Известна е сред англоговорящите радиолюбители като „Buzzer”, а сред руснаците като «Жужжалка». Късовълновата радиостанция, излъчваща на честота 4625 килохерца (kHz), според различни сведения функционира от края на 70-те, но става популярна в началото на 80-те. Тогава любознателни притежатели на радиостанции улавят любопитен сигнал - денонощно излъчван монотонен бръмчащ фонов шум, прекъсван от повтарящ се звук на сирена с честота около 25 тона в минута. На всеки няколко години сирената спира и мъжки глас съобщава на руски кодове от цифри и руски имена. Официалното име на радиостанцията не е известно, въпреки че някои от гласовите съобщения я самоидентифицират като УВБ-76. Типично такова съобщение идва през 1997 г. часове преди Коледа: “Я УВБ-76, я УВБ-76. 180 08 БРОМАЛ 74 27 99 14. Борис, Роман, Олга, Михаил, Ана, Лариса. 7 4 2 7 9 9 1 4”.

В началото всички решават, че характерният сигнал е предварително записан и се повтаря автоматично. Но това, което радиолюбителите много скоро с изненада осъзнават, е че звукът по УВБ-76 не е запис. Всъщност воят на сирената се генерира ръчно. Доказателство за това са честите други фонови шумове, чуващи се на заден план, например звън на телефон, далечни разговори или затръшващи се врати. Очевидно тези шумове се случват в непосредствена близост до постоянно включен микрофон, пред който оператор непрекъснато активира сирената. При един подобен случай на 3 ноември 2001 г., е записан следният разговор на руски:

"Я — 143. Не получаю генератор."

"Идёт такая работа от аппаратной."

Всичко това прави загадката около същността на радиостанцията още по-голяма, давайки поводи за какви ли не зловещи догадки върху източника, от където идва сигналът, както и за предназначението му.

Вместо с падането на комунизма и последвалото разпадане на СССР УВБ-76 да замлъкне, радиото става дори още по-активно. През новото хилядолетие, гласовите съобщения стават все повече и по-чести. Странни съобщения се излъчват почти ежемесечно, чуват се музикални фрагменти от „Лебедово езеро”, женски гласове броят от едно до девет, въпросителен знак се предава в морзов код, чуват се и странни телефонни разговори.

Любопитните последователи на радиостанцията полагат немалко усилия за триангулация (пеленгация) и в крайна сметка местоположението на предавателя на УВБ-76 е открито: руска военна база в покрайнините на Поварово – малък град на 55 км от Москва. Това силно подхранва съществуващите вече слухове, че зад радиостанцията стоят руските военни. През 2010 г. радиолюбителите докладват за необикновена активност в ефира на радиостанцията. Това води до повишен интерес, в резултат на който са „уловени” съобщения, които в противен случай най-вероятно биха останали незабелязани. На 5 юни 2010 г. УВБ -76 дори замлъква за около 24 часа, възобновявайки отново нормалният си модел на излъчване на 6 юни сутринта. На 23 Август 2010 г. е излъчено гласово съобщение: "УВБ-76, УВБ-76. 93 882 НAИMИНA 74 14 35 74". Два дни по-късно, на 25 август, сигналът отново замлъква, последван от серия трополящи звуци, издавани очевидно в същата стая, където е оставен отворения микрофон на радиостанцията. Всичко това е последвано от електронен шум, който по-късно постепенно заглъхва, преминавайки отново в излъчването на познатия звук на сирена. По-късно същия ден са чути гласове, разговарящи на фона на сирената. Между 7 и 30 септември 2010 г. са изпратени 25 гласови съобщения, последвани от още 56 между октомври и декември. Смята се че някъде по това време радиостанцията променя местоположението си. С това най-важно събитие в нейната история се обясява и необикновеното оживление в ефира. Нещо повече – с едно-единствено изключение, във всички 81 гласови съобщения след септември 2010 г. познатата позивна "УВБ-76" е заменена с "МДЖБ".

На 24 януари 2013 г. в ефир е излъчено съобщението: "МДЖБ ОБЪЯВЛЕНА КОМАНДА 135". За непредубедения слушател това едва ли би означавало нещо особено, но за легионите от последователи на УВБ-76 случилото се е нещо голямо. Потанциометрите за звука са усилени докрай, компютрите започват да записват, по форумите трескаво се пишат постинги. За първи път в историята си мистериозната радиостанция издава заповед.

На 18 март 2014 г., по-малко от 24 часа след като жителите на Крим гласуват за присъединяване към Руската федерация, УВБ-76 излъчва в ефир ново гласово съобщение:

"T-E-Р-Р-A-K-O-T-A. Михаил Дмитри Женя Борис. Михаил Дмитри Женя Борис. 81 26 T-E-Р-Р-A-K-O-T-A."

Посланието се повтаря отново, последвано от възобновяването познатия сигнал.

След като през 2010 г. радиостанцията променя местоположението си, две групи от градски изследователи и последователи на УВБ-76 се отправят към отдалечения руски град Поварово в опит да посетят военния обект, от където сигналът се излъчва повече от тридесет години. Когато стигат до града, местен човек им разказа за бурята през октомври 2010 година. Една нощ гъста мъгла се спуска и военното поделение е евакуирано в рамките на деветдесет минути. Като оставим настрана загадъчния драматизъм на „мъгливя” и по-скоро легендарен елемент в историята, изследователите твърдят, че успяват да проникнат в изоставените военни съоръжения, където откриват предполагаемото бивше местоположение на УВБ-76.

Едната група описва военното поделение Поварово като "тихо, самотно и тъмно място, нещо като лабиринт с много коридори и стаи". Ледена вода изпълва приземните помещения из цялата база, различни предмети и оборудване са разпръснати навсякъде из вътрешността, включително и улики за дейността на радиостанцията.


Щабът на поделението, от където УВБ-76 излъчва до 2010. Снимка от ’BYDUNAIKA’


Ретранслаторната антена в Поварово.

Намерен е дневник за съобщенията, изпращани от УВБ-76. Ефирният сигнал, който в продължение на години е озадачавал и привличал последователи от цял свят, вече има физическо проявление. Потвърждават се и предположенията, че радиостанцията УВБ-76 е свързана с руската армия.

 

Дневник за съобщенията, изпращани от УВБ-76, открит от ‘BYDUNAIKA’

Продължават опитите да се триангулира новото местонахождение на сигнала на УВБ-76. Но за разлика от преди, изглежда, че днес УВБ-76 се излъчва от множество предаватели в цяла западна Русия. Триангулацията е довела до три възможни нови местоположения. Един от източниците на сигналите може да бъде проследен до малкото руско село Кирсино, чието регистрирано население е едва 39 души.

Кирсино, изолираното руско село, което би могло да предложи ключ за разгадаването на мистерията около УВБ-76. Снимка: официалният сайт на Кирсино

Близо до естонската граница се намира Псковска област. Това в момента е най-вероятното местоположение на излъчвателя на УВБ-76, тъй като резултатите от множество опити за триангулиране водят до тук.

Псков, административният център на Псковска област, 2003. Снимка: Сергей Подовниченко, FLICKR

Има нова теория, която е причина за много дискусии сред последователите на УВБ-76. Възможно ли е сигналът да бъде свързан с руската правителствена радиостанция «Голос России» ("Гласът на Русия")? Едно от местата, които се появяват при опитите за триангулация, е много близо до района на трансмитер югоизточно от Колпино, използван, според различни сведения, от руското правителство за излъчване на държавното радио на територията на цялата Руска федерация. А откакто УВБ-76 променя местоположението си, в ефир cа чувани пазажи от "Лебедово езеро", които са сред любимите на "Гласът на Русия".

Карта

И макар че интернет последователите откриват мястото на стария сигнал, а усилията за триангулация на новия източник дават известни резултати, същинското предназначение на УВБ-76 си остава загадка. Както при всяка необяснима мистерия, и в този случай изобилстват теории на конспирацията, някои по-надеждни, други не толкова.

Най-доближаващото се до нещо като официално обяснение за целите на сигнала идва от академичен доклад, публикуван през 2008 г. в „Руски журнал на науките за Земята” от Геофизичната обсерватория към института по физика „Шмид” в Борок, Ярославл. Там се твърди, че сигналът идва от обсерватория, използваща честота от 4625 кХц за измерване на промените в йоносферата. Това обаче не обяснява кодираните съобщения.

Смята се, че гласовите съобщения са някакъв вид руска военна комуникация, действаща на територията на западна Русия, а звукът от сирената е само "маркер", който се използва, за да се запази честотата заета, превърщайки я в непривлекателна за други потенциални потребители.

Съществува теория, че предназначението на УВБ-76 е да води секретна комуникация с международна шпионска мрежа, контролирана от правителството на Русия, а спорадичните загадъчни съобщения са инструкции към агентите й.

Но сред най-любимите на последователите на УВБ-76 е версията, че  радиостанцията е звуков еквивалент на руската система „Бутонът на мъртвеца”. Официалното име на този проект е «Периметр» – това е система, отговаряща за поддържането на руските ядрени инсталации в бойна готовност, позволяваща автоматично задействане на масиран ответен ядрен удар в случай на криза или извънредно положение, когато е възможно връзката на операторите на ядрените ракети с командването (генерален щаб и президент) да бъде прекъсната. Въпреки многото свидетелства, че Русия наистина притежава подобна система, е малко нереалено да се мисли, че този повтарящ се звук е сигнал, делящ ни от настъпването на ядрения апокалипсис.

Една снимка, публикувана в руската Уикипедия изглежда потвърждава теорията за военната комуникация. Лист хартия, поставен в рамка, подпряна на лавицата в една стая на районен Военен комисарят, отговарящ за наборната военна служба в Русия, се отнася до радиоприемник, работещ на 4625 кХц – честотата на излъчване на УВБ-76. С тази информация, поставена на толкова видно място, едва ли е възможно да се твърди, че сигналът е част от „Бутонът на мъртвеца”, нито пък че радиостанцията е кой знае колко секретна.

Табела в стая на районен Военен комисарят, отговарящ за наборната военна служба в Русия, указваща честотата от 4625 кхц, на която излъчва УВБ-76. Снимка: Wikipedia (от orlando avare)

Мистерията на УВБ-76 продължава и до днес. Все още се излъчват спорадични гласови съобщения, а легионите от слушатели ежедневно следят честотата чрез радиоприемници или онлайн стрийминг. Независимо дали вярвате на теориите или не, не може да се отрече тръпката, която идва при слушането на изкривените гласови съобщения на УВБ-76.

https://www.youtube.com/watch?v=hyKEEDQzt7c