Постинг
22.08.2016 13:53 -
Кой потопи Surcouf?
Огромната френска подводница Surcouf е класифицирана като "подводен крайцер" в източниците от своето време. Заложена е на стапел на 18 октомври 1929 г., и е зачислена в състава на флота през май 1934 г. Surcouf е кръстена на френския капер Робер Сюркуф и е най-голямата подводница, строена до момента, докато през 1943 г. не е надмината от японскските гиганти от клас I-400.
Замислена като "подводен крайцер", от Surcouf се очаква да участва в надводни битки, като за целта е въоръжена с две 203 мм (8-инчови) оръдия, две 37 мм зенитни оръдия, четири 13,2 мм зенитни картечници, шест 550 мм (22-инчови) и четири 400 мм (16-инчови) торпедни тръби, първите с боезапас от 14, а вторите – от 8 торпеда.
Разполага с хангар за самолет Besson MB.411, който освен за разузнаване, е предвидено да се ползва и за насочване на артилерийския огън, с което максималния обхват на главния калибър става 21 морски мили.
Кратката военновременна кариера на Surcouf е белязана с противоречия и конспиративни теории.
През 1940 г. Surcouf е базирана в Шербур, но през май, когато германците нахлуват във Франция, е пребазирана в Брест. Само с един функциониращ двигател и със заклинен рул, подводницата успява да прехвълри Ламанша, за да потърси убежище в Плимут. Опасявайки се, че след идването на власт на колаборационистите на Виши френският флот може да стане част от Kriegsmarine, британците завладяват всички френски кораби, намиращи се в пристанищата на Великобритания и Канада. При тази акция единственият сериозен инцидент се случва на борда на Surcouf – двама британски офицери и един френски старшина са тежко ранени, а британски матрос загива, застрелян от корабния лекар на подводницата.
През август 1940 г. британците предават Surcouf на Свободния френски флот (Forces Navales Franзaises Libres, FNFL) и подводницата започва да носи конвойна служба в Атлантика.
През януари 1942 г. от Свободния френски флот решават да изпратят Surcouf в Тихоокеанския театър на бойните действия. След като спира за презареждане в Бермуда, плъзват слухове, че мисията й е да освободи Мартиника от режима на Виши. Всъщност заповедите са Surcouf да се отправи към Сидни, Австралия, през Таити. На 12 февруари подводницата напуска Бермуда, за да поеме към Панамския канал.
Пренебрегвайки съмненията, че подводницата е погълната от загадъчния Бермудски триъгълник, една от може би най-популярните версии е, че Surcouf е била засечена в пролива на Лонг Айлъд да презарежда германска подводница, и двете са били потопени от американските подводници USS Mackerel и USS Marlin, или от малък наблюдателен дирижабъл на Бреговата охрана на САЩ. В отговор на тази теория, капитан Джулиъс Грайгор Младши от Резерва на ВМС на САЩ (USNR) е предложил награда от един милион долара на всеки, който може да докаже, че Surcouf е участвала в действия в ущърб на Съюзниците. Наградата все още не е потърсена.
В книгата си „Кой потопи Surcouf”, британският автор Джеймс Расбриджър (1928–1994) разглежда някои от теориите за гибелта на Surcouf, успявайки лесно да отхвърли като несъстоятелни всички тях, с изключение на една: документите на 6-та Тежка бомбардировъчна групата, оперираща от Панама, свидетелстват за потопена голяма вражеска подводница на 19 февруари 1942 г. Тъй като нито една германска подводница не е загубена в района на тази дата, това би могла да бъде единствено Surcouf.
В пристанището на Шербур има мемориал, посветен на Surcouf и нейният екипаж.
Замислена като "подводен крайцер", от Surcouf се очаква да участва в надводни битки, като за целта е въоръжена с две 203 мм (8-инчови) оръдия, две 37 мм зенитни оръдия, четири 13,2 мм зенитни картечници, шест 550 мм (22-инчови) и четири 400 мм (16-инчови) торпедни тръби, първите с боезапас от 14, а вторите – от 8 торпеда.
Разполага с хангар за самолет Besson MB.411, който освен за разузнаване, е предвидено да се ползва и за насочване на артилерийския огън, с което максималния обхват на главния калибър става 21 морски мили.
Кратката военновременна кариера на Surcouf е белязана с противоречия и конспиративни теории.
През 1940 г. Surcouf е базирана в Шербур, но през май, когато германците нахлуват във Франция, е пребазирана в Брест. Само с един функциониращ двигател и със заклинен рул, подводницата успява да прехвълри Ламанша, за да потърси убежище в Плимут. Опасявайки се, че след идването на власт на колаборационистите на Виши френският флот може да стане част от Kriegsmarine, британците завладяват всички френски кораби, намиращи се в пристанищата на Великобритания и Канада. При тази акция единственият сериозен инцидент се случва на борда на Surcouf – двама британски офицери и един френски старшина са тежко ранени, а британски матрос загива, застрелян от корабния лекар на подводницата.
През август 1940 г. британците предават Surcouf на Свободния френски флот (Forces Navales Franзaises Libres, FNFL) и подводницата започва да носи конвойна служба в Атлантика.
През януари 1942 г. от Свободния френски флот решават да изпратят Surcouf в Тихоокеанския театър на бойните действия. След като спира за презареждане в Бермуда, плъзват слухове, че мисията й е да освободи Мартиника от режима на Виши. Всъщност заповедите са Surcouf да се отправи към Сидни, Австралия, през Таити. На 12 февруари подводницата напуска Бермуда, за да поеме към Панамския канал.
Surcouf в сух док, 1941 г. (източник)
Пренебрегвайки съмненията, че подводницата е погълната от загадъчния Бермудски триъгълник, една от може би най-популярните версии е, че Surcouf е била засечена в пролива на Лонг Айлъд да презарежда германска подводница, и двете са били потопени от американските подводници USS Mackerel и USS Marlin, или от малък наблюдателен дирижабъл на Бреговата охрана на САЩ. В отговор на тази теория, капитан Джулиъс Грайгор Младши от Резерва на ВМС на САЩ (USNR) е предложил награда от един милион долара на всеки, който може да докаже, че Surcouf е участвала в действия в ущърб на Съюзниците. Наградата все още не е потърсена.
В книгата си „Кой потопи Surcouf”, британският автор Джеймс Расбриджър (1928–1994) разглежда някои от теориите за гибелта на Surcouf, успявайки лесно да отхвърли като несъстоятелни всички тях, с изключение на една: документите на 6-та Тежка бомбардировъчна групата, оперираща от Панама, свидетелстват за потопена голяма вражеска подводница на 19 февруари 1942 г. Тъй като нито една германска подводница не е загубена в района на тази дата, това би могла да бъде единствено Surcouf.
В пристанището на Шербур има мемориал, посветен на Surcouf и нейният екипаж.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
