Блогът на indreal :: Нощта, в която янките взривиха атомна бомба над Канада

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.05.2016 00:30 - Нощта, в която янките взривиха атомна бомба над Канада

Автор: indreal Категория: История

Прочетен: 2359 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.05.2016 11:48

С наближаването на 71-ата годишнина от детонацията на двете атомни бомби над Япония през Втората световна война, е време да се припомни, че Канада също става обект на бомбардировка с подобно оръжие, макар и извършена неволно. Този до голяма степен вече забравен инцидент, се случва на 13 февруари 1950 г., пет години след бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. През 1950 г. светът е стегнат в хватката на Студената война, изразяваща се в напрегнато военно противопоставяне между Съветския съюз и САЩ като най-могъщи съперници по онова време.

В късния следобед на въпросния ден, един тежък бомбардировач Convair B-36 "Peacemaker" от стратегическото въздушно командване на САЩ излита от военновъздушната база Айлсън край Феърбанкс, Аляска, по време на силна виелица. По разчет полетът на Peacemaker-а трябва да премине на висока надморска височина над Британска Колумбия, щатите Вашингтон, Монтана и Калифорния, прелитайки над 3000 мили към крайната си цел –военновъздушната база Карсуел, Тексас. Целта на полета е да симулира бойна мисия, която да тества защитата на Сан Франциско от евентуално съветско нападение. Полетът е типично тренировъчен – един от многото, които по онова време се осъществяват от военновъздушните сили на САЩ и Канада в съвместните им усилия да защитят Северна Америка срещу нападения от съветски стратегически бомбардировачи.

Гигантът B-36 има шест двигателя и е с разпереност на крилете 70 метра, което го прави най-големия бомбардировач, построяван някога в САЩ (за сравнение, разпереността на крилете на известния B-52 е „само” 56,4 м). Самолетът струва $ 6 милиона и се обслужва от 17-членен екипаж. На борда си носи инертна атомна бомба Mark 4, много подобна на „Дебелака” – 19 килотонната бомба, пусната върху Нагасаки през Втората световна война. Въпреки, че на практика бомбата на борда на B-36 е напълно функциониращо оръжие, ядрото й е съставено от олово вместо плутоний, за да не е в състояние да предизвика разрушителен ядрен взрив. И все пак и така бомбата е достатъчно смъртоносна, тъй като съдържа близо 2 тона и половина конвенционален експлозив, с чието взривяване в спешен случай се цели да бъде изпарена обвивката от обогатен уран.

Рутинната тренировъчна мисия на B-36 се превръща в кошмар за екипажа и дори заплашва живота спящите жители на Британска Колумбия, не подозиращи каква заплаха лети над тях в черната зимна нощ.

Шест часа след началото на полета, огромният самолет се оказва сред все по-ожесточаваща се зимна буря, която бързо причинява тежки заледявания по крилата и витловите двигатели. Пилотът на самолета, кап. Х.Л. Бари, по-късно разказва как са били на 12 хил. м., когато заледяването в карбураторите кара три от двигателите да избухнат в пламъци. Самолетът става много трудно управляем и започва да губи височина.

Бомбардировач Convair B-36 от ВВС на САЩ, който се разбива в канадската пустош

Когато бомбардировачът е само на около 2,5 хил. м. височина, екипажът подава сигнал за бедствие и изпраща зов за помощ: „Двигателите горят. Обмисляме аварийно приводняване в пролива Кралица Шарлот. Бъдете нащрек за сигнални ракети или отломки...” Лейтенант Пол Герхарт е на радара на самолета, но също така отговаря и за пускането при необходимост на атомната бомба, както и за нейната детонация, така че да не попадне в ръцете на възможни врагове. Във Вашингтон постоянно има безпокойство, че съветски агенти могат да се опитат да се сдобият с американско ядрено оръжие, за да бъдат проучени неговите тайни. В този случай, с очевидно падащ самолет с ядрена бомба на борда, има спешна нужда да се неутрализира смъртоносния му товар.

„Беше около полунощ, когато пуснах бомбата”, си спомня Герхарт, „Взриви се на около 1 200 м. над Тихия океан. Имаше огромна светкавица в небето някъде близо до протока Хекит.” Това, де факто, е първата подобна загуба на американско ядрено оръжие в историята.

„Дебелака”, атомната бомба, подобна на взривената над Канада през 1950 г.

Масивният B-36 пада с 90 м. в минута, когато кап. Бари задава на автопилота да лети на югозапад, и дава нареждане на екипажа да се спасява. Седемнадесетте мъже скачат с парашути в бърза последователност, и докато се носят надолу, гледат как горящият им бомбардировач все още лети по зададения му курс.

Първият отговор на сигнала за бедствие идва от 123-та ескадрила за търсене и спасяване на Кралските канадски военновъздушни сили (RCAF), базирана край Ванкувър, Британска Колумбия. Бързо към мястото се отправя и разрушителя HMCS Cayuga, последван от кораби от Виктория, както и различни съдове и самолети на RCAF от базата в залива Пат.

Времето е изключително неблагоприятно, с ниски температури, високи вълни, дъжд и гъста мъгла. Тъй като има оскъден шанс хората да оцелеят дълго в ледено студените води на Пасифика, усилията са концентрирани в търсене сред водите на океана.

Скоро към канадците се присъединява армада от около 24 кораба от ВМС на САЩ, придружавани във въздуха от 70 самолета, всички понесли се на север от Ванкувър в мащабна операция по локализиране на бедстващия самолетен екипаж . Тъй като точното им местоположение е неизвестно, търсенето покрива площ по протежението на крайбрежието на Британска Колумбия с ширина 50 мили и дължина 400 мили.

Надеждите за щастлива развръзка се стопяват, след като 48 часа по-късно няма и следа от летците, въпреки огромните усилия при търсенето им. Екипи от САЩ и Канада, подпомагани от представители на местнте индиански общности, предприемат претърсване на гористите острови сред протока Кралица Шарлот.

HMCS Cayuga през 1954 г.(Източник)

Тогава внезапно идва радостна новина с радио съобщение от Винс Кинг, капитан на риболовно корабче от Порт Пери, който казва, че на борда си кара деветима оцелели от екипажа на B-36. Скоро след това и HMCS Cayuga обявява, че са спасени още двама мъже. В крайна сметка общо 12 души от екипажа на бомбардировача са спасени от различни точки на стръмния о. Принцес Ройъл.

За съжаление петимата мъже, напуснали първи падащия самолет, така и не са открити. Най-вероятно са се приводнили в студените тихоокеанските води, където са загинали от хипотермия. Трима, които също са паднали в морето, успяват да надуят своите малки спасителни салове и да оцелеят достатъчно дълго, за да бъдат намерени. Повечето от останалите са имали достатъчно късмет да се спуснат на твърда земя, въпреки че са били далче един от друг, разделени от гъстите гори и силно пресечения терен на необитаемите острови.

Официалните представители на САЩ са изключително благодарни на канадските спасители, но дават ясно да се разбере, че произшествието е класифицирано като строго секретно. След инцидента военновъздушните сили на САЩ настояват за извършване на тяхно собствено търсене на изчезналия самолет, както и на всеки елемент от ядрената бомба, които би могъл да бъде възстановен. Издирването не открива и следа от разбилия се самолет, и в крайна сметка усилията за установяване на местоположението на катастрофата са преустановени.

Мистерията с изчезналия бомбардировач е разбулена три години по-късно. През юни 1953 г. спасителите, търсещи изчезналия de Havilland DH.104 Dove на тексаския петролен магнат Елис Хол, се натъкват на останките на B-36, разпилени около високото било на планината Калогет.

От ВВС на САЩ незабавно започват разследване. Екип следователи е изпратен през септември 1953 г., като мисията им е с много висок приоритет, но след 19 дни лутане из пустошта така и не успяват да достигнат до мястото на катастрофата. Опитът е повторен на следващата година, когато нов екип от военновъздушните сили на САЩ с по-добра екипировка и с помощта на местен водач, достига до останките от самолета. Откриват важни компоненти от радарното оборудване и използват експлозиви, за да разрушат по-големите фрагменти от корпуса на самолета. Военните от САЩ и Канада запазват в тайна местоположението на катастрофата, независимо че операцията е проведена открито, а общите подробности са публично известни. Любопитно е, че когато десетилетия по-късно американските военни за първи път пускат информация за катастрофата, в документите невярно се твърди, че B-36 се е разбил на отдалечения от мястото остров Ванкувър.

През 1956 г. двама геодезисти случайно се натъкват на останките и отбелязват точното им местоположение. През 1997 г. единият от тях предоставя координатите на две различни експедиции, като целта им е да извършат анализ на околната среда край мястото на катастрофата. И двете експедиции достигат останките по едно и също време, като членовете им очевидно са първите хора, които стъпват в областта от 1956 г. насам. Не са установени по-високи нива на радиация, но мястото на катастрофата става публично достояние. В резултат много артефакти от там се озовават в местните музеи. Една от сдвоените оръдейни установки е изложена в музея Bulkley Valley в Смитърс, Британска Колумбия.