Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2013 13:06 - Когато Аполо 11 срещна Луна 15
Автор: indreal Категория: История   
Прочетен: 4464 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На 13 юли 1969 г. могъщата ракета Saturn V, на която предстои да изпрати Apollo 11 на Луната, е на старт. Обратното броене вече е започнало, техниците извършват своите финални предполетни проверки. До изстрелването остават още два дни и половина.

image

В този ден вниманието на света е приковано към предстоящия първи в историята пилотиран полет до Луната. Така в сянка остава провеждащата се паралелно мисия на съветския апарат «Луна 15», който е част от космическата програма на СССР за изследване на естествения спътник на Земята. В резултат на фокусирането върху триумфа на Apollo 11, малцина знаят, че съветският космически апарат достига повърхността на Луната часове след американците.

Освен пресичането на съветската космическа (и политическа) орбита с тази на американците, срещата между Apollo 11 и «Луна 15» бележи и първите съвместни усилия в космоса между двете съперничещи си сили.
Програмата "Луна"

Програмата «Луна» е идея на Сергей Корольов – геният, които стои зад ранните успехи на Съветския съюз в космоса. Идеята му е да построи многостепенна версия на Р-7 – ракетата, която извежда в космоса«Спутник», първият сателит в историята. Тя би била достатъчно мощна, за да изпрати космически кораб до Луната, а кулминацията на програмата е роботизирана мисия да върне на Земята проба от повърхността й.

Мисията за връщането на пробата би била сравнително лесно осъществима с модулен космически кораб, състоящ се от три основни части – спускаем модул, излитащ модул и модул за връщане на Земята. Механичен инструмент от спускаемия модул ще събере грунд от лунната повърхност и ще го постави в модула за връщане на Земята. След това излитащият модул ще задейства двигателите си, изстрелвайки модулът за връщане обратно към Земята, оставяйки спускаемия модул на лунната повърхност. Излиза, че години преди NASA да осъществи модулния дизайн на Apollo, Корольов си е представял много сходно устройство за космическите кораби на мисията «Луна».

Програмата «Луна» осъществява редица космически рекорди:  «Луна 1» става първият обект с човешки произход на орбита около Слънцето; «Луна 2», сблъсквайки се с Луната, става първият обект с човешки произход на повърхността на друго небесно тяло; «Луна 3» заснема за пръв път обратната страна на Луната; «Луна 9» е първият апарат, осъществил меко кацане на повърхността на небесно тяло; «Луна 10» е първият апарат на орбита около друго небесно тяло; «Луна 16» става първият автоматичен апарат, доставил материал от друго небесно тяло обратно на Земята. «Луна 17» и «Луна 21» доставят до повърхността на Луната апаратите «Луноход 1» и «Луноход 2». Някои мисии са успешни, някои приключват с разбиване в лунната повърхност, а други така и не успяват да излязат отвъд орбитата на Земята. Но напредъкът е стабилен, а до края на десетилетието мисиите започват да връщат образци.


В този смисъл «Луна 15» представлява последният опит на СССР да се реваншира поне частично срещу космическата програма на САЩ, като осъществи първото връщане на образци от лунната почва на Земята. След влизане в окололунна орбита, апаратът е ускорен към Луната. Оборудването позволява изучаване на окололунното пространство, гравитационното поле на Луната, стереоснимки на повърхността и изследване на химическия състав на лунната почва.

image
 «Луна 15»


Франк Борман и съветската връзка 

Мисията на «Луна 15» тревожи NASA, но не защото заплашва да засенчи славата на Apollo 11. По-скоро притеснението идва от възможността да се разстрои комуникацията с екипажа на Apollo 11. Ако орбитата на «Луна 15» е твърде близка с тази на Apollo 11, това може да повлияе на радиосигналите между космическия кораб и Контролния център в Хюстън. А от изчисленията, направени въз основа на информацията за времето на старта и траекторията на апарата, от НАСА стигат до извода, че «Луна 15» и Аполо 11 ще достигнат целта си по едно и също време.

Ето защо на NASA й е особено необходима достоверна информация за орбитата на «Луна 15», за да бъде сигурно, че няма да пречи на Аполо 11. Но за да се получи подобна информация от изключително потайната и строго охраняваната съветска космическа програма, агенцията се нуждае от вътрешна връзка. Оказва се, че НАСА разполага с нещо като вътрешен човек в лицето на астронавта от мисиите Gemini и Apollo Франк Борман.


image
Франк Борман на борда на Apollo 8

Половин година по-рано, през декември на 1968 г., Борман командва Аполо 8 – първият в историята пилотиран полет в орбита около Луната. Мисията е последна за Борман, който се пенсионира скоро след завръщането си на Земята. Но достатъчно дългият престой в NASA му помага да започне нова кариера: той е първият американски астронавт, пътувал до Съветския съюз. Това е посещение на добра воля през юли 1969 г., при което Борман лобира за съвместна космическа мисия на САЩ и СССР.

Борман се връща в САЩ на 10 юли, носейки със себе си съветски медали, които NASA да остави на Луната в чест на двама загинали съветски космонавти – Юрий Гагарин и Владимир Комаров. Но по-важното нещо, с което той се завръща, са съветските контакти – контакти, които стават важен актив в опитите на NASA да получи подробности за мисията на «Луна 15».

Следобедът на 13 юли след изстрелването на «Луна 15» Борман е във Вашингтон, когато получава съобщение от Крис Крафт – полетния директор на Apollo 11, който по това време е в Хюстън и се подготвя за старта на мисията към Луната. Молбата му към Борман е да използва контактите си, и да се свържете с някой, който може да потвърди, че «Луна 15» няма да наруши комуникациите с Apollo 11. Крафт се нуждае от възможно най-подробната информация за съветската мисия, която Борман би могъл да получи.

Борман се обажда в офиса на Мстислав Келдиш, ръководител на съветската академия на науките. Но тъй като за съжаление това става в 02:00 след полунощ московско време, той успява единствено да остави съобщение. Рано на следващата сутрин Борман получава отговор от един говорещ английски служител на Келдиш, че исканата информация е на път. След час в САЩ пристигат две еднакви телеграми – едната в дома на Борман, другата в Белия дом, в които се описват конкретни подробности за мисията на «Луна 15». Потвърждава се, че орбитата на руския космически кораб няма да пресече пътя на радиосигналите между Apollo 11 и Земята.


Следобедът на следващия ден Борман и Крафт се явяват заедно на пресконференция, на която успокояват страната, че съветската мисия не е заплаха за пилотирания полет до Луната.

Драматичното пресичане 

«Луна 15» навлиза в лунна орбита на 17 юли, два дни преди пристигнето на Apollo 11. И докато светът чака със затаен дъх новините от американския полет, астрономите в обсерваторията Jodrell Bank в Манчестър се оказват с места на първия ред в драматичното пресичане на орбитите на двете мисии. Използващи радиотелескоп Lovell, те са в състояние да следят както съобщенията между Хюстън и Apollo 11, така и комуникациите между Москва и «Луна 15».

На 20 юли около два часа преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да се отделят с Eagle от командния модул Columbia, «Луна 15» навлизз в своята 39-та орбита около Луната. Астрономите в Jodrell Bank следят как и двата кораба коригират орбитите си. Час и половина по-късно, започвайки своята 40-та орбита, «Луна 15» се снишава на по-ниска орбита, като в същото време Eagle коригира орбитата си в подготовка за кацане.

image
Eagle след отделянето си от командния модул Columbia

Когато Eagle каца, «Луна 15» е все още в орбита. Там е и когато Нийл Армстронг оставя първите човешки следи в Морето на спокойствието. До най-драматичната точка от своята мисия съветският космически кораб достига, когато Армстронг и Олдрин са обратно в Eagle след приключване на двучасовата им разходка по лунната повърхност.

Часове след кацането на Аполо 11, астрономите от Jodrell засичат команди, изпратени до «Луна 15» от Москва. Те проследяват съветският космически кораб в реално време, когато започва 52-рата си орбита и променя своята траектория за захождане към повърхността. В този момент английските астрономи осъзнават, че «Луна 15» е проектирана за кацане. «Луна 15» набира скорост, приближавайки се към повърхността твърде бързо, за да може да кацне успешно. Астрономите все още слушат в реално време, когато съветският апарат се удря в лунната повърхност. Предполага се че «Луна 15» се разбива в склона на лунно възвишение или кратер. Координатите на сблъсъка са 17° с. ш. и 60° и. д. в района на Маре Крисиум (Mare Crisium). "Аз твърдя, че това наистина беше драма от най-висш порядък," отбелязва по-късно един от астрономите на обсерваторията Jodrell Bank.

Ако «Луна 15» беше кацнала успешно и бе върнала лунна проба на Земята, пак не би засенчила Apollo 11. Не само защото американската мисия е пилотирана, докато съветската е автоматизирана, но и защото траекторията на «Луна 15» е такава, че би следвало да кацне на Земята, след като астронавтите от Аполо 11 вече са се приземили. Дори перфектно изпълнена, мисията нямаше да позволи на руснаците да си осигурят честта да са първите, донесли на Земята лунна проба.

Освен ако истинската цел на «Луна 15»  не е била друга. Съществуват теории, че мисията на «Луна 15» е чисто шпионска. Подобни съмнения се подхранват и от гробовното мълчание на Кремъл около съветската лунна програма. По отношение на мисията на «Луна 15», в книгата си от 1988 г. Race into space: the Soviet space programme’ Брайън Харви твърди че истинската й цел е била да шпионира Apollo 11 – също както правят руските траулери по време на военноморски учения на НАТО. Нещо повече – освен да докладва как се справят американците, тя е имала и друго предназначение: ако Армстронг и Олдрин по някаква причина се окажат блокирани, «Луна 15» е щяла да изиграе ролята на спасителен кораб за връщането им на Земята. Подобно пропагандно натриване на носа на идеологическия противник би се превърнало в истински триумф за СССР. Освен, разбира се, ако това не е просто една от многото съперничещи си абсурдни идеи. Като например тази, според която на борда на «Луна 15» е имало космонавт, който трябвало да стъпи на Луната няколко часа преди американците, но след като не успяват да ги изпреварят, от Москва разбиват кораба, за да прикрият следите.

Сътрудничество в космоса 

Но ако оставим настрана конспиративните теории и провалът, който в крайна сметка бележи мисията на «Луна 15», пресечната точка между нея и Аполо 11, за която много рядко се споменава, когато се обсъжда първо в историята кацане на Луната, е изключително важният момент, при който руснаците с готовност споделят орбиталния път на тяхната мисия. За първи път по време на Студената война е осъществено такова сътрудничество между двете супер сили. Разкриването на подобна чувствителна информация е далеч по-разумно, отколкото опазването й в тайна, което би позволило при евентуални усложнения по време на мисията на Apollo 11 руснаците да бъдат обявени за виновни, а това почти сигурно би довело до някакъв сериозен международен инцидент. Така че, макар и ролята на «Луна 15» да не е най-вълнуващата част от мисията на Apollo 11, тя си остава важен епизод от историята на космонавтиката.
 




Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1617993
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865