Прочетен: 2791 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 04.10.2007 14:48
Това е една история, която звучи като виц. Но е истина, макар че в нея действително има вплетен и виц. Той обаче е само илюстрация. Случката се развива по времето на зрелия социализъм, но ми я разказаха едва вчера.
През една нощ в края на 70-те, някъде около Паметника Левски в София, милиционер среща мъртво пиян художник, колега на баща ми. Спира го с тривиален въпрос от рода накъде е тръгнал по това време на денонощието в подобно състояние. Художникът успява да го фиксира и явно без изобщо първоначално да вникне в зададения му въпрос, успява само да разбере, че пред него стои милиционер. С тази мисъл в главата и в пиянски делириум изведнъж стига до прозрение, което без да му мигне окото изрича на глас:
- Я, милиционер! Аз много обичам милиционерите! Ето, сега дори ще ти разкажа един виц за милиционери.
Отсреща онзи не реагирал по никакъв начин, затова художникът продължил със самия виц:
- Една мадама закъсала нещо с колата си на пътя. От там минал един милиционер и спрял да й помогне. Повредата била отстранена и тя била толкова щастлива, че го попитала как да му се отблагодари – пари ли да му даде или да сваля гащите. Милиционерът помислил малко и се спрял на парите, защото не бил сигурен, че гащите ще му станат.
Нашият милиционер изслушал вица, помълчал малко и отговорил:
- Еми да, има ги колеги всякакви.
Мигом в този момент художникът изтрезнял и си дал сметка в какво се е забъркал и какви ги върши. А и осъзнал какво има насреща си, при положение че изрично, макар и на пияна глава, подчертал как разказва виц… За да се отърве без бой, се съгласил угоднически с казаното от милиционера и след малко се разделили по живо, по здраво. Само ми е интересно дали онзи милиционер по-късно изобщо е вденал поуката от чутата история…
трудно вдяват :)
15.12.2007 16:00
Както и да е, важното е, че завършва добре.
