Постинг
17.03.2023 16:01 -
ЛЕГЕНДА ЗА ГОЛАТА ИСТИНА
Легенда нека ви разкажа
за Истината на света.
Като картина в Ермитажа
привличала сърцата тя.
Била пленително красива.
Облечена в златист воал.
Премъдра, трепетно правдива,
и чиста като идеал.
Сестра си имала. Невзрачна.
Низвергната и без подслон.
В очите - тягостна и мрачна.
В сърцето си - без Свят Закон.
От думите й, странно криви,
душите губели светлик.
И никак не били щастливи
да срещат грозния й лик.
Нарекли я Лъжа тогава.
Отблъсквали я вдън гори.
Не искал никой да й вярва,
та своя дух да й дари.
"О, сестро! - викнала Лъжата -
вода във кана ми налей.
Пресъхнали са ми устата
и моето сърце линей.
Във кладенеца слез, о мила,
две шепи само загреби,
че аз от жажда съм се свила
и ще издъхна може би.
Свали си дрехата лъчиста.
Най-зорко ще я пазя аз.
И изворна вода сребриста
ми дай да пия в този час..."
Смутена, Истината Свята,
за миг се дръпнала назад,
че блъснали я от Лъжата
неверни думи с остър хлад.
Но своята сестра противна
все още гледала с любов,
и с детска някаква наивност
приела сестринския зов.
Във кладенеца слязла. Гола.
Със празна кана във ръка.
Така сърцето си пробола
добрата Истина горка.
Сестра й с дрехата златиста
се скрила в онзи древен лес.
А после - в роля на артистка
света направила злочест.
Повярвали я - стари, млади,
и възцарили я на трон,
да слушат нейните тиради
и тъпчат Божия Закон.
А гола, Истината Свята,
до днес отхвърлена шепти.
И във малцина на земята
със своите лъчи трепти.
(Търсач на бисери)
Ведролей
за Истината на света.
Като картина в Ермитажа
привличала сърцата тя.
Била пленително красива.
Облечена в златист воал.
Премъдра, трепетно правдива,
и чиста като идеал.
Сестра си имала. Невзрачна.
Низвергната и без подслон.
В очите - тягостна и мрачна.
В сърцето си - без Свят Закон.
От думите й, странно криви,
душите губели светлик.
И никак не били щастливи
да срещат грозния й лик.
Нарекли я Лъжа тогава.
Отблъсквали я вдън гори.
Не искал никой да й вярва,
та своя дух да й дари.
"О, сестро! - викнала Лъжата -
вода във кана ми налей.
Пресъхнали са ми устата
и моето сърце линей.
Във кладенеца слез, о мила,
две шепи само загреби,
че аз от жажда съм се свила
и ще издъхна може би.
Свали си дрехата лъчиста.
Най-зорко ще я пазя аз.
И изворна вода сребриста
ми дай да пия в този час..."
Смутена, Истината Свята,
за миг се дръпнала назад,
че блъснали я от Лъжата
неверни думи с остър хлад.
Но своята сестра противна
все още гледала с любов,
и с детска някаква наивност
приела сестринския зов.
Във кладенеца слязла. Гола.
Със празна кана във ръка.
Така сърцето си пробола
добрата Истина горка.
Сестра й с дрехата златиста
се скрила в онзи древен лес.
А после - в роля на артистка
света направила злочест.
Повярвали я - стари, млади,
и възцарили я на трон,
да слушат нейните тиради
и тъпчат Божия Закон.
А гола, Истината Свята,
до днес отхвърлена шепти.
И във малцина на земята
със своите лъчи трепти.
(Търсач на бисери)
Ведролей
Истината и лъжата - Св. Ефрем Сирин
Какво представлява царството небесно?
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО - измислица или факт?
Какво представлява царството небесно?
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО - измислица или факт?
ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БЕЛИЯ ЧОВЕК
Бог Германос, патриарх Герман и...Пари С...
Кой дърпа конците на света?
Бог Германос, патриарх Герман и...Пари С...
Кой дърпа конците на света?
Няма коментари
Търсене