Вътрешните усилия намираме използвайки метода на сечението.

Основно правило: Ако една конструкция е в равновесие, то всяка нейна отделна част също е в равновесие или ако разрежем една конструкция на части външните сили, които действат в отрязаната част се уравновесяват от „вътрешните”

Последователност на решение на задча за намиране вътрешните (разрезни) усилия в равнинна конструкция ( греда, рамка)

1.       Определят се опорните реакции

2.       Гредата (рамката) се разделя на силови участъци – номерират се с римски цифри

Силов участък е част от гредата (рамката), в който натоварването не се променя.

Граници на силовите участъци са точки, в които действуват съсредоточени сили, моменти, започва или завършва разпределен товар, както и точките в които оста на гредата (рамката) се пречупва.

фиг.1 Разделяне на силови участъци. Примери

3.       Поставя се реперна линия.

Реперната линия е пунктирана линия, която нанасяме от едната страна на гредата (рамката). За греди реперната линия обикновено се взема ‘под гредата’, а за рамки – от вътрешната страна на рамката, фиг.1

фиг.2 Пример - разрязване на греда и поставяне на разрезните усилия в точката на срязване

5.  В точката на срязване се поставят вътрешните (разрезни) усилия съгласно следните правила (фиг.2):

* нормална(осова) сила N - да разпъва отрязаната част (реперната линия); 

* срязващата сила Qz - да завъртва разглежданата част от гредата (рамката) по часовата стрелка

* огъващ момент My - да огъва гредата така, че реперната линия да се разпъва.

6.       С точката на срязване се свързва локална координатна система така че:

положителните посоки на осите съвпадат с посоките на разрезните усилия (оста „х” с N, a оста „z”с Qz), a  положителната посока на въртене съвпада с посоката на въртене на огъващия момент (Мy), фиг.2

7.  Приемаме текуща координата "s" - текущата координата се изменя  в границите на съответния участък (ако участъка се разглежда от дясно на ляво „на обратно” координатата се означава с „s”) Посоката на текучаща координата „s” „сочи” точката на срязване.

8.       Записваме условията за равновесие от статиката, откъдето определяме функциите на разрезните усилия в съответния участък.

ΣF_ix=0 – сума на силите по ос „х” равна на нула – определяме “N”

ΣF_iz=0 – сума на силите по ос „z” равна на нула – определяме “Qz”

ΣM_i=0 – сума на  моментите около точката на срязване равна на нула – определяме “My”

9.       По получаните данни начертаваме диаграмите на вътрешните (разрезни) усилия в участъка

Точки от 4 до 9 се повтарят за всеки един от силовите участъци

10.       Проверка на диаграмите ( с помоща на диференциалните зависимости на Журавски)