Ирина Самарина стана известна, след като написа стихотворението "Простете ни, мили руснаци„ в отговор на стихотворението на националиста да бъдем братя“. Ирина все още се занимава с творчество - пише стихове и ги публикува. Ето и новото й стихотворение -
"Не слава Украине, нет, ребята"
Какая ж это «Слава Украине»,
Когда людей своих же подло жгут???
Над нами Бог и зло однажды сгинет…
Виновные расплату понесут…
Когда в людей стреляли на Майдане,
От ужаса рыдало три страны.
Когда в Одессе жгло слепое пламя,
Майдан хотел и крови, и войны…
В сетях Евромайдан гордится теми,
Кто жёг людей живьём… Хатынь у нас…
Не люди, а зверей слепое племя…
Но ненависть однажды съест и вас…
За что же вы боролись на майдане,
Чтоб жгли людей, чтоб на Славянск войной?
Вы думали, с бандерой лучше станет?
Ну что ж…. какой народ, такой герой…
Я знаю, адекватным людям стыдно,
Которые хотели перемен…
А радуется смерти только быдло…
Но злые мысли – их же вечный плен…
Там много пожилых и женщин тоже,
Которых вы, как Боги, обрекли…
Что жизни человеческой дороже?
Чего же жизнь другим не сберегли???
Да если б вы в огонь, людей спасая,
Не думая: майдан, антимайдан,
Не стало б страшным сном второе мая,
И был бы шанс стране подняться дан…
И только это было бы единством –
Спасать людей с огня, а не добить.
А то, что совершили – хуже свинства…
И вам теперь с вот этой правдой жить…
А правый сектор, гнилью перекошен,
С предателем бандерой в голове,
Как с неподъёмной и ненужной ношей,
Живёт в безумных планах о Москве…
Но вы для власти – лишь бумага, знайте,
Которую в рулонах продают…
Используют, как надо, и прощайте…
Воздастся вам с лихвой за жалкий труд…
Чёрт, как же мне за вас сегодня стыдно…
У вас тупая ненависть в глазах,
А вот любви к стране своей не видно.
Вы в свастике, а вовсе не в крестах…
У нас настала точка невозврата…
Дедов своих спросите о войне…
Не слава Украине, нет, ребята…
Позор моей взбесившейся стране!!!
"Не слава на Украйна, не, момчета"
Що за "Слава на Украйна" е това,
Когато подло изгарят собствения си народ ???
Над нас Бог и злото един ден ще загинат...
Виновниците ще понесат възмездие...
Когато хората бяха стреляни на Майдана,
Три страни ридаеха от ужас.
Когато в Одеса пламна сляп,
Майдан искаше и кръв, и война...
В мрежите, Евромайдан се гордее с онези,
Които изгаряха живи хора... Имаме Хатин...
Не хора, а сляпо племе животни..
Но омразата ще изяде един ден и вас...
За какво се борихте на Майдана,
За изгаряне на хора, за война срещу Славянск?
Мислехте ли, че ще е по-добре с Бандера?
Добре…. какъв народ, такъв герой...
Знам, адекватните хора се срамуват,
които искаха промени...
И само добитъкът се радва на смъртта...
Но злите мисли са техният вечен плен...
Има много възрастни хора и и жените,
Които вие, като Богове, обрекохте...
Че човешкият живот скъп?
Защо не са спасили живота на другите?
Да, ако бяхте в огъня, спасявайки хора,
Без да мислите: Майдан, анти-Майдан,
Нямаше да е ужасен сън на втори май,
И щеше да има шанс страната да се издигне ...
И само това би било единство -
Спаси хората от огъня, а не ги довърши.
И това, което направиха, е по-лошо от отвратително...
И сега трябва да живееш с тази истина...
И десният сектор, гнило изкривен,
С предател Бандера в главата,
Като с непоносим и ненужен товар,
Живее в лудост планове за Москва...
Но вие сте за власт - само хартия, нали знаете,
Която се продава на рула...
Използват я както трябва, и прощавайте...
Ще бъдете възнаградени с лихва за жалкия си труд.. ,
По дяволите, колко неудобно за вас днес ...
Имате глупава омраза в очите си,
но не се вижда любов към родината.
Вие носите свастика, а не кръстове...
Стигнахме до точката, от която няма връщане...
Питайте дядовците си за войната...
Не слава на Украйна, не, момчета...
Срам за разорената ми страна! !!
Първото стихотворение на Ирина, която живее в Полтава, беше прочетено в телевизионната му програма „Бесогон“ от Никита Михалков. След това заваляха заплахи към украинската поетеса в социалните мрежи. Но тя не напусна Украйна и родната си Полтава. Тя се грижеше за дядо си, който отиде на фронта на 15-годишна възраст - той освободи Полтава, Минск, премина през цялата война. Преди смъртта си дядото казал на внучката си - "Ако в къщата има хлебарки, няма нужда да сменяте къщата. Трябва да се борите с хлебарките." Ирина се бори както може - и чака Z в Полтава.
