Прочетен: 7969 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2015 09:43
Щеше ми се това да е описание на едно пътешествие до крепостите Вишеград и Моняк, и двете едва ли не в покрайнините на Кърджали. Но за съжаление ще бъде разказ за това как група приятели не успяхме да ги открием.
В култовата анимация "Приключенията на мечето Ръкспин", от където е и абревиатурата ОЧЗ, имаше едно място, известно като Трудния за намиране град. В пълна степен това важи и за тези две крепости. Въпреки положените усилия Вишеград и Моняк все още са бели петна в личния ми списък с маршрути.
В предварителната информация, която групата ни беше събрала за Вишеград, се казва, че крепостта се намира на десния бряг на яз. Студен кладенец, непосредствено на север от едноименното село. Площта й била 562 кв. км., запазените зидове били с височина до 8 метра. Описанието на местоположението съвпадаше с пътната карта, по която се водехме, и която до момента не ни беше подвела. На нея ясно се виждаше как от главния път Момчилград – Кърджали, непосредствено преди яз. Студен кладенец, има отбивка за с. Глухар, след което следва с. Вишеград. Като се поеме по отклонението след около километър се стига до село Глухар, от което обаче се оказа, че няма излизане. Улиците от един момент насетне приличаха на пресъхнали речни корита – дупки и едър камънак, завършващи в нищото край поредната последна къща. С цената на огромни усилия успявах да обърна и да поема по следващата улица, където ме очакваше същото. Трагедията се оказа пълна, когато се изясни, че няма и кой да ни обясни на къде да поемем. Не че из селото нямаше хора. Просто не ни разбираха въпросите, защото никой не говореше български... След още известно време лутане по разбитите улици все пак намерихме един, който да разбере какво го питаме, макар че трябваше поне три пъти да повторим думата Вишеград. Накрая схвана и ни препрати да минем през друго село, което не само че не беше отбелязано на картата, но и изобщо нямаше отклонение за него. Залутахме се покрай някакъв завод, след който пътят отново внезапно завърши насред нищото. От Вишеград нямаше и следа.
Издирването ставаше хептен безнадеждно, когато съзряхме нов шанс за положителен развой – полицейска кола. Отбих в страни и с пътната карта под ръка се завтекох към служителите на реда. Изобщо не бяха чували за Вишеград. Единият реши да звънне на жена си – според обяснението му и тя като нас била малко така (илюстрира със завъртане на показалец около слепоочието си) и се интересувала от такива работи. Веднага обаче зададе риторичния въпрос: „Ама Вие сега нали няма да вземете да се обидите нещо?”. Естествено че точно сега нямаше да се обидя – та нали очаквах услуга от него. Жена му каза, че и тя била чувала, че някъде има такава крепост, но и тя не знаела къде точно се намира. Разговорът завърши с „Прати ги на Моняк”. Ясно беше, че Вишеград ще го пропуснем. По всичко личеше, че това е най-неизвестната крепост в района, щом и полицията не успя да ни насочи поне как да стигнем до едноименното село. Само не ни стана ясно, ако случайно от село Вишеград някой се обади, че, не дай си боже, е станало убийство, като как органите на реда ще стигнат до там… Или при подобен случай все ще се намери някой, който го знае къде е. Както и да е, за секунди се простих с мисълта за Вишеград. Но пък полицаят много подробно ми описа как да стигнем до Моняк. Изпълних стриктно заръките и точно преди отбивката за с. Широко поле бяхме изненадани от табела, сочеща пътя към останките от крепостта. Не стигат думи да опиша радостта, която заля всички в колата при мисълта, че усилията ни най-сетне ще се увенчаят с успех. Между другото пътят към крепостта беше точно такъв, какъвто ми го описа полицаят. Значи всичко беше наред. Изкачвахме се все по нагоре и по нагоре, докато в един момент шосето не стана полегато, а малко след това започнахме да се спускаме. Не след дълго пътят свърши по вече познатият ни начин, сиреч внезапно. Пред нас се откри гледка към язовир Студен кладенец. От крепост нямаше и следа. А би трябвало да я видим на скалист връх (586 м), чийто склонове се спускат стръмно към водите на язовира. Останките от крепостната стена на места били високи до 5 м., а на осем стенната кула – до 3 м. Говорим за не каква да е, а за една от най-големите по площ планински крепости – цели 18 хил. кв. м.
Върнахме се обратно и слязохме до селото. След неуспехите ни за установяване на контакт с местното население на с. Глухар, не очаквахме да получим помощ. Въпреки това опитахме и чудото се случи. На развален български ни обясниха къде трябва да се отклоним от шосето, по което бяхме дошли. Стигнахме до мястото, оставихме колата и продължихме пеш през много живописна борова гора. След около 20 мин. стигнахме до върха, където се откри невероятна гледка към язовира и към Кърджали. Вярно че от тази страна беше индустриалната, по-лошата част от града, но огряна от оранжевите отблясъци на залязващото слънце и тя изглеждаше някак омекотена, дори загадъчна. От крепостта отново нямаше и следа. А някак усещах, че е наблизо. В ляво от нас се извисяваше още един връх и най-вероятно беше там. Но си дадохме сметка, че ако тръгнехме щяхме да бъдем горе чак по тъмно. Едва ли щяхме да видим нещо, още по-малко пък да снимаме каквото и да било. Постояхме малко там и се принудихме безславно да се върнем обратно. Сега репликата на жената на полицая „Прати ги на Моняк” придоби коренно различно значение – „Прати ги на майната им”. По обратния път стигнахме до извода, че крепостта Моняк вероятно е била непревземаема. И то не за друго, ами защото никой не е успявал да я открие, за да я превземе. Или просто докато са я търсили им е минавало всякакво желание да се занимават с нея. Така или иначе за нас крепостите Вишеград и Моняк си останаха изгубени крепости. Все още се надявам, че ще се намери някой, който ги е посещавал, за да ми даде подробни инструкции за достигането им от първа ръка.
02.05.2007 15:30
02.05.2007 15:45
02.05.2007 16:32
07.05.2007 17:53
Голяма работа е, няма да го забравя цял живот!
09.05.2007 11:21
09.05.2007 11:22
11.05.2007 23:54
01.09.2007 19:04
21.08.2008 12:27
28.10.2008 14:27
16.10.2009 23:51