворени в къщи. Покажете на децата си как да се радват на красотата на всички сезони. През зимата замразете листа от черна строителна хартия и ги използвайте, за да улавяте снежинки (те няма да се стопят при контакт със студената хартия) и проучвайте причудливите им геометрични форми с лупа. Дръжте в готовност „спешен комплект” за снежен човек": лопата за по-лесно натрупване, камъчета или черни копчета за очи; шапка и шал; морков за нос; клони за ръце. Колкото и да е снежно и студено времето навън, добре облечените и движещи се деца ще го преживеят лесно. Когато дойдат пролетните дъждове, направете дъждомер – голям буркан с прави стени, закрепен на открито на около 1 м от земята (броя мм е равен на количеството литри/кв. м); комбинацията от локви, гумени ботуши и дъждобран може да накара всяко дете да забрави за времето; не се отчайвайте, ако въпреки мерките детето ви се измокри – в къщи ще му смените дрехите със сухи. През лятото планирайте семейни пикници в парка, край река или езеро; през август, когато е пикът на Персеидите (между 8 и 15 август), си устройте нощен къмпинг на открита поляна далеч от градските светлини, за да наблюдавате дъждът от падащи звезди. Дойде ли есента, направете експедиция за търсене и събиране на колекции от листа, жълъди, семенници и каквото ви се стори интересно; от листата можете да направите хербарий, а останалите природни дарове да подредите в прозрачна стъклена „купа на чудесата”, която да поставите на видимо място, например върху кухненския плот – така резултатът от съвместните ви усилия ще е видим. 


Източник: gargunnockplaygroup.com 

Ричард Лиув споделя историята, която негова позната му е разказала: когато синът й е бил в гимназията, ставал в 5 часа сутринта, напълвал два стъклени буркана с вряла вода, и карал един час с приятелите си през моста Голдън Гейт в Сан Франциско, за да карат сърфове преди училище. След сърфа измивал солта от себе си с топлата вода от бурканите и отивал в училище навреме за първия звънец. Тази история напомня на всички нас, че когато децата растат, техните географски граници се разширяват по естествен път. Наша работа като родители е да позволим това да се случи. Дръжте малките деца под око, но като порастват ги насърчавайте да развиват своя собствена връзка с природата, независимо дали това е чрез намиране на тяхна си съзерцателна „ниша” за тихо наблюдение на растителния или животински свят, или чрез проучване на квартала с велосипед, когато вече са в гимназията, в срещи с приятели за разходки сред природата, или в стартиране със съмишленици на собствен туристически клуб. 


Източник: www.plt.org 

Децата се нуждаят от непланирана, саморазвиваща се свободна игра, но в това отношение се наблюдава рязък спад в продължение на десетилетия, което постоянно ерозира натуралното детско творчество и самоувереност. „Ние сме отнели две години от изпълнителната функция на децата”, кавза Лиув, според който от гледна точка на практическите, независими умения, едно седем годишно дете днес е сравнимо с пет годишно през 1940 г. Това отчасти е така защото живеем във време, което изглежда изпълнено с насилие. Въпреки че статистически престъпленията срещу деца са намалели, продължаваме да възприемаме средата, като пълна с насилие. За да улесните съзнанието си при вземането на решение да пуснете децата да играят сами навън, създайте мрежа за сигурност с приятели и близки родители. Предупредете съседите за границите на децата си, и ги помолете да ви се обадят, ако видят, че детето ви е непослушно или излиза извън уговорения периметър. За по-малките деца, създайте „часовои на игрите” – редувайте се с други родители да гледате играещите си деца от уважително разстояние – без натрапчиво висене над главите им. Създайте ротационен календар и комуникационен план с имената на децата, телефонните номера и графиците за „часовои на игрите”. 


Източник: www.wildandprecious.co/photography 

С общи усилия можем да създадем богат на природа живот за децата ни. А това неминуемо ще обогати и нас, техните родители.