Хартфорд е столицата на Кънектикът, един от шестте щата, влизащи в състава на Нова Англия. Със своята възраст от почти 400 години (създаден е през 1623 г.), градът се вписва сред най-старите в САЩ. Хартфорд не беше сред основните цели на посещението ми в САЩ, но по стечение на обстоятелствата той се превърна в изходна точка за обиколки из Нова Англия.







В центъра на Хартфорд има огромен брой небостъргачи. В тях се помещават предимно големи застрахователни компании. По този повод градът е изсветен като световната столица на застрахователния бизнес. Една от многото застрахователни компании със седалище в Хартфорд е "Травълърс". Логото й , представляващо червен чадър, е издигнато пред входа на сградата като скулптура. Изглежда се е превърнало в част от забележителностите на града, защото когато една любезна дама ни разпозна с жена ми, че сме туристи (явно нещо нетипично за града), веднага ни предложи да ни заведе за снимка пред Чадъра. В първия момент нямаше как да разберем за какъв чадър става дума, но я последвахме и ето резултата.



Благодарение на застрахователния бизнес (а и не само), Кънектикът се води за един от най-богатите щати. Някой зевзек е сътворил този графит, тъй като въпреки богатството на щата, столицата му е малко странно място. Центърът на града почти няма постоянно население. Освен трите жилищни сгради, в една от които беше и апартаментът, в който живеехме, всичко останало са офиси. В резултат на това в центъра няма нито един магазин, а вечер всичко опустява. Най-близкият до нас жилищен квартал беше негърско гето. Още при първата си обиколка на града случайно и някак внезапно попаднахме в покрайнините му, но скоропостижно се разкарахме от там. В крайна сметка авторите на графита май са имали пълното право, защото с населението на две негърски и едно латиноско предградие, едва ли градът може да събира достатъчно данъци, за да се нарече богат. Останалите жители на Хартфорд бяха пръснати в околните предградия. Едно от най-приятните се нарича Уест Хартфорд и част от архитектурата му има доста европейски дух.

От прозореца на апартамента, в който живеехме, се вижда щатския парламент. По късно видях и други щатски парламенти, които изглеждат почти по същия начин. В Провидънс например, единствената разлика беше, че куполът не беше позлатен.

В Хартфорд се намира Бушнел парк - най-старият обществен парк в САЩ. Носи името на американския теолог Хорас Бушнел, който е прадядо на Кандис Бушнел - авторката на "Сeксът и града". 
От към северния вход на парка има паметник на войниците и моряците от Гражданската война, който по същество е първата триумфална арка в САЩ.

В парка Бушнел количеството на катериците беше почти като това на ято скакалци. 


Очевидно атентатът срещу кулите близнаци е голяма травма за американците, защото на много места - с връзка и без връзка, както тук - могат да се видят патриотични знаци, свързани със събитието.

Village People?

Понякога американският рационализъм ми е направо затрогващ... Но все пак не може да се отрече здравата и неизбежна логика: ако гъските и патките се хранят, то те неизбежно ще цвъкат, а изцвъканото освен че замърсява, може и да пренася зараза.

Жители на града

Със следните забележки - шрифтът е много ситен и трудно се чете и слагай поне малко разстояние между снимките, да не са залепени, че свят ми се зави :)

Веднага ще се поправя. Ще направя същото и с Ню Йорк ;-)

Обичам да гледам постинги с картини, а този е чудесен!

tnx!

Най-накрая някой да чуе какво му се говори. :)
Не смяташ ли, че така е по-добре?
Да не звуча много претенциозно, но ако слагаш и интервали мевду текста и снимките - още по-добре ще стане. Така е малко нагъчкано, но само малко, не като преди :))

Пъков, чудесен пост и прекрасни снимки. Като заговорихме за чадъри, вижте това - някой да има идея как е постигнат ефекта - http://uk.youtube.com/watch?v=codg9An9HLw

не си се отбил да видиш същата на марк твен
хм
всъщност това е единственото, с което свързвам хартфорд

не се отбих