Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2008 10:51 - ДА ПОКОРИШ КАМЧИЯ
Автор: indreal Категория: Туризъм   
Прочетен: 9514 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 26.03.2010 17:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От известно време насам първите месеци на всяка година за мен минават в очакване, планиране и подготовка на воден поход. Тази година избрах яз. Цонево и река Камчия. Тогава още не знаех нищо по-специално за тези места, но в неизвестността също си има чар. Така човек може, макар илюзорно и за малко, да се чувства като първооткривател.

Още през февруари реших, че най-подходящите дни за пътешествието ще бъдат в началото на май – вече беше ясно, че ще се наредят много почивни дни, което, мислех си тогава, ще бъде идеално за всички, с които обикновено ходя на подобни приключения. С наближаване на датите обаче първоначалният еуфоричен възторг отстъпи пред действителността и се оказа, че групата ми ще бъде критично малка. По-голямата част от редовните участници отпаднаха все по обективни причини: кой щял да бъде в чужбина, кой – на сватба, кой – на две и т.н.

Така или иначе, на 1 май, придружен от двама традиционни участници, се отправих към брега на яз. Цонево край село Аспарухово. Не знам как го постигнах, но маршрутът София – В. Търново – Провадия – Дългопол – с. Аспарухово ми отне чудовищните 7 часа. На следващия ден други двама участници взеха същото разстояние за 4 часа, а на връщане жена ми го преодоля за 5. Игнорирам този позорен за мен като шофьор факт и продължавам нататък.

Мястото на срещата с водачите от русенския клуб за пътешествия „Бяла звезда” беше пред селското читалище – приятна, изцяло реновирана, а може би направо чисто нова сграда, която така се набива на очи, че не може да бъде подмината. Самото село не се отличава с нищо особено, освен може би с историята си.  Старото му име, с което е познато още от средновековието е Овчага. За него хронистът Мануил Фил е написал, че е укрепление, чиито жители се сражавали на страната на цар Ивайло (Бърдоква Лахана) срещу византийския военачалник Михаил Глава. Така и не остана време да потърсим останки от крепостни стени. В по-късни времена името му става Ченге. Интересното е, че местните, както и жителите на околните села, още го наричат така. По някое време Карел Шкорпил формира теорията, че ченгените са смугли, скулести и тънконоги, вероятно защото са далечни потомци на аспаруховите българи. В резултат на това селото е преименувано на Аспарухово.

Пристигнахме в това, както се оказа, легендарно място едновременно с буса, превозващ лодките. Докато на площада пред читалището се здрависвахме с Вуйчото – основният ни водач, с бавна и провлачена стъпка към нас се приближи Краси, нашият втори водач. Беше ни чакал половин ден в селската кръчма. За това време успял да стане близък със селския пияница, дори бил неволен свидетел на това как разярената му жена го споходила изневиделица и му теглила един хубав пердах.

По сравнително приличен черен път на смрачаване стигнахме до една много живописна поляна на брега на язовира. От двете й страни дълбоко в сушата се врязваха тесни заливи. От тази страна брегът беше рядко осеян с ниски храсти, докато отсрещната страна беше покрита от гъста гора. Над всичко това се простираше едно невероятно спокойствие, предразполагащо към съзерцание. Ние обаче трябваше да побързаме да разпънем палатките докато все още имаше остатъци от дневна светлина. По-късно за подреждането на софрата можехме да ползваме и челници.

В прогнозата си за предстоящите почивни дни Минчо Празников беше очертал апокалиптични картини. В yahoo weather също не се бяха изказали ласкаво за нашите ширини. В този момент обаче небето над нас беше ясно, а времето изключително тихо. Повърхността на язовира беше като огледало, защото нямаше дори и най-бегъл помен от ветрец. Единственият минус на подобно обстоятелство са комарите, които при безветрие налитат на пълчища. Но и това не ни притесняваше. Вече имахме опит в справянето с чудовищните представители на вида, виреещи край Янтра, благодарение на безотказното действие на „Аутан”. И този път ни помогна. Само се надявам да е далеч времето, в което гадовете ще развият резистентност срещу това иначе толкова ефикасно средство.

Когато приключихме с осигуряването на битовите условия седнахме край масата. Във водите на язовира се отразяваха светлините на аспаруховските къщи, издигнати най-близо до брега. Това създаваше странното усещане, че сме на море, още повече, че от поне две места в селото се носеше силна музика. Все пак късно през нощта всички шумове утихнаха. Сега вече нощната тишина беше прекъсвана единствено от жабешкия концерт и от спорадичен вой на чакали. Прекрасен момент на непосредствен досег с природата, за който бях.жадувал от месеци. Замислих се как това великолепно място, подобно на много подобни кътчета в България, незаслужено тъне в неизвестност. Обикновено когато стане дума за Камчия в съзнанието на хората изниква единствено асоциацията с преекспонирания Лонгоз или разходка с корабче около устието на реката. Макар и интересни сами по себе си, тези места за съжаление вече са пренаселени, строителството също настъпва с доволни и неумолими темпове. А Камчийската долина и  района около язовир Цонево за сега са сравнително далеч от тези отрицателни страни на цивилизацията.

На другия ден, точно в уречения час, останалите от групата се събраха пред селското читалище. Още от сутринта денят обещаваше да е горещ. На брега на язовира Вуйчото проведе задължителния инструктаж, представи плана за деня, който бяхме изготвили предната вечер и пуснахме лодките на вода. При всеки воден поход първото загребване винаги ми предизвиква едни особен вътрешен гъдел, да не кажа направо радостна еуфория. Щом се окажат на вода, в първия момент повечето екипажи започват да се суетят в търсене на синхрон при гребането. И този път ние с жена ми още с второто загребване влязохме в ритъм, който не нарушихме до края на пътешествието. Отново, както и миналата година, имахме и лодка с куче на борда

Денят беше наистина прекрасен – слънцето беше силно, нямаше вятър. Е, нали гребяхме в язовир, та нямаше и течение, което да помага, но при подобни обстоятелства всяко физическо усилие носи само приятни усещания. Ето защо цялата група се понесе напред към главната ни цел за деня – Чудните  скали. Този природен феномен е най-голямата местна забележителност и се извисява точно над водите на язовир Цонево. Гребането до там беше доста дълго. Пътьом се минаваше под два успоредни моста – шосеен и железопътен – които, макар и от бетон, доста интересно се вписваха като част от пейзажа. Минахме под тях и в ляво от нас се показаха първите образувания на Чудните скали. Подходихме към тях под такъв ъгъл, че започнаха да изникват пред нас постепенно. Така ефектът от вида им беше градиращ. Гледани от водата, скалите напомнят на кулите на бял средновековен замък. Впечатлението се подсилва от тунела, прокопан под тях. По него може да минават и превозни средства, а в този момент там имаше група туристи. Лично на мен тези уникални скални образувания много ми напомнят на „Вкаменената сватба” – друг не толкова известен природен феномен, намиращ се край кърджалийското село Зимзелен. И на двете площта е горе-долу еднаква, разликата е, че Чудните скали като че ли са изградени от по-твърд материал.

/Следва: Да покориш Камчия II/



Тагове:   Камчия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jaak - lodki
14.05.2008 11:16
HI, vijdam, che Javor si e kupil novi lodki:) hubav post, chesto hodih s bjala zvezda iz BG, sega si vzeh lodka i obikaljam s malka grupa ... shte chakam " sledva"
цитирай
2. indreal - @ jaak
14.05.2008 11:31
Сбогом на бананите! Вече не е останал нито един, целият лодъчен парк е обновен.
цитирай
3. анонимен - mmmDa
14.05.2008 12:27
Mnogo iako beshe
цитирай
4. анонимен - Чудесно
14.05.2008 14:16
Прекарахме чудесно! Благодарсности на организаторите и поздрави на компанията ;-)
цитирай
5. анонимен - Interesno
14.05.2008 16:12
kak gi prawite tea raboti? Ot kade imate lodki, palatki, kak hodite do tam?
цитирай
6. indreal - @ 5
14.05.2008 16:58
с мерак ;-)
от русенски клуб за пътешествия Бяла звезда
с леки коли и бусове
цитирай
7. анонимен - AC
14.05.2008 17:33
Bravo,bravo!Na teb ne ti dostigat hora za pohod, a nie 4akame ve4e treta godina da ni vklu4ish v pohodite...Ste po4akame oste edna i sled tova ste se samoorganizirame:) O4akvam produljenieto....
цитирай
8. hypnotic - :)
19.06.2008 16:24
Супер и аз искам така :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1488353
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865