Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2008 16:29 - ДА ОТКРИЕШ “ТИРПИЦ”
Автор: indreal Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3351 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 14.09.2008 20:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В навечерието на заминаването ми за Норвегия, подобно на всеки разумен турист, предварително си начертах план-график с нещата, които бих искал да видя на място. За повечето от плануваните забележителности на Осло информацията беше толкова изобилна и подробна, че от мен се изискваше единствено време, за да ги посетя. Не така обаче стояха нещата с наследството от “Тирпиц”. За него имах само обща и откъслечна информация, която трябваше да разширя на място.

Преди да продължа, смятам че трябва да направя едно кратко обяснение за по-широката аудитория относно това, какво всъщност е “Тирпиц”. Преди всичко Алфред фон Тирпиц е името на известен германски адмирал от Първата световна война. През 1939 г. на него е кръстен мощен линеен кораб от фюреровото Кригс марине. И до днес “Тирпиц” си остава един от най-гигантските бойни кораби, строени в Европа. Задачата му е била да унищожава търговските съдове на Съюзниците в Северния Атлантик. Ето защо след окупацията на Норвегия от германиците, “Тирпиц” е изпратен в северните части на страната, от където най-добре би могъл да атакува съюзническите конвои за СССР. В крайна сметка активната история на "Тирпиц" завършва на 12 ноември 1944 г. Атакуван от британската авиация, корабът е ударен от три тежки бомби и потъва западно от Тромсьо в залива Хаакьойботн. Загиват 1000 офицери и матроси от възлизащия на 1700 души екипаж.

Тук искам да обърна внимание на един дребен детайл от понататъшната история на кораба. След войната норвежците се заемат сериозно с останките на “Тирпиц”. Почти целият кораб е нарязан за претопяване, въпреки че част от корпуса все още е на мястото, където британските авиационни бомби застигат колоса. Сред демонтираните от кораба неща са и генераторите му, които дълги години снабдяват с електричество предприятията от риболовната индустрия на Хонингсвааг – най-северния град в Норвегия. Но и това не е всичко – преди години прочетох някъде, че част от бронята, покриваща корпуса на "Тирпиц", е свалена и се ползва вместо настилка на някаква улица. Още тогава това ми се видя крайно символично – някогашното страшилище на Северния Атлантик сега лежи под стъпките на минувачите и под колелата на автомобилите. Не бях сигурен дали тази улица е в Осло или някъде другаде, но още тогава за мен се превърна в мечта един ден да намеря възможност да открия това място и да се снимам върху тази част от бронята на "Тирпиц", все едно съм стъпил върху легендарния кораб. Заминавайки за Норвегия осъществяването на тази мечта започна да придобива реални измерения. 
Непосредствено преди да отпътувам за там изпратих мейли на двама приятели-норвежци с въпрос дали знаят къде се намира тази улица. И двамата ми отговориха, че за първи път чуват подобно нещо, но ме увериха, че съм спечелил интересът им и като се видим на място ще се постараят да ми доставят така нужната ми информация. Още щом се видяхме ме запознаха с техен колега, завършил история. Освен всичко друго той се интересуваше доста и от историята на “Тирпиц”, което за мен се оказа добре дошло. От него научих, че всъщност не съм разбрал съвсем точно онази статия, която бях чел преди години. Оказа се, че тези стоманени плочи не са част от пътната настилка на някой конкретен адрес. Всъщност бронираните плочи, свалени от корпуса на “Тирпиц” през 1945 г., и
до ден днешен се използват по цялата територия на Норвегия от Vegvesen (норвежкото пътно строителство) като материал за временна пътна настилка при пътно ремонтни работи. Съветът му беше, ако обикаляйки из Осло, видя да ремонтират някоя улица, просто да отида там, защото шансът да се натъкна на това, което толкова силно мечтаех да видя, е много голям. Още същия следобед сценарият се сбъдна: вървейки по някакъв булевард, в една странична улица видях знак за ремонт на пътя. Със затаен дъх и бърза крачка тръгнах на там и ги видях: няколко плочи от “Тирпиц”, които само ме чакаха да ги снимам! Не мога да опиша вълнението и още повече удовлетворението, което изпитах. В същия момент чувствах и някаква особена гордост от откритието, за което толкова бях мечтал – нещо, което спътниците ми май не разбраха много-много. И нищо чудно – за тях все пак това бяха просто някакви големи метални плочи. За мен обаче те бяха една сбъдната мечта.

И така, сега вече с гордост мога да заявя, че на 3 септември 2008 г. стъпих върху “Тирпиц”.



Тагове:   откриеш,


Гласувай:
1
0



1. xunap - Супер!
12.09.2008 16:43
Аз, като фен на вехториите, се възторгнах от твоето откритие. Не че съм кой знае какъв фен на войната, но е странно усещането когато човек се докосва до подобни реликви. И донякъде приятно.
Давай все така, напиши още нещо за Норвегия.
Багера
цитирай
2. rummi - мечтите се сбъдват
13.09.2008 01:34
честито!

интересен постинг.
цитирай
3. анонимен - Поздравления
13.09.2008 22:00
Поздравления за постинга! Възхищавам се от хора, които търсят и се впечатляват от неща, които остават чужди за обикновения турист. Надявам се, че впечатленията ти от Норвегия не се изчерпват само с тази история и скоро ще прочетем още нещо интересно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1434914
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2861