Чак е учудващо колко малка е популярността на това събитие, случило се 56 години преди атаките от 11 септември.  Инцидентът, при който бомбардировач на американските ВВС се блъсва в Емпайър стейт билдинг, става на 28 юли 1945 г. По това време войната в Европа вече е приключила, а на Япония ѝ предстои да капитулира пред съюзниците само след няколко седмици. В привидно спокойната съботна утрин, силуетът на Ню Йорк е затъмнен от пушека на пожар, предизвикан от врязалия се самолет в най-високата сграда в Америка и света по онва време. Небостъргачът не се струтва, но четиринадесет души загиват, а причинените щети се оценяват на 1 млн. $ (13 млн. $ по днешния курс).   Един от многото, които са допринесли за американските военни успехи през Втората световна война, е подполковник Уилям Франклин Смит Младши – многократно награждаван пилот от американските ВВС, който е служил в Европа на известните и на българското небе B-17 Flying Fortress. Приключил службата си в Европа, в злополучния ден Смит отговаря за рутинен полет на бомбардировач B-25D Mitchell от Бедфорд, щата Масачузетс, до Нюарк, Ню Джърси. Бомбардировачът, действащ под позивната Army 0577, е преобразуван във VIP транспорт. В Нюарк подп. Смит е трябвало да вземе висшестоящ офицер, с когото да продължат към военновъздушната база Сиукс Фолс в Южна Дакота. B-25 D Mitchell е среден двумоторен бомбардировач, далеч по-малък от Летящите крепости, с които до тогава Смит е летял над Европа. Заедно с пилота в самолета са и сержант Кристофър Домитрович, както и авиационният механик от ВМС Алберт Перна. Най-тъжното при Перна е, че той решава да се възползва от полета, за да се върне в Бруклин, където да даде утеха на родителите си, току-що научили, че другият им син е загубил живота си в Тихия океан.   B-25 се отправя на фаталната си мисия малко преди 09:00 сутринта. След по-малко от час във въздуха подп. Смит получава предупреждение от летището в Куинс, днес известно като ЛаГуардия, че Ню Йорк е обвид в гъста мъгла. От контролната кула изпращат злокобното съобщение „Не можем да видим върха на Емпайър стейт билдинг. Съветваме ви да кацнете тук.” Подп. Смит потвърждава, че е приел съобщението, но по всичко личи, че го игнорира, защото иска разрешение за кацане на Нюарк.    Самолетът е само на няколко минути от ЛаГуардия, но пилотът изгубва видимост в гъстата мъгла. Правила за осъществяване на полета, налагат пилотът да поддържа височина от поне 2000 фута (610 m) над града, но Смит се снижава до по-малко от половината от тази височина, явно надявайки се така да си възвърне видимостта. Поемайки този риск пилотът със сигурност не е бил наясно с местоположението си, защото скоро самолетът му се озовава насред централен Манхатън. Прелитайки сред бетонните каньони на нюйоркските небостъргачи, бомбардировачът веднага привлича вниманието на нюйоркчани, тъй като ревът на двигателите отеква по улиците, отразен многократно от фасадите на сградите. Тези, които работят по горните етажи на офис сградите, се втурват към прозорците, за да гледат с изумление прелитащият край тях самолет. Един от свидетелите е лейтенантът от военно-въздушните сили Франк Кови, който от стаята си в хотел "Билтмор" наблюдава как обреченият B-25 лети не по-високо от 22-рия етаж.    Пилотът успява да прелети около десет пресечки, следвайки 42-ра улица, като по чудо избягва околните небостъргачи, преди да се обърне на юг в близост до кръстовището с 5-то авеню. Този обрат се оказва фатална грешка, тъй като изправя тромавия самолет директно пред северната стена на най-високата сграда в света. В последния момент подп. Смит  трябва да е видял профила на Емпайър стейт билдинг, изплуващ от мъглата, и се е опитал да издигне машината, но разстоянието се оказва твърде късо, а скоростта на бомбардировача – прекалено висока. Около 09:49 часа сутринта, Б-25 се врязва между 78-я и 79-я етаж на небостъргача, което е на около 975 фута (295 м) над нивото на земята. Самолетът се удря в сградата със скорост от 200 мили в час (320 km/h), което води до взрив на резервоарите за гориво. Огненото кълбо се издига на височина от 100 фута (30 м). Възпламененият керосин обхваща фасадата на сградата, огънят се втурва и по лабиринта от коридори и стълбища във вътрешността на сградата, достигайки до 75-я етаж.

Мъглата, закриваща Емпайър стейт билдинг, се отдръпва, за да се разкрие гледка към пожара, бошуващ в горните му етажи след като бомбардировач В-25 Mitchell се удря в сградата

Катастрофата отваря широка дупка във фасадата на Емпайър стейт билдинг от към 34-та улица. Докато основните щети са на 78-я и 79-я етаж, един от двигателите пада в асансьорната шахта и предизвиква голям пожар в мазето. Другият двигател профучава през цялата сградата, разкъсвайки седем стени преди да пробие южната фасада към 33-та улица. Отломките падат през покрива на 13 етажна сграда от другата страна на улицата, където е ателието на скулптора Хенри Херинг. Последвалият пожар унищожава студиото. Други тежки отломки, между които един колесник, също нанасят щети по Емпайър стейт билдинг и околните сгради, а част от крило пада на Медисън Авеню.


Пожарникар инспектира пораженията на 79ия етаж на Емпайър стейт билдинг, причинени от взрязалия се в сградата бомбардировач 


Останки от B-25 Mitchell по платното на 34-та улица

Емпайът стейт билдинг може да се види през дупката в покрива на ателието на скулптора Хенри Херинг на 33-та улица


Колесник от бомбардировача, заклещен в една от асансьорните шахти на Емпайър стейт билдинг
  Скоро тълпи от хора започват да се трупат по улиците около поразения небостъргач. Според Уолтър Даниелс от "Ню Йорк Таймс", „Хората усетиха бедствието. Всички започнаха да тичат към Пето авеню”. Бушуващият пожар кара мъглата да се отдръпне, разкривайки ясно какво се случва горе. Тъй като горящи останки започват да падат по улицата, много скоро зяпачите се разбягват в търсене на укритие из близките сгради. След нападението над Пърл Харбър през 1941 г. и последвалите го дълги години на кървав световен конфликт, е естествено, всички да решат, че градът им е станал прицел на вражеска бомбардировка.    Междувременно положението на 79-я етаж е критично. Най-засегнати са офисите на Националната благотворителна католическата организация. Във фаталната съботна сутрин там присъстват около 20 души. Повечето от тях са млади чиновници, заети с организирането на помощи за бежанците от войната. Шест от момичетата изобщо не са имали шанс, тъй като са погълнати от пламъците и умират незабавно на бюрата си. Друга жертва е журналистка, изхвърлена през прозореца от взрива. Пол Диъринг, който е работил в далечния ъгъл на офиса, също е бил убит, след като скача от прозорец и се ударя в площадка на аварийното стълбище няколко етажа по-долу. Останалата част от хуманитарните работници като по чудо се спасява от пламъците, достигайки до безопасните огнеупорни стълбища, изисквани за високите сгради.    Пожарът в Емпайър стейт билдинг е потушен за 40 минути. Това все още е рекорд за скоростно овладяване на масиран пожар на такава височина. Този инцидент е свързан и с още един рекорд. Асансьорният оператор Бети Лу Оливър също е сред ранените. Спасителите решават да я транспортират с друг асансьор, без да знаят, че отломките от бомбардировача са отслабили неговите носещи кабели. В резултат кабината се откъсва, но Бети Лу Оливър оцелява и след пропадането от 75 етажа. Тя все още държи световният рекорд на Гинес като оцеляла след най-дълго падане на асансьор.  

Добра находка - не знаех за това. Сега и ако тази история не е достатъчна, не знам какво ще е нужно за да прогледнат слепите?