Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2007 14:44 - Белфаст - по следите на мюрълите
Автор: indreal Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5945 Коментари: 10 Гласове:
1

Последна промяна: 12.10.2007 11:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В съзнанието на повечето хора Белфаст, столицата на Северна Ирландия, се свързва преди всичко с размирици и сблъсъци на религиозна основа. При споменаването на този град или на страната изобщо се пораждат неизменни асоциации с ИРА, бомбени атентати, палежи, убийства. За мнозина Белфаст е известен и като родното място на Джордж Бест – легендарният футболист на Манчестър Юнайтед. Но малцина са тези, който знаят, че Белфаст е мястото, където е построена, и от където тръгва на първия си и фатален рейс, и една друга легенда – „Титаник”.

Още при планирането на пътуването ми до Белфаст, освен с наследството от „Титаник”, исках да се запозная и с нещо друго, характеризиращо размирна Северна Ирландия. Става дума за мюрълите – фасади на къщи, покрити с тематични стенописи, посветени преди всичко на събития, свързани с гражданската война и с противопоставянето между католици и протестанти.

Самолетът на Бритиш Мидлъндс излетя от Лондон по тъмно и през целия полет към съседния остров летяхме над облаци. Гледка се откри едва след снишаването при подхода към белфасткото летище. През илюминатора се разкриваше завладяващата гледка на осветения град. Под нас мъждукаха и светлините на корабите, плаващи от или за белфасткото пристанище или пък закотвени на рейда в огромния залив Белфаст лох. При захода за кацане се изравнихме с пристанищните кранове. Дори успях да зърна прочутите „Самсон” и „Голиат”. В последствие се убедих, че двата гигантски крана са доминираща част от пейзажа и могат да се видят от почти всяка част на града.

Самолетът кацна и продължи по мократа от ръмящия дъжд писта изключително несигурно. Вече бях убеден, че пилотът все още се учи. На летище „Джордж Бест” пътнически ръкави нямаше, така че слязохме по стълба. Крачейки бързо под дъжда, влязохме в сградата, която много напомня на нашия стар терминал, само дето е по-невзрачна. Още тук установих с любопитство, че ирландците масово носят анцузи. Досущ като у нас. Само дето като че ли в България шушляците не се тачат много. Освен всичко друго огромна част от местните изглеждат като герои от филм на Гай Ричи.

Официалните срещи започнаха още на следващия ден, а на мен погледа ми все търсеше стенописи.  Първата ми среща със северно ирландски мюръл стана в Нютън аби – малко градче край Белфаст, чийто жители в преобладаващата си част са протестанти. Мотивът на стенописа беше патриотичен, възхваляващ бойните подвизи на 36-та Ълстърска дивизия и по-специално битката за Сома (1916) – една от най-кървавите не само през Първата световна война, но и в човешката история по принцип.

Но все пак най-осезаемия ми сблъсък с този културен феномен стана в Шанкил Роуд – район на Белфаст, населен предимно с протестанти, прочул се през 70-те и 80-те с бруталност и жестокост.

Поводът да отида в това размирно и с лоша слава място беше посещение на фабрика, изградена по проект, финансиран от Европейския социален фонд. По принцип цялата ми визита в Северна Ирландия беше свързана с изучаване на успешни практики от този фонд. И тук ще направя едно отклонение.  През цялото време ни придружаваше много приятна девойка на име Фиона. Когато обаче дойде ред на Шанкил Роуд се оказа, че точно тогава й изникнала работа и не можела да дойде. В микробуса се оказа, че и шофьора е друг. Тогава не се замислих особено. Но едва когато преминахме през дебелите стоманени порти на квартала осъзнах, че сме попаднали в сърцето на протестантизма. А Фиона беше католичка (но невярваща, както сама подчертаваше всеки път). Вероятно това беше причината и шофьорът да е друг. Фиона беше определила своя заместничка, а освен това присъстваха и трима експерти от местното правителство След като приключихме с официалната визита, обявих на колегите си, че съм решил да се прибера пеш, за да мога да снимам на воля. Един от тях ми поиска картата със снимките, които бях направил до момента, та в случай че нещо ми се случи не всичко да е загубено… Любезни колеги имам!

Тръгнах да излизам от двора на фабриката, но се оказа, че съм като в затвор. Оградата беше солидна и висока, увенчана на върха със сериозно количество бодлива тел. Помолих охранителя да ми отвори. Той най-напред ме изгледа проницателно, а после за всеки случай повтори желанието ми, за да е сигурен, че ме е разбрал правилно. Тогава дръпна може би най-масивното резе, което някога съм виждал, отвори ми портата и се озовах сам насред Шанкил Роуд. Извървях 20 метра и попаднах на централната улица, по която бяхме дошли. Първото нещо, което ме спря бяха изпотрошените витрини и опушената фасада на някакъв магазин. Макар примирието да е подписано преди почти 10 години, в района все още могат да се срещнат заковани с дъски врати, прозорци и витрини на опожарени магазини. Малко по-надолу пък се издигаше църква, чиято ограда също беше омотана с бодлива тел. На отсрещния тротоар имаше два мюръла. Единият представляваше герб на фракция Red hand commandos, а вторият беше на риторично-религиозна тематика. Продължих нататък и на следващия светофар се сблъсках с единия от представителите на местното правителство. Още щом го видях ми стана ясно, че съм сгафил яко. Човекът любезно ми обясни, че след като разбрала от заместничката си какво съм направил, Фиона само дето не получила инфаркт и ги заклела веднага да тръгват да ме търсят и по никакъв повод да не се прибират без мен. Според експерта това нейното било проява на параноя, но нали все пак носела отговорност. Разбирах я прекрасно. Дори веднага си представих аналогичната ситуация, при която някакъв заблуден западняк, дошъл в София на работно посещение, изведнъж решава, че му е много интересно да види как изглежда Факултето, да речем. И без много-много да му мисли тръгва, дегизиран с раница на гръб, с фотоапарат в ръка и с неонов надпис „чужденец” на челото. Естествено не може да става дума за сравнение между Факултето и Шанкил Роуд, но идеята е същата. А такъв като мен не с любезности, а с шамари и ругатни бих го подкарал обратно към микробуса. Както и да е, качих се засрамен при другите. Когато минах покрай шофьора, той грееше в неестествена радост. Веднага разбрах че е протестант, преливащ от щастие, че някой проявява такъв интерес към бастиона на общността му. Подкара буса си и след 20-ина метра най-неочаквано сви в една пряка. Излязохме на нещо като вътрешен площад, целият заобиколен с мюръли. Шофьорът гордо ни обясни на почти неразбираемия си език как можем да снимаме колкото си искаме, а на мен ми отдели най-много внимание, обяснявайки ми коя стена на коя организация е. Така научих за съществуването на UDA (Ulster Defense Association), UFF (Ulster Freedom Fighters), UYM (Ulster Young Militants) и UVF (Ulster Volunteer Force). В крайна сметка, благодарение на наглед безразсъдната ми постъпка, цялата група можа да нащрака от упор няколко от най-известните стени на Белфаст. Апропо, представителите на правителството изобщо не слязоха от микробуса.

За да няма и други подобни изненади, в един от следващите дни домакините организираха специална обиколка на белфастките мюръли. Така освен протестантските успях да видя и католическите. До някои от тези стени дори след това отидох сам. Дали поради късмет или заради нещо друго, но както виждате все още съм жив.



Тагове:   Белфаст,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Gesh
04.10.2007 14:47
Eto, Inderel, pak mi sa mnogo interesni tezi raboti.
цитирай
2. viovioi - и аз ти благодаря!
05.10.2007 11:25
Интересен разказ ни предложи. Замислих се дали изобщо имат някакво предимство ирландците? Даже си мисля мълчи се по въпроса че са окупирана територия.Или нещо като последната английска колония. Обединено кралство ,но как? На каква цена?
цитирай
3. indreal - Цената на Обединеното кралство
05.10.2007 14:22
за някои от поданиците му е доста висока. Кървавата неделя в Дери от 30 януари 1972 се случва на демонстрация за граждански права. Забележете: протестът не бил за независимост, т.е. директно срещу официалната власт, а срещу дискриминацията, забраняваща на местните католици да гласуват, с което да влияят пряко върху начина, по който са управлявани. Отаврям скоба, за да поясня, че в Дери протестантите са малцинство, но въпреки това са съсредоточили цялата местна власт в ръцете си.
Един от четиринадесетте застреляни демонстранти е първи братовчед на бащата на Фиона - девойката, която ни водеше през време на престоя ни в Северна Ирландия. Католиците от Дери до ден днешен чакат да получат извинение от британското правителсто за стрелбата срещу невъоръжените демонстранти, болшинството от които са застреляни в гръб.
цитирай
4. анонимен - :)
05.10.2007 21:06
http://avtora.com/articles/statii/grafitite_na_belfast_-_gnyaw_opryan_na_stenata

Сигурно повечето си ги видял, но ако случайно си пропуснал нещо... :)))

Поздрави :)))
цитирай
5. indreal - ^Даааа
08.10.2007 10:49
Единствено тия от Дери ги пропуснах. Само това, което успях да снимам от крепостните стени на високото. В Дери ни претупаха много скорострелно, за което щях да се пръсна от яд, но в крайна сметка посещението не беше туристическо, така че трябваше да стискам зъби. Остава ми само да се надявам, че някога пак ще имам шанс да отида там. Но от мюрълите в Белфаст нямам оплаквания.
цитирай
6. indreal - Апропо №4
08.10.2007 14:47
Прегледах приложения линк, много добър материал. Не можах да разбера кога е писан, но омразата все още си е налице. Липсват единствено бронираните полицейски автомобили. Полицейските управления обаче все още изглеждат като крепости - високи зидове, над тях ламаринени тараби, а най-отгоре щедро бодлива тел. Камери на всяко кьоше, а наблюдателните кули са с тъмни стъкла, защитени с мрежи. Но иначе наглед всичко е спокойно... А и ирландците са общителни. При всеки удобен случай ме разпитваха на дълго и широко от къде съм и по какъв повод съм при тях. Дори в един екстремистки магазин ми направиха отстъпка от цената за един тишърт, само защото съм от България.
цитирай
7. анонимен - Статията за Белфаст
19.10.2007 11:52
Здрасти, докато търсех нещо определено, свързано с Белфаст, попаднах на твоите преживявания там. Щях да ти приложа линк към статията ми, публикувана в Avtorа.com, но се оказа, че някой вече го е сторил.
Писана е скоро, но като цяло е обобщение на впечатленията ми от почти година, прекарана в Белфаст.
Мисля, че въпреки всичко е магнетично място.
МАГНЕТИЧНО!

Поздрави!

Елена
цитирай
8. indreal - ^Елена,
19.10.2007 12:20
Аз пък бях убеден, че линкът и поста към него е твое дело, така че съм ти отговорил задочно, да не кажа направо предсрочно, ха-ха.
цитирай
9. анонимен - a snimki ?
19.11.2007 18:17
a snimkite koga shte pokajesh ? Vse pak shofiorcheto te e pripoznalo kato ludo-mlado i e sprialo da posnimash ;-)
elichka
цитирай
10. анонимен - pak az
19.11.2007 18:22
namerih gi snimkiteeeeeeeee... ;-) otivam da gledam !
e
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1404518
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2860