Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2012 14:54 - Морският космически флот на СССР
Автор: indreal Категория: Технологии   
Прочетен: 3925 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 27.11.2018 15:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Повечето хора свързват съветската космическа програма преди всичко с космодрума в Байконур. Но в действителност тя далеч не се ограничава само до безкрайните равнини на Казахстан. Съществена роля във всички космически проекти на СССР играе един уникален флот от огромни високотехнологични кораби за проследяване на полетите, пригодени за плаване във всички райони на световния океан. Флагманът на този флот е «Космонавт Юрий Гагарин» – кораб, който олицетворява най-върховите постижения на съветското технологично ноу-хау. Предполагам обаче, че само малцина имат представа за съществуването на този флот. Днес, за съжаление, той вече е само спомен. От състава му е оцелял един-единствен кораб, превърнат в музей. Благодарение на него паметта за тези забележителни научноизследователски съдове, осигурявали основна роля в съветската космическа програма, е все още жива. Отдавна разпродадена и нарязана за старо желязо, по-голямата част от този флот постепенно се превръща в блед спомен от историята на легендарната космическа надпревара, а някогашната му гордост сега са само кораби-призраци...
 
Предисторията
  Развитието на съветската космическа програма е съпроводено с изграждането на гигантска инфраструктура. За управлението на полетите на космическите апарати е създаден командно-измерителен комплекс, съставен от Център за управление на полетите и широка мрежа от наземни станции за проследяване. Но за да се гарантират добри комуникации между космическите апарати и Земята по всяко време на денонощието, необятната територия на СССР се оказва недостатъчна. След изстрелването на първия изкуствен спътник балистичните изчисления показват, че от шестнадесетте обиколки, които космическият апарат прави за едно денонощие, шест преминават над океаните. Наричат ги „слепи петна”, понеже от територията на СССР те са „невидими”, следователно полетът над тях преминава „на сляпо”, без възможност за контрол. Тъй като Съветският съюз не разполага с островни владения и бази в южното полукълбо, където да разположи наземни измерителни пунктове, единственото възможно решение е там да се дислоцират специално оборудвани изследователски кораби, които да осигурят връзка на Земята с космоса. 
    Възникването 
    Рождената година на морския космически флот е 1960. Според плановете на Сергей Корольов през октомври с.г. трябва да се състоят първите пускове на космически апарати към Венера и  Марс. По негова инициатива спешно са оборудвани с телеметрична апаратура три сухотоварни кораба – «Долинск», «Краснодар» и «Ворошилов» (по-късно преименуван в «Иличовск»). На 1 август 1960 г. «Краснодар» и «Ворошилов» от Одеса, а след това и «Долинск» от Ленинград се отправят към Атлантическия океан, за да контролират стартовете на мисията към далечния космос. През 1961 г. и трите кораба работят по осигуряването на първия пилотиран полет около Земята.  Като основен елемент на Студената война, космическата надпревара и всичко, свързано с нея, е под строга секретност. По тази причина корабите от морския космически флот на СССР дълго време поемат на мисии под флага на Совтрансфлот с мнимия предлог,  че снабдяват съветските риболовни съдове. Тази легенда поражда неизбежни съмнения у властите в чуждестранните пристанищата, където експедициите спират, за да попълват запасите си от прясна вода, продукти и гориво. Официално никъде не се споменава, че изпълняват научни мисии, в резултат на което съветските кораби от морския космически флот често пъти страдат от административни усложнения по пътя към крайното си местоназначение. По тази причина в Москва най-сетне решават, че трябва да променят нещо и през 1967 г. събщение на ТАСС обявява, че тези съдове принадлежат на Академията на науките на СССР. От този момент рейсовете им поемат под вимпелите на академичния флот, а влизането им в чужди пристанища вече се урежда от Министерството на външните работи.  Именно през 1967 г. се появяват и първите специализирани съдове на морския космически флот. Това са плаващият командно-измерителен кораб «Космонавт Владимир Комаров» и четирите телеметрични научноизследователски кораба «Боровичи», «Невель», «Кегостров», «Моржовец». Всички са построени и оборудвани в Ленинград и са елемент от разширяването на програмата за изследване на Луната, в това число обиколката й от съветски пилотиран полет. 
    Гигантите 
    Във връзка с Програмата за лунните изследвания, целяща кацане на съветски космонавти на Луната, на 26 декември 1970 г. СССР обявява влизането в състава на морския космически флот на нов кораб. Това е външно приличащият повече на пасажерски лайнер научноизследователски кораб «Академик Сергей Королев» – 180 метров съд с водоизместване 22 хил. тона и енергетична установка с мощност 12 000 к.с., която му позволява да развива скорост от 17,5 възела. Построен е в Николаев на брега на Черно море. Автономността му е 120 денонощия или 22 500 морски мили без презареждане. Корабът има два внушителни купола, покриващи радиолокационните антени – една в средата на кораба и друга близо до кърмата. «Академик Сергей Королев» разполага с 28 апартамента с кабинет, спалня и баня за старшия офицерски състав, както и 34 единични и 124 двойни каюти за екипажа и учените. На борда има фитнес зала, два басейна (единият закрит), библиотека, читалня, и други удобства. Корабът е оборудван и с над 80 лаборатории, както и с дублирана климатична система. «Академик Сергей Королев» осигурява полетите на «Союз» 10 и 11. 

image   Скоро се появява и втори гигант – най-големия научноизследователски кораб в света, наречен «Космонавт Юрий Гагарин». Определеният като флагман на морския космически флот на СССР кораб е построен през 1971 г. в Ленинград. Това е истински плаващ команден център за управление на полетите. Специално разработените за него технически комплекси му позволяват да изпраща нужните команди до космическите апарати, да приема телеметрична информация за състоянието на бордовите системи, да поддържа радиовръзка с космонавтите и много други. «Космонавт Юрий Гагарин» е поразителен не само на фотографии. С дължина 232 м., височина – 15 м. и ширина на палубата 30 м. корабът е голям почти колкото „Титаник”. Водоизмстването му е 45 хил. т., разполага с 11 палуби и енергетична установка от 19 000 к.с., която му позволява да развие скорост до 18 възела. Най-забележителното нещо в осанката му обаче са четирите параболични антени, чиито диаметър е от 12 до 25 метра. Общата им площ е 1200 кв. м., а заедно с техните фундаменти теглото им е около 1000 т. Освен уникалните антени, развъртащи се в три плоскости, корабът разполага с още над 100. Благодарение на многофункционалния радиотехнически комплекс «Фотон» корабът може да работи едновременно с два космически обекта. За връзка между научноизследователския кораб и космонавтите с Москва се използват спътниците-ретранслатори «Молния». По този начин пълният обмен на информация се осъществява в реално време.

image

На кораба има 1500 помещения с обща площ от 20 000 кв. метра. Някои твърдят, че за да бъдат обиколени всички, биха били нужни 2 дни. Общата численост на екипажа и научните работници на борда достига 330 души. Тъй като космическите полети в началото на 70-те години са се отличавали с огромно натоварване за поддържащия персонал, последвано от дълги периоди на изчакване, «Космонавт Юрий Гагарин» е оборудван така, че да осигури битови условия на изключителна висота – известно е, че отношението към съветските учени и техници, отговарящи за космическата програма, е като към кралски особи, а спрямо космонавтите – направо като към богове.  За да се осигури интелектуална стимулация по време на дългите пътувания, на борда има библиотека с 10 000 тома, 120 лаборатории и семинарни зали,  киносалон с 300 места. За поддържане на физическата кондиция на екипаж и научен персонал е осигурено закрито футболно игрище и три плувни басейна. Освен за основната си задача, която е проследяване на пилотирани и безпилотни космически полети, «Космонавт Юрий Гагарин» е оборудван и за извършване на собствени експерименти и изследвания в горните слоеве на атмосферата и в космоса. Корабът служи на съветската космическа програма през 70-те и 80-те години. Играе съществена роля в мисиите на «Союз» и «Космос», дори проследява единствената мисия на «Буран». През 1975 г. «Космонавт Юрий Гагарин» участва в съветско-американска програма Аполо-Союз, благодарение на която получава и международна популярност.
image
  Продължителността на рейсовете е по 6-7 месеца, понякога и повече. Например третият рейс на «Академик Сергей Королев» продължава 9 месеца и половина. Корабите имат великолепни мореходни качества и могат да работят във всички райони на световния океан, независимо от сезона или от метеорологичната обстановка. От гледна точка на автономното плаване «Космонавт Юрий Гагарин» е конструиран така, че да може без отбиване в пристанище да преодолее 20 хил. морски мили, което е почти околосветска обиколка. От 1977 до 1979 г. флотът се попълва с още четири телеметрични кораба: «Космонавт Владислав Волков», «Космонавт Павел Беляев», «Космонавт Георгий Добровольский» и «Космонавт Виктор Пацаев». Към 1979 г. СССР разполага с 11 специализирани кораба за управление на космическите полети. Без тях не би било възможно нито едно приземяване на капсула от пилотираните кораби, нито пък старт на апарати към далечни планети.

image   Краят настъпва през 1996 г. в Одеса. По това време на кея на порт Южний самотно стои крайно необикновен кораб. На носа му е изписано "АГАР" – странно име, което не говори нищо на тези, които виждат за първи път стоманения гигант, появил се от някогашното славно минало.  Разпадът на СССР през 1991 г. води до драстични съкращения в космическата програма и за космонавтиката настъпват тежки времена. «Космонавт Юрий Гагарин» е приватизиран от Украина, и много скоро титанът се оказва не по джоба на Черноморското пароходство. Така един от главните символи на съветския морски космически флот попада в порт Южний на Одеса. Там, след пет години, прекарани в  безстопанственост, корабът представлява страшна гледка: ръждясал, осквернен от вандали, мръсен и разграбен. До днес все още не е известна съдбата на корабната библиотека, нито пък на експонатите от музея. Не е ясно и къде е изчезнал портретът на Юрий Гагарин, подарен на екипажа от Анна Тимофеевна Гагарина. Морският космически флот е разформирован окончателно през 1995 г. На следващата година «Космонавт Юрий Гагарин» е продаден на цена от 170 $ за тон. Очевидно някой е изпитвал срам, че подобен кораб се продава за скрап, защото името му е замазано с боя, оставени са само буквите «АГАР». След 22 експедиции, «Космонавт Юрий Гагарин» се отправя на последния си рейс към Индия. Там, в пристанището Аланг, някогашната гордост на съветския научноизследователски флот е нарязана на безформени парчета. Дали този метал се е превърнал в тенджери, селскостопански инвентар или в други кораби никой не би могъл да каже. Днес от целия морски космически флот е оцелял само един кораб – «Космонавт Виктор Пацаев», който стои швартован в пристанището на Калининград, като част от Музея на световния океан. Понякога той все пак е включван в работата на Международната космическа станция, провеждайки периодични радио връзки. В морето обаче не излиза никога.

image «Космонавт Виктор Пацаев» на стоянката си в Музея на световния океан в Калининград
  Днес много страни по света имат кораби, построени за проследяване на космически полети. САЩ и Франция имат няколко, постоянно разширява космическия си флот и Китай. Към момента китайците имат поне пет специализирани кораба, оборудвани със системи за приемане на телеметрия и контрол на космически кораби. И Китай, подобно на СССР, не разполагайки със задгранични бази, е наясно, че за да има развитие националната космическа програма, страната трябва да разполага с морски космически флот. 

image
Китайският Yuan Wang 2, заснет от Stephen Chester при пристигането му в пристанището на Окланд, Нова Зеландия през октомври 2005 г.

image
Китайският Yuan Wang 3, заснет през 2010 г. от Vladimir Knyaz.
image
 Yuan Wang 5

image
Китайският Yuan Wang 6, заснет от Nigel Price в пристанището на Окланд, Нова Зеландия през ноември 2011 г.
image



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1469544
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865