Организацията на един воден поход е една наистина трудоемка и досадна задача, на моменти свързана с хабене на доста нерви. Особено пък ако в групата попаднат случайни хора с огромни претенции, нарушаващи по най-безочлив начин духа и принципите на едно сериозно начинание, като това. Е, за съжаление имахме и такива, но това е част от риска на голямата група. Но всяко зло е за добро - когато хора са много можеш да се нагледаш на всякакви характери и става много по-интересно. Предварително бях раздал на всички подробен списък с необходимата екипировка, която всеки трябва да си осигури, тръгвайки на подобно пътешествие. Въпреки това бях сигурен, че все ще се намери някой недоразбрал. Оказах се прав – най-фрапантния случай ни го поднесе една двойка кандидат-младоженци, които бяха тръгнали към пустошта без храна. Но за това по-нататък.
След като съставът и числеността на групата бяха уточнени окончателно остана само да стигнем в уговорения час до началната точка на пътешествието – крепостта Червен. Основното неудобство беше, че всички сме работещи и нямаше как да отидем там от предния ден. Вечерта преди пътуването, заедно с адвокат Найденов, до късно разпределяхме хората по колите и координирахме кой кого и от къде ще взима на сутринта. Тръгнахме в тъмни зори, но пък стигнахме до Червен почти навреме.
6te vi vidia na 30ti...kato stignete stulpi6te
еееемииии сории:)))) обърках се нещо:))) щото абе всъщност наистина не се замислих ама въобще:))))
всъщност си мислех за един поход по дунава, едни познати ще ходят...та такаа...моя грешка:)
