Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2008 11:08 - ДА ПОКОРИШ КАМЧИЯ II
Автор: indreal Категория: Туризъм   
Прочетен: 9227 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 26.03.2010 17:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

/Продължение/
           Ефектът от прехода се подсили от дъжда, който заваля над нас точно когато бяхме край
Чудните скали. Някои се върнаха да се крият под мостовете, а други просто си сложихме дъждобраните и продължихме напред. Слава богу беше на облак и скоро слънцето отново напече изгарящо.

Нататък язовирът доста се стеснява. Продължихме напред с надеждата скоро да стигнем до устието на Камчия. По брега се виждаха свободно пасящи коне. Малко по-късно се озовахме на място, където имаше голям разлив – водата беше покрила цяло поле и отвсякъде над повърхността се подаваха високи треви и храсти. Ефектно стърчеше и дънерът на отдавна изсъхнало дърво. След краткия дъжд, който ни валя при скалите, сега пекът беше безмилостен. Не много далеч на брега имаше село, чиито очертания се размиваха от мараня. Едно от неудобствата на гребането в язовир е, че когато слънцето напече няма сянка, под която да се скриеш. По река е друго – покрай брега винаги има дървета, и ако условията позволяват лодките могат да се движат и под сянка. Тук обаче нищо не можеше да се направи. Заради жегата всичко беше относително тихо и спокойно. Казвам относително, защото лавирайки между залятата растителност, освен звукът от плясъка на греблата, цялата околност се огласяше от мощно жабешко квакане.

На брега се издигаше висок стълб от бял пушек. Високата зеленина обаче скриваше от погледите ни какво гореше, а така също и тези, които го бяха запалили. Река Луда Камчия се вливаше в язовира някъде там, но ни се стори безпредметно да продължаваме нататък сред водната растителност. Ето защо обърнахме носовете на лодките и загребахме обратно към Чудните скали. Макар че все още беше ранен следобед, от там насетне ни очакваха още километри гребане до бивака ни. Когато достигнехме отново до мостовете, бяхме поздравени от възторжените клаксони на рояк рокери, които в този момент минаваха отгоре.

Гребейки към лагера нашият каяк се изравни с този на водача ни Краси. Той беше сам в лодка не толкова заради водаческия си статут, колкото заради нечетната бройка на участниците. Като организатор трябваше да обсъдя с него един доста важен въпрос, който беше възникнал още предната вечер. Ставаше дума за дърва, с които да си спретнем огън. Когато при пристигането си разпънахме палатките и подредихме софрата не запалихме огън, защото тепърва не ни се събираха сухи клони. Когато обаче по-късно се огледах наоколо установих, че най-близката гора всъщност е трудно достъпна, защото ливадата, на която беше бивакът ни, се ограждаше от заливи, които по същество бяха продължения на дълбоки дерета и не беше ясно какво разстояние трябва да се измине, за да се преодолеят. Прехвърляйки тези факти, с жена ми и Краси стигнахме до идеята, че ще ни бъде по-лесно да си набавим дърва за огън от отсрещния бряг, който не само изглеждаше необитаем, ами и целият бе покрит с дървета. Докато останалите лодки, воден от Вуйчото, се насочиха към бивака, ние тримата се отделихме от групата и загребахме покрай противоположния бряг. Така стигнахме до едно сухо дере, което беше задръстено от изсъхнали клони и стволове, довлечени там от поройни води. Слязохме от каяците във възторг от откритието на това богато находище, но много скоро си дадохме сметка, че ще срещнем големи трудности при събирането. Тъй като решението ни да тръгнем за дърва беше взето малко спонтанно и в движение, целият ни дърводобивен инвентар отлежаваше в лагера. Не разполагайки нито с брадва, нито с трион се озорихме доста, докато натрошим дебелите клонаци. Какви ли не прийоми използвахме – стоварване отгоре им на големи камъни, скачане по двама върху тях, комични опити за скършване чрез използването на лостова система – но накрая разполагахме с приличен запас. Натоварихме по-голямата част в каяка на Краси, защото все пак едното място беше свободно. На нашия използвахме багажното отделение в кърмата, а по-дебелите клони закрепихме на носа. Не можахме да качим всичко, което бяхме събрали, но точно тогава видяхме, че към нас се е насочила още една лодка със самотен гребец в нея. Очевидно идваше подкрепление. Оставихме останалите клонаци струпани на удобно място за следващия курс и оттласнахме натоварените си каяци от брега.

Междувременно беше излязъл доста силен вятър, който беше вдигнал сериозни вълни. Натежалите ни лодки вече газеха доста ниско, така че имаше реална опасност някоя вълна да прехвърли борда. По тази причина не можехме да поемем към мястото на бивака по права линия, а се наложи да лавираме. Това ни отне доста повече време. Честно казано този факт не го усетихме особено, тъй като бяхме погълнати от вниманието да държим носа постоянно срещу вълните. Когато наближихме брега вече можахме да сменим курса и вече се движехме по посоката на вълните. Малко по-късно отново сменихме курса и след няколко мощни загребвания достигнахме до бивака. Останалите, включително и кучето, веднага се втурнаха да помагат в разтоварването, а ние изнесохме лодката си на поляната. Скоро се зададе и последния от дърварските каяци и вече без съмнение огънят за довечера беше осигурен.

Изкарахме още една прекрасна вечер на брега на яз. Цонево. Пекоха се количества пържоли и наденици, имаше и хора, които достойно представиха групата в пиенето. Намериха се и поети с китари, но може би защото започнаха с репертоара още по светло, ентусиазмът им не продължи много до късно. 

/Следва: Да покориш Камчия III/



Тагове:   Камчия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Усещането
17.05.2008 12:01
при преминаването през участъка със стърчащите треви беше мн. интересно :-) хем си сред вода, хем сред нещо като ливада...
цитирай
2. buratino - Чуден поход колега! Елате и ще на...
18.05.2008 08:07
Чуден поход колега! Елате и ще направим един по Марица! От Пловдив до Димитровград!
цитирай
3. indreal - @ buratino
19.05.2008 10:14
Аз Марица бих я пуснал дори до Свиленград. Така с едното ще видя и крепостта Мезек, която ми е голяма мечта. Всичко обаче е въпрос на организация и планиране.
цитирай
4. анонимен - малко допълнителни щрихи
19.05.2008 10:42
шкипер, ето и моя принос от впечатления, ако нещо ти се стори интересно може да го включиш в повествованието:
селото в маранята беше Добромир. спретнато, приятно. направи ми впечатление, че се белее минаре, но не видях камбанария.
малко преди за втори път да минем под мостовете и да стигнем Чудните скали по брега имаше свободно пасящи прасета. каякарите проведоха бърз диалог с хайваните, подхвърли се покана за вечеря край лагерния огън :) , но прасетата отказаха като се отдалечиха в енергичен тръс
цитирай
5. indreal - Ха-ха-ха,
19.05.2008 10:56
аз пък свинете съм ги пропуснал...
цитирай
6. buratino - . indreal, нищо не пречи да го орг...
20.05.2008 14:24
. indreal, нищо не пречи да го организираме. Важното е да имаме желание. А, до Свиленград е още по добре!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1552564
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865