Постинг
11.07.2011 12:38 -
Ядрената кофа за боклук на Тихия океан
Автор: indreal
Категория: История
Прочетен: 3406 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2011 15:02
Прочетен: 3406 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 11.07.2011 15:02
Заглавието не е метафорично. Именно в гигантска бетонна кофа за ядрен боклук е превърната част от този атол от Маршалските острови.
Огромният бетонен купол от снимката се намира на остров Рунит, който е в състава на атола Ениваток. Куполът е изграден между 1977 и 1980 г. по поръчка на правителството на САЩ. Стойността на проекта е около $ 239 милиона. Под бетонният похлупак са положени 85 000 кубически метра радиоактивна почва и отломки, както от острова, така и докарани тук от атолите Бикини и Ренгълап. Куполът всъщност покрива дълбокия 9 м и широк 107 м кратер, останал след ядрения взрив от операция Кактус, проведена на 5 май 1958 г. Обърнете внимание на черните точици върху купола – това са хора.
Атолът Ениваток е населен от поне 2 хиляди години, преди през 18 век да бъде „открит” от европейците. През 1885 г. става германско владение, но през 1914 г. преминава в ръцете на Япония. След неколкодневни боеве през февруари 1944 г. американците превземат атола с цената на 262 убити, 77 изчезнали и 757 ранени. Загубите на японците са 2677 убити и 16 пленени.
След края на Втората световна война атолът Ениваток остава във владение на САЩ до 1986 г., когато Маршалските острови получават независимост. Със стартирането на американската ядрена програма, населението на атола е депортирано. Телата на американските войници, загинали в битката за Ениваток са ексхумирани и върнати в САЩ. В годините между 1948 и 1958 г. на островите от атола са проведени 43 ядрени опита. Сред тях е и операция Айви Майк – първият тест на водородна бомба. След този взрив на мястото на о. Елугелаб остава само дълбок кратер.
Жителите на атола Ениваток получават разрешение да се върнат по родните си места едва след 1970 г. През 1977 г. правителството на САЩ започва да обеззаразява атола. За целта се изгребват повърхностният радиоактивен почвен слой и всички останки от ядрените тестове, смесват се с цимент и се складират в кратера от операция Кактус. Координатите на мястото са 11°33′9.22″N 162°20′50.29″E / 11.5525611°N 162.3473028°E / 11.5525611; 162.3473028. След като е запълнен, кратерът е покрит с 460 мм бетонен похлупак, известен като Куполът Кактус. САЩ официално обявяват атола като безопасен за заселване през 1980 г.
На тази сателитна снимкя ясно се вижда, че до купола, покриващ кратера от операция Cactus, има втори кратер от друга ядрена експлозия
През 2000 г. Трибуналът за ядрените искове на Маршалските острови присъжда на жителите на атола Ениваток обезщетение в размер на $340 млн. В тези пари не са включени $6 млн., с който правителството на САЩ ежегодно подпомага образователните и здравните програми за жителите на атола.
Върху бетонният купол
Огромният бетонен купол от снимката се намира на остров Рунит, който е в състава на атола Ениваток. Куполът е изграден между 1977 и 1980 г. по поръчка на правителството на САЩ. Стойността на проекта е около $ 239 милиона. Под бетонният похлупак са положени 85 000 кубически метра радиоактивна почва и отломки, както от острова, така и докарани тук от атолите Бикини и Ренгълап. Куполът всъщност покрива дълбокия 9 м и широк 107 м кратер, останал след ядрения взрив от операция Кактус, проведена на 5 май 1958 г. Обърнете внимание на черните точици върху купола – това са хора.
Атолът Ениваток е населен от поне 2 хиляди години, преди през 18 век да бъде „открит” от европейците. През 1885 г. става германско владение, но през 1914 г. преминава в ръцете на Япония. След неколкодневни боеве през февруари 1944 г. американците превземат атола с цената на 262 убити, 77 изчезнали и 757 ранени. Загубите на японците са 2677 убити и 16 пленени.
След края на Втората световна война атолът Ениваток остава във владение на САЩ до 1986 г., когато Маршалските острови получават независимост. Със стартирането на американската ядрена програма, населението на атола е депортирано. Телата на американските войници, загинали в битката за Ениваток са ексхумирани и върнати в САЩ. В годините между 1948 и 1958 г. на островите от атола са проведени 43 ядрени опита. Сред тях е и операция Айви Майк – първият тест на водородна бомба. След този взрив на мястото на о. Елугелаб остава само дълбок кратер.
Жителите на атола Ениваток получават разрешение да се върнат по родните си места едва след 1970 г. През 1977 г. правителството на САЩ започва да обеззаразява атола. За целта се изгребват повърхностният радиоактивен почвен слой и всички останки от ядрените тестове, смесват се с цимент и се складират в кратера от операция Кактус. Координатите на мястото са 11°33′9.22″N 162°20′50.29″E / 11.5525611°N 162.3473028°E / 11.5525611; 162.3473028. След като е запълнен, кратерът е покрит с 460 мм бетонен похлупак, известен като Куполът Кактус. САЩ официално обявяват атола като безопасен за заселване през 1980 г.
На тази сателитна снимкя ясно се вижда, че до купола, покриващ кратера от операция Cactus, има втори кратер от друга ядрена експлозия
През 2000 г. Трибуналът за ядрените искове на Маршалските острови присъжда на жителите на атола Ениваток обезщетение в размер на $340 млн. В тези пари не са включени $6 млн., с който правителството на САЩ ежегодно подпомага образователните и здравните програми за жителите на атола.
Върху бетонният купол
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
