Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2009 02:41 - НАЙ-ЗЛОВЕЩАТА ТУРИСТИЧЕСКА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ
Автор: indreal Категория: Туризъм   
Прочетен: 7167 Коментари: 10 Гласове:
1

Последна промяна: 24.03.2009 11:05


Дълго след като другите спомени от посещението ми в Палермо вече ще са избледнели, най-вероятно все още ще си спомням онова, което видях в катакомбите на Капуцинския манастир на ул. „Пиндемонте”. Там безспорно е най-необичайната и най-зловеща забележителност в града.

В центъра на Палермо има множество манастири, приютени зад стените на сгради с изключително внущителни фасади. За разлика от тях обаче Капуцинският манастир с нищо не се набива на очи. Дори не се намира в центъра на града, а е разположен в един доста страничен от туристическите пътища квартал. За да стигна до него тръгнах пеш от Норманския дворец и вървях повече от километър по една тясна еднопосочна улица. Единственият сигурен признак, че съм на прав път бяха монасите от ордена на капуцините, с които се разминавах по пътя. Когато най-сетне излязох на един малък площад, скромната и ниска постройка на отсрещния тротоар с нищо не загатваше, че това е мястото, за където бях тръгнал.

Входът на манастира представлява двукрила дървена врата, която не се отличава с някакви особени орнаменти, камо ли с какъвто и да било намек за пищност. Прекрачвайки прага се озовах в тесен коридор. Успоредно на дясната стена имаше старо, избеляло от времето бюро, зад което седеше монах с прошарена брада и делови вид, облечен в кафяво капуцинско расо. Търпеливо и на няколко езика обясняваше на посетителите, че билетът за катакомбите на манастира е 1,50€, а също и че снимането вътре е абсолютно забранено. За моя изненада желаещи да слязат в подземията изобщо не липсваха. Напротив, беше пълно с туристи на всякаква възрст и от всякаква националност, чиито погледи на влизане блестяха от очакването на срещата с нещо вълнуващо и необикновено. Но още докато се спусках по стръмните каменни стълби към подземието ми направи впечатление, че погледите на вече излизщите посетители изглеждаха помръкнали, а изкачването им нагоре беше някак припряно.

Макар че цената е направо символична за който и да било европейски музей, в подземията на Капуцинския манастир в Палермо си струва да се слезе единствено, ако за някого представлява интерес вида на трупове, по някои от които все още могат да се видят останки от плът в различна степен на разложение. Защото именно това е забележителността в манастира, заради която бяха дошли всички тези туристи, в това число и аз.

Каквито и предварителни нагласи да е имал на влизане човек, попадайки в света на мъртвите неизбежно се оказва неподготвен. Усетих го не само по себе си, виждаше се и по израженията на останалите. На първо място подземието е изненадващо голямо – вместо в тесни и мрачни коридори с ниски тавани, за които се бях настроил, се озовах в обширна и доста добре осветена зала с множесто разклонения. Очаквах вътре да намеря 20-30 скелета. Вместо това телата на мъртъвците се оказаха хиляди. Подредени са покрай стените в два, а на места и в три реда. За да стоят изправени са овързани с тел или са увиснати на пирони, забити в стените. Някои си имат отделни ниши, но не разбрах какъв е критерият да се паднеш сред тях. Отделни скелети са подредени така, сякаш водят разговор, застинал във вечността. Има и такива, които още лежат в кофчезите си – до един изгнили и разнебитени, още повече, че за целите на експозицията страните им, които гледат към пътеките, са махнати. Така посетителите могат да видят съответния труп в целия му блясък. Всъщност когато говорим за обитателите на катакомбите от манастира на капуцините думата „блясък” едва ли е най-точната, тъй като всичко там е доста вехто. По-голямата част от изложените трупове са на монаси от ордена, загърнати в кафявите си раса. Останалите обаче са на светски лица, облечени в дрехи, които някога може и да са били най-представителните им, но сега от тях са останали само прашни и безцветни дрипи. Заобиколен от всички страни с тези трупове, на човек не му трябва много, за да се почувства като героят-жертва от филм за зомбита. Познавам хора, които не разбират такива филми, но съм сигурен, че ако имат случай да посетят капуцинския манастир в Палермо, след това ще ги гледат с други очи.

Има и крило, посветено на професиите, където по специфичното облекло на изложените мумифицирани тела може да се съди как са изглеждали някога лекарите и адвокатите, например. Най-лесно разпознаваема, естествено, е професията на военните – няколко скелета носят кабаретно натруфени униформи, типични за стила на италианската военна традиция. В крайна сметка обаче идва момент, след който човек престава да забелязва детайлите по облеклото или каквото там е останало от него, и вече никакъв акцент не може да промени осъзнаването на факта, че всичко наоколо са само човешки трупове. Вярно, по едно време си дадох сметка, че незнайно кога съм попаднал в коридор, където вероято се помещава женското отделение. Оказах се заобиколен от скелети на богати гражданки, покрити с вехти рокли, изглеждащи по-скоро тъжно, отколкото възхитително.

Постепенно претръпнах към тази толкова странна туристическа забележителност. Скоро обаче разбрах, че все още не съм видял кулминацията на цялата гротескност. Поне за мен това се оказа детския кът, където са подредени малки скелетчета, нагиздени като за панаир. Върху малките си черепчета момиченцата дори носят малки бонета с дантели. И тъкмо вече мислех как няма на къде повече да се стигне, когато видях параклиса на пеленачетата. Дори подозирам, че на детското креватче в средата бяха положени костите на неродено дете – изглеждаха още неизградени напълно, така че от тях дори не можеше да се сглоби подобие на скелет. Затова просто бяха подредени симетрично. Стори ми се чудовищно.

Върнах се отново при стълбите, водещи обратно навън към дневната светлина и света на живите. Хвърлих през рамо един последен поглед на подземието и неговите постоянни обитатели. Дадох си сметка, че това място всъщност е един великолепен нагледен пример за тленността на всичко от заобикалящия ни материален свят. Така и не научих с какви мотиви някой някога е решил да излага по подобен начин телата на мъртвите, но мисля че целта е била поучителна. В края на своята обиколка посетителят, който първоначално е прекрачил прага на манастира, обладан единствено от нездраво любопитство, изведнъж си дава сметка, че смъртта е неизбежна и всички земни амбиции са преходни. А суетата за слава и богатство е направо трогателно жалка пред неумолимия край, свидетелство за който са всички изложени мумии в гротескните им облекла и пози, имитиращи техния отдавна отминал земен път.


Тагове:   Манастир,   монаси,   капуцини,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. indreal - Ами...
02.03.2009 12:58
На драго сърце бих попитал, но няма кого...
цитирай
2. jones - Разказът ти...
02.03.2009 16:12
... е чудесен.
цитирай
3. indreal - @ jones
02.03.2009 20:22
благодаря!
цитирай
4. анонимен - Големият въпрос остава..
05.03.2009 12:07
Много интересно! Ти казваш "смъртта е неизбежна и всички земни амбиции са преходни.", само дето смъртта не е краят. Големият въпрос остава "ами след това? (тоест какво следва след смъртта)" Ако знаем това, ще разберем и как да живеем евентуално?
цитирай
5. анонимен - Кзде го намери тоя музей? Направо е ...
10.03.2009 09:43
Кзде го намери тоя музей? Направо е отвратително, никога не съм разборал показването на скелети и трупове. Без значение каква е причината и какво искат да те накарат да мислиш - било то Баташкото клане, било подземията пълни с черепи (някъде във Франция - сега не мога да си спомня къде), било мавзолейте, било този манастир. Човек умира и го заравят, или изгарят - край няма го. Това е отвратително.
Ники
цитирай
6. kosara2008 - поздравление за постинга!
11.03.2009 16:43
езикът пресъздаде твоите емоции...и така го съпреживях и аз!наистина...изключителен рисувач си!

покъртителна"атракция"...не съм фанатично вярваща, , но си мисля, че едва ли бог е съгласен с това, да се нарушава мира на не - живите...

извини ме за отклонението, просто некви си мислички...
цитирай
7. indreal - @ kosara2008
12.03.2009 09:54
какво отклонение - аз също наред с описанието съм изложил некви си мисли.
цитирай
8. xunap - Още, още! Не се прави на ударен, П...
12.03.2009 14:48
Още, още! Не се прави на ударен, Пъков, ходил си и на още много места!
цитирай
9. indreal - @ 7
12.03.2009 14:55
Добре де, следващото ще бъде едно ревю на Палермо като цяло, който между другото е уникален град
цитирай
10. анонимен - patepis.com
27.03.2009 14:57
Здравей, мога ли да кача тази история на сайта patepis.com
Ще се радвам да ми пишеш мейлче на stojtscho@яху.ком

Стойчо
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1404481
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2860