Разговаряхме наскоро с един колега и стана дума за това как за последните 18 години у нас не се е намерил нито един човек, на който така да му омръзне цялата тази безочлива корупция и управленски произвол, които ни заобикалят, че да вземе нещата в свои ръце. Не че ратувахме за саморазправата като форма за раздаване на справедливост, но в нашите условия чувството за безнаказаност като че ли вече е стигнало до такава степен, че явно някой лично засегнат трябва да застреля я кмет, я друго длъжностно лице. Скоро след това примерът му да бъде последван от друг, на който вече му е дошло до гуша, и така след няколко такива случая управляващите най-сетне да се стреснат, че ако никой не им търси административна или политическа отговорност, то все ще се намери кой да им потърси лична, която е далеч по-болезнена. Та в този разговор и двамата стигнахме до извода, че българинът не обича много-много да се жертва за общото благо, така че скоро едва ли ще станем свидетели на раждането на роден обществен отмъстител. 
Не така обаче стоят нещата при представителите на други нации. Още същия ден попаднах на разказ за събития, които сякаш преповтарят историята, залегнала в основата на великолепния роман от Стивън Кинг "Пътна мрежа". И тук става дума за човек, чийто живот се преобръща в истински ад в следствие на корпоративни интереси, в случая на циментов завод. Срещу обикновения американец се изправя непреодолимата административна машина на местната власт и на съда. Всичките му опити за намиране на справедливост пропадат и така се стига до развръзката. Няма да преразказвам цялата случка. Всеки, който иска, може да я прочете тук А за всички останали една снимка на килдозера - оръжието на обществения отмъстител, с който довежда до фалит не само завода, но и общината.


и виедо от събитията

Интересното е, поне за мен, че и реалният, подобно на литературния герой, не цели да убива наред, макар че разполага с мощно въоръжение. Представете си само, ако върху килдозера имаше брониран купол с картечница...