Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01 07:13 - Защо американците избутват хеликоптери в морето по време на изтеглянето си от Виетнам
Автор: indreal Категория: История   
Прочетен: 685 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.01 11:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Едни от най-емблематичните кадри от падането на Сайгон не са заснети в Сайгон. Те са уловили действия, развиващи се насред морето, където моряци избутват хеликоптери от палубите на корабите си. До там се стига заради упоритостта на един некомпетентен дипломат.

image

САЩ започват да изтеглят войските си от Южен Виетнам през 1973 г. с краен срок 1976 г. До 1974 г. обаче президентът Джералд Форд осъзнава, че има проблем. Всеки южно виетнамец, който е служил на американците, ще бъде под прицел на северновиетнамците, когато те поемат контрола над всичко – а вече няма съмнение, че Южен Виетнам ще падне, щом САЩ си тръгнат.

През април 1975 г. държавният секретар Хенри Кисинджър получава списък с около 1,6 милиона души, изложени на риск, които трябва да бъдат измъкнати от Виетнам. Без американците, техните семейства и другите националности, работили за американското правителство, остават около 600 000 южновиетнамци.

Изпълнението на плановете за евакуация на първите застрашени продължават с години и към началото на 1975 г. военните са готови да евакуират 8000 от тях.

Тъй като при оттеглянето си американците не биха могли да вземат 600 000 души, определената за това група южновиетнамци е намалена до 17 000 – онези, които са работили за посолството на САЩ, плюс по седем близки на човек. След това се вгелждат по-внимателно във ведомостите на посолството и установяват, че броят на тези южновиетнамци всъщност е близо 200 000. В крайна сметка обаче това няма значение.

Към март 1975 г. войските на Севера вече са в Южен Виетнам. На 1 април американската армия, военноморски сили, военновъздушни сили и корпусът на морската пехота са разквартирувани в покрайнините на Сайгон, за да се подготвят за евакуацията. Това е сигнал за другите посолства да изтеглят гражданите си. Новинарските агенции нареждат на репортерите си да напуснат. Един човек на възлов пост обаче казва не.

Греъм Андерсън Мартин е американски посланик в Южен Виетнам от 1973 г. Въпреки напредването на войските на Северен Виетнам, той е убеден, че превъзхождащата американска огнева мощ ще ги възпре. И понеже Мартин не иска хората да мислят, че САЩ ще избягат, нарежда на своя персонал да остане. Бригаден генерал Ричард Кери, командир на 9-та Амфибйина бригада на морската пехота, заминава за Виетнам на 13 април, за да вразуми Мартин, но не постига нищо.

На американците е казано да следят честотите на Радиото на въоръжените сили. Когато чуят I’m Dreaming of a White Christmas на Бинг Кросби, те трябва незабавно да поемат към евакуационните центрове.

Посланик Мартин следва убежденията си до 28 април, когато северновиетнамците  обграждат Сайгон. В 18:00 ч същата вечер те подлагат на артилерийски обстрел военновъздушната база Тан Сон Нхут, която е точно до летището. Това означава, че няма да има евакуации по въздуха – предпочитаният метод, тъй като е най-лесен.

Посланик Мартин изпраща съпругата си на сигурно място, но настоява служителите на посолство да останат по местата си. Измъкват се само онези, които придружават жена му.

В 7:00 на следващата сутрин аташето по отбраната генерал-майор Хоумър Д. Смит настоява пред посланика да даде старт на операция Frequent Wind, пускайки сигнала за евакуация. Мартин отказва, настоявайки да посети въздушната база. Най-накрая, виждайки как от нея е останало много малко, той най-сетне дава зелена светлина на евакуацията.

White Christmas тръгва по радиото, но вече е твърде късно. Хиляди паникьосани южновиетнамци са задръстили улиците, бягайки от прииждащите от север вражески сили. Тълпи изплашени хора обграждат чуждите посолства, отчаяно надявайки се да получат визи в последната минута. Автобуси и леки автомобили, превозващи американци или други представители на бялата раса, се оказват задръстени сред непреодолими тълпи.

Американците, които вече са стигнали до посолството си, се оказват блокирани зад портите му, залостени в опит да спрат прилива на виетнамците, опитващи се да влязат на сигурно място вътре. Тъй като няма самолети, остава само един изход – военни хеликоптери.

С тяхна помощ обградените в двора на посолството са евакуирани към морето, където чакат американски бойни кораби. Евакуационните хеликоптери са ескортирани от ударни вертолети AH-1J SeaCobra, които да предотвратят евентуални опити на северновиетнамците да ги свалят. Подобни опити обаче не са предприети, тъй като врагът иска американците да изчезнат колкото се може по-бързо.

През следващите 18 часа 81 претоварени с хора хеликоптери, пилотирани от мъже, докарани на ръба на изтощението, откарват до корабите в открито море хора, независимо дали са в списъка с одобрените или не. Евакуация обаче върви и по други канали.

Военнослужещи от армията на Южен Виетнам, които могат да пилотират, също предприемат подобни действия. Майор Ба Ван Нгуен има жена и три деца. Никой от тях не говори английски, нито пък има визи за САЩ, но тъй като той е служил в армията на Южен Виетнам, всички са в беда.

Майор Нгуен открадва от своята база хеликоптер CH-47 Chinook, с който каца край къщата си и качва на борда семейството си и някои от съседите. Без да разбира какво говорят американците по радиото, но знаейки, че американското посолство се пръска по шевовете, той поема рискован ход – отправя машината към открито море. Рискът се отплаща, когато забелязва фрегатата USS Kirk. Но когато зависва над кораба, екипажът на палубата започва отчаяно да му дава знаци да се отдалечи – хеликоптерът е твърде голям за хеликоптерната площадка на фрегатата. При опит да кацне носещите винтове биха засегнали надстройката, наранявайки или дори убивайки хора.

Майор Нгуен зависва над кораба, така че хората му да могат да скочат на борда. След това се отдалечава на няколкостотин метра зад кърмата на USS Kirk и каца в морето. Успява да напусне хеликоптера и е спасен от спусната от фрегатата спасителна лодка.

Една „Чесна” O-1 от ВВС на Южен Виетнам прелита над самолетоносача USS Midway и пилотът пуска следната бележка: „Можете ли да преместите тези хеликоптери на другата страна, за да кацна на полетната ви палуба. Мога да летя още един час, имате достатъчно време. Моля, спасете ме. Майор Буанг, съпруга и 5 деца.” Майор Буанг става първият пилот от ВВС на Южен Виетнам, който каца на самолетоносач.

Пристигат нови и нови виетнамски хеликоптери, в резултат на което палубите на всички кораби се препълват. Военните моряци знаят какво очаква пътниците, ако не успеят да намерят убежище на някой кораб. При създалата се ситуация има само едно решение – да се избутат хеликоптери зад борда, за да се отвори повече място. Няколко UH-1 Huey (на стойност около 10 милиона долара) и поне още един CH-47 Chinook приключват службата си във водни гробове.

image

image


До края на операция Frequent Wind на 30 април с цената на двама загинали пилоти са спасени 7000 души. Хиляди други обаче са изоставени, включително американци, които са чули песента на Бинг Кросби твърде късно.

image

Самият посланик Мартин е евакуиран от посолството с хеликоптер на морската пехота сутринта на 30 април 1975 г. Въпреки че не го е знаел, екипажът на хеликоптера е имал заповед да го арестува и да го качи на борда със сила, ако откаже да си тръгне. Използваният хеликоптер е CH-46 Sea Knight с позивна Lady Ace 09 и сериен номер 154803. Понастоящем хеликоптерът е изложен като музеен експонат в авиационния музей Leatherneck в Сан Диего, Калифорния.

Разузнавателната общност на САЩ има зъб на Греъм Мартин, стоварвайки му вината за пленяването от севернoвиетнамците на целия личен състав от 2700 човека на разузнаването на Южен Виетнам, заедно с цялото им оборудване.

По ирония, цялата му армейска служба по време на Втората световна война минава в Корпуса на военното разузнаване към армията на САЩ.

Между другото, синът на Греъм Мартин, служещ в морската пехота като старши лейтенант (1stLt), загива през ноември 1965 г. близо до Чу Лаи, Южен Виетнам, докато атакува вражески позиции със своя хеликоптер UH-1.




Гласувай:
3
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1246879
Постинги: 262
Коментари: 695
Гласове: 2852