Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2013 20:16 - На дъното
Автор: indreal Категория: Технологии   
Прочетен: 4986 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.01.2013 20:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За времето от първото му покоряване през 1953 до края на катераческия сезон през 2010 г. връх Еверест – покривът на света – е изкачен от 3142 души. За сметка на това от откриването й през 1875 г. до 2011 в Марианската падина (най-дълбоката точка на световния океан) са стигали само двама души – Дон Уолш и Жак Пикар на борда на батискафа Trieste през 1960 г. От тогава насам никой не се е връщал там. Никой не е и опитвал. До сега.

На 25 март 2012 г. Deep Sea Challenger, вертикалната торпедоподобна подводница на Джеймс Камерън, изплава на повърхността на западния Пасифик, връщайки филмовия режисьор и изследовател на National Geographic от Дълбочината Челинджър в Марианската падина – най-дълбокото и може би най-екстремното и враждебно място на планетата.

image

След спускане, продължило 70 минути, Джеймс Камерън става третият човек, който достига до дълбоката 11 км падина, и първият, който го прави сам. Освен това отива до дъното на света, въоръжен с технология за събиране на научни данни, проби и снимки, немислима през 1960 г., когато е осъществено единственото друго проникване до тези дълбини. През 2012 г. Камерън прекарва часове наред, висейки над дъното и плъзгайки се покрай околните отвесни скали, като през цялото време събира проби и заснема видеокадри. За сравнение, през 1960 г. след спускане, продължило пет часа, Уолш и Пикар прекарват там само оскъдните 20 минути, без да са в състояние да заснемат дори и един кадър заради облаците седиментни отлагания, които сами вдигат от дъното.

image

Експедицията Deep Sea Challenge

Въпреки че е по-известен с режисурата на филми като "Титаник" и „Аватар”, Джеймс Камерън е запален подводен изследовател с актив от над 70 спускания на големи дълбочини, 33 от които са до Titanic.



Самият Камерън споделя, че винаги е мечтал за спускане до най-дълбокото място в океана. Тази негова мечта, тръгнала като момчешка фантазия, се превръща в истинско приключение, при което научава повече за проучването на океанаските дълбини, а самият той става изследовател в реалния живот. Джеймс Камерън подчертава, че това търсене не е движено от нужда да поставя рекорди, а от онази сила, която движи всички науки и открития... любопитството.

image


През последните години дълбоководното океанско драгиране и дистанционно управляваните подводни апарати са запознали науката с екзотични организми като скаридоподобните амфиподи, и със странни, полупрозрачни животни, наречени holothurians. Но според учените има още много нови видове, които чакат да бъдат открити, както и много въпроси без отговор, като например как животните могат да оцелеят в екстремните условия на големите дълбочини. Учените са особено заинтересовани от микроорганизмите, живеещи в дълбоките океански падини, тъй като те могат да доведат до пробиви в областта на биомедицината и биотехнологиите.

image

Фактът че за най-големите дълбини все още е известно много малко, допълнително мотивира Камерън за експедиция до Марианската падина, където знае, че ще види неща, които никой човек още не е виждал. И тъй като към момента на Земята няма разработени подводни средства, способни да достигнат до пълната дълбочина на океана, единственият начин да превърне мечтата си в реалност е сам да построи един нов дълбоководен апарат, различен от всички съществуващи.

image

Успехът от предишните експедиции, построяването и използването на собствени дълбоководни средства, камери и осветителни системи дава на Камерън увереността, че подобен дълбоководен апарат може да бъде създаден, при това не с огромните ресурси на правителствените програми, ами със средствата на малка група предприемачи. Проектирането и изграждането на торпедовидното подводно средство му отнема повече от седем години, като работата по него все още продължава. „Всяко потапяне ни учи повече, и ние продължаваме ежедневно да подобряваме подводницата и нейните системи, тъй като ние се движим напред чрез морските си проучвания ", казва Джеймс Камерън.

image

Освен историческото самостоятелно спускане от 25 март 2012 г., изследователят на National Geographic планира да осъществи още няколко спускания до Дълбочината Челинджър в Марианската падина.

image

Марианската падина

Разположена в западната част на Тихия океан на около 124 мили (200 километра) източно на Марианските острови, Марианската падина е врязване в земната кора с формата на полукръг с дължина към 1500 мили (2550 км) и средна ширина от 43 мили (69 км). Разстоянието между повърхността на океана и Дълбочината Челинджър – най-дълбоката точка на Марианската падина, е близо 7 мили (11 км). Ако връх Еверест попадне в Марианската падина, от него до повърхността ще има още над една миля (1,6 км) вода.

image

Поради своята изключителна дълбочина, Марианската падина е в постоянен мрак, а температурата на водата е само с няколко градуса над нулата. Налягането на водата на дъното на падината е от съкрушителните 1129,5 атмосфери.


По-голямата част от Марианската падина вече е защитена зона. Разрешителните за изследвания в Дълбочината Челинджър се осигуряват от Федералните щати на Микронезия.

Торпедоподобният дълбоководен апарат Deep Sea Challenger

Подводницата, с която Джеймс Камерън се спуска в бездната, е строена тайно в Австралия в продължение на почти 8 години. Дълга е само 7,3 м и тежи по-малко от 12 тона.


image


Около 70 процента от обема на подводницата е зает от синтетична пяна. Създадена от милиони кухи стъклени микросфери в силиконово-епоксидна смес, синтетичната пяна е единственият плаващ материал, който може да устои на невероятното налягане на тази дълбочина. Даже и компресиран при 1129,5 атмосфери, материалът има много по-малко относително тегло от водата, а това позволява далеч по-компактните размери на Deep Sea Challenger в сравнение с гигантския Trieste, както и по-бързото изплуване обратно на повърхността. Огромен проблем при спускане на подобна екстремна дълбочина е ниската температура на заобикалящата среда. Конвенционалните методи за термоизолация на подводния апарат не биха свършили работа, понеже при подобно налягане повечето материали се уплътняват и губят термоизолационните си качества. Камерън обаче гениално е решил проблема, като и за това е разчитал на синтетичната пяна – опаковал е с нея целия апарат, с което освен подемна сила получава и жизненоважната термоизолация.

Джеймс Камерън се спуска на дълбочина от 10,973 метра, но ушите му не заглъхват по време на пътуването, тъй като сферата е херметически затворена, с постоянно атмосферно налягане, независещо от дълбочината. Апаратът се върти бавно, докато се спуска и изкачва. Проектиран е така за по-добра аеродинамика.

image


Акумулаторите на подводницата са съставени от над хиляда литиево-йонни клетки, които се явяват по-големи версии на батериите, използвани от моделистите за техните радиоуправляеми самолети.

По време на епичното дълбоководно пътешествие, на борда работят над 180 системи –от акумулаторите до сонара.

Също като в автомобил, подводницата е оборудвана с "крууз контрол", който й позволява да зависва точно там, където пилотът би искал, или пък да се придвижва във водата с постоянна скорост.

След като достига до целта си, самотният пилот използва джойстици, за да командва 12те направляващи винта, осигуряващи маневрирането на подводницата над океанското дъно. Направляващите винтове осигуряват скорост от 3 възела при хоризонтално движение, или 2,5 възела при вертикално.

Натъпканата с техника вътрешна капсула е толкова малка, че пилотът трябва да държи коленете си свити, без да има кой знае каква свобода за движение. Вътрешната капсула е сферична, защото тази форма оказва най-доброто съпротивление на натиск. Ако вместо това беше предпочетена цилиндрична форма, стените на капсулата трябваше да бъдат три пъти по-дебели.

Подводницата е оборудвана с два цилиндъра със сгъстен кислород за поддържане на дишането за 56 часа, което е седем пъти над времето, предвидено да се прекара под водата.

Когато пилотът срещне нещо, което би искал да прибере или да разгледа по-подробно, може да изкара от специален отсек хидравлична ръка. Контролирана с джойстик, тя е реална версия на механичните крайници на машините, които Камерън създава за филмите си „Пришълецът” и „Аватар”.

За по-пълна информация и за всички най-нови актуализации, можете да посетите официалната страница на проекта на deepseachallenge.com



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1552495
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865