Постинг
07.07.2017 11:26 -
Каква всъщност е съдбата на легендарния летец Амелия Еърхарт?
Автор: indreal
Категория: История
Прочетен: 1790 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2017 11:27

Прочетен: 1790 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 07.07.2017 11:27

Историята на Амелия Еърхарт е сред най-трайните американски мистерии. Една от първите жени-авиатори, тя изчезва преди около 80 години над Тихия океан, докато се опитва да обиколи Земята със самолет. Съдбата й е обект на многобройни разследвания и още повече спекулации, но в крайна сметка се знае малко за последните часове от полета на Еърхарт, както и какво, евентуално, се случва с нея след това.

Амелия Еърхарт
Околосветският полет, който Амелия Еърхарт планира да осъществи заедно с навигатора си Фред Нуунън, няма да е първият около Земята, но ще е най-дългият – 47 000 км. По спецификации, зададени от самата Еърхарт, компанията Lockheed Aircraft построява двумоторен самолет Electra 10E. Опитът за околосветски полет стартира на 1 юни 1937 г. от Оуклънд, Калифорния, и през Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия Еърхарт и Нуунън достигат до Лае на о. Нова Гвинея. Прелетели са 35 000 км, а от края на пътешествието им ги делят още 11 000 км над Тихия океан.

На 2 юли 1937 г. двамата излитат от Лае към отстоящия на 4113 км о. Хауланд – плосък къс земя с дължина 2000 м, ширина 500 м, и височина над морското равнище едва 3 метра. Кутерът USCGC Itasca от бреговата охрана на САЩ е на позиция във водите на острова със задачата да води радио-комуникация с Electra-та на Еърхарт, за да я навигира към острова.


В радиосъобщение до кутера USCGC Itasca, Амелия Еърхарт казва: „Трябва да сме над вас, но не ви виждаме. Горивото е на привършване. Не можем да се свържем с вас по радиото. Летим на 1000 фута (305 м)”. Това са едни от последните документирани мигове от живота на най-известната жена на планетата по онова време... а може би не?
Шон Хенри, бивш изпълнителен заместник директор на ФБР вярва, че е открил нови, не виждани от никого досега доказателства, според които Еърхарт и Нуунън не само са се приземили успешно, но са били пленени от японски военни. Години преди началото на Втората световна война, японците най-вероятно са решили, че двамата са американски шпиони, в резултат на което може би са били екзекутирани. Това не е първият случай, когато тази теория се представя, но за пръв път се появява веществено свидетелство, което да подкрепи подобно твърдение.
Това ново доказателство идва под формата на фотография, отдавна скрита в Националния архив, на която сред група азиатци се различават мъж и жена от европеидната раса, заснети на кей на о. Сайпан, част от Марианските острови, по това време владение на Япония. Независими анализатори са проучили снимката и смятат, че е автентична, а физическите характеристики на двете спорни фигури изглежда съвпадат с тези на Еърхарт и нейния навигатор.

Предполага се, че Еърхарт е седнала с гръб към фотографа, а характерната й прическа изглежда съвпада със снимките на Еърхарт от онова време. Но може би най-отличителния елемент от женската фигура на кадъра са панталоните – Еърхарт е известна с това, че носи панталони, въпреки че е необичайно за епохата. Формата на косата на човека, който стои до нея, много силно съответства на тази на Нуунън.

„Линията на косата е най-отличителната характеристика”, твърди Кен Гибсън, експерт по лицево разпознаване, който е изучавал снимката. „Човекът е с много остро отстъпваща линия на косата. Носът също е много характерен”.

На снимката освен това се вижда японския кораб Koshu, който тегли нещо, натоварено на баржа. Експерти твърдят, че товарът е с дължина около 38 фута, което съвпада с дължината на самолета Lockheed Electra на Еърхарт.

Местните жители на Марианските острови отдавна твърдят, че са видели самолетът на Еърхарт. Хора, които по онова време са били деца, десетилетия след това разказват истории как са видели Еърхарт в плен, след което тя и Нуунън са били отведени някъде – дори по случая са издадени марки през 80-те години. Тази снимка, която според Шон Хенри е била осигурена от американски шпионин, събиращ данни за тихоокеанското присъствие на Япония, изглежда потвърждава тези истории, които досега са се възприемали само като легенда.
Разследването на Шон Хенри ще бъде представено в документалния филм Amelia Earhart: The Lost Evidence, който ще се излъчи по History Channel.

Амелия Еърхарт
Околосветският полет, който Амелия Еърхарт планира да осъществи заедно с навигатора си Фред Нуунън, няма да е първият около Земята, но ще е най-дългият – 47 000 км. По спецификации, зададени от самата Еърхарт, компанията Lockheed Aircraft построява двумоторен самолет Electra 10E. Опитът за околосветски полет стартира на 1 юни 1937 г. от Оуклънд, Калифорния, и през Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия Еърхарт и Нуунън достигат до Лае на о. Нова Гвинея. Прелетели са 35 000 км, а от края на пътешествието им ги делят още 11 000 км над Тихия океан.

Фред Нуунън
На 2 юли 1937 г. двамата излитат от Лае към отстоящия на 4113 км о. Хауланд – плосък къс земя с дължина 2000 м, ширина 500 м, и височина над морското равнище едва 3 метра. Кутерът USCGC Itasca от бреговата охрана на САЩ е на позиция във водите на острова със задачата да води радио-комуникация с Electra-та на Еърхарт, за да я навигира към острова.

Двумоторният самолет Lockheed Electra 10E на Амелия Еърхарт
Поради серия от грешки, за които има много теории, радио-навигацията от Itasca не се осъществява. Екипажът на кораба чува Еърхарт, но тя не улавя тяхното предаване. Според радио-трансмисиите изглежда, че Еърхарт и Нуунън са убедени, че са достигнали до позицията на о. Хауланд, от което на Itasca разбират, че Electra лети с грешни координати. След няколко часа неуспешни опити да се свържат със самолета, връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не достигат до летците, но става ясно, че самолетът вече не е във въздуха. Дали сигналите, получени след загубата на контакт с Еърхарт и Нуунън, са от тяхната Electra остава неясно. Ако трансмиите са излъчени от техния самолет, повечето, ако не и всички, са слаби и безнадеждно неясни. Предполагаемите сигнали са засечени и от станции на авиокомпания Pan American, но през последвалите пет дни никой не успява да получи достатъчно данни за определяне на точни координати.
Кутерът USCGC Itasca от бреговата охрана на САЩ
През годините много хора спекулират с твърдението, че самолетът на Еърхарт, поради свършване на горивото, просто се е разбил в океана, без никога да бъде намерна следа от него. Други твърдят, че двамата с Нуунън може да са оцелели от това изпитание и да са се приземили на необитаем остров, където биха могли да оцелеят в продължение на дни или дори седмици, преди в крайна сметка да са загинали от глад или дехидратация. Освен малки неидентифицирани парчета от крушение и спорни скелетни фрагменти, през годините са намерени оскъдни доказателства в подкрепа на едното или другото твърдение, които изследователите използват, за да аргуменират теориите си.В радиосъобщение до кутера USCGC Itasca, Амелия Еърхарт казва: „Трябва да сме над вас, но не ви виждаме. Горивото е на привършване. Не можем да се свържем с вас по радиото. Летим на 1000 фута (305 м)”. Това са едни от последните документирани мигове от живота на най-известната жена на планетата по онова време... а може би не?
Шон Хенри, бивш изпълнителен заместник директор на ФБР вярва, че е открил нови, не виждани от никого досега доказателства, според които Еърхарт и Нуунън не само са се приземили успешно, но са били пленени от японски военни. Години преди началото на Втората световна война, японците най-вероятно са решили, че двамата са американски шпиони, в резултат на което може би са били екзекутирани. Това не е първият случай, когато тази теория се представя, но за пръв път се появява веществено свидетелство, което да подкрепи подобно твърдение.
Това ново доказателство идва под формата на фотография, отдавна скрита в Националния архив, на която сред група азиатци се различават мъж и жена от европеидната раса, заснети на кей на о. Сайпан, част от Марианските острови, по това време владение на Япония. Независими анализатори са проучили снимката и смятат, че е автентична, а физическите характеристики на двете спорни фигури изглежда съвпадат с тези на Еърхарт и нейния навигатор.

Предполага се, че Еърхарт е седнала с гръб към фотографа, а характерната й прическа изглежда съвпада със снимките на Еърхарт от онова време. Но може би най-отличителния елемент от женската фигура на кадъра са панталоните – Еърхарт е известна с това, че носи панталони, въпреки че е необичайно за епохата. Формата на косата на човека, който стои до нея, много силно съответства на тази на Нуунън.

„Линията на косата е най-отличителната характеристика”, твърди Кен Гибсън, експерт по лицево разпознаване, който е изучавал снимката. „Човекът е с много остро отстъпваща линия на косата. Носът също е много характерен”.

На снимката освен това се вижда японския кораб Koshu, който тегли нещо, натоварено на баржа. Експерти твърдят, че товарът е с дължина около 38 фута, което съвпада с дължината на самолета Lockheed Electra на Еърхарт.

Местните жители на Марианските острови отдавна твърдят, че са видели самолетът на Еърхарт. Хора, които по онова време са били деца, десетилетия след това разказват истории как са видели Еърхарт в плен, след което тя и Нуунън са били отведени някъде – дори по случая са издадени марки през 80-те години. Тази снимка, която според Шон Хенри е била осигурена от американски шпионин, събиращ данни за тихоокеанското присъствие на Япония, изглежда потвърждава тези истории, които досега са се възприемали само като легенда.
Разследването на Шон Хенри ще бъде представено в документалния филм Amelia Earhart: The Lost Evidence, който ще се излъчи по History Channel.
Години преди да падне Берлинската стена,...
Идин поздрав:)
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Идин поздрав:)
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене