Прочетен: 19142 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2012 21:29
Полъх
от спомен...
Незабравките трепнаха.
Ти ми ги даде,
когато за първи път
се погледнахме.
Помниш ли...
Такива не бях виждала -
не сини,
а искрящо топли.
Омагьосаха ме
и ги скрих
в очите си...
Ласка Александрова
Различните народи разказват легенди за незабравките, но всички те са свързани с верността и скъпите спомени. Това прелестно цвете, растящо по влажните места, е наричано на латински “Myosotis sylvatica”. Всички легенди за произхода му неизменно говорят за това, че то е символ на паметта за другия, когато настъпи раздялата на влюбените.
Освен това нейният небесно син цвят символизира безкрайното пространство, обиталище на безсмъртните души и напомня за Бога.
Една от първите легенди се появила в Древна Елада. Тя разказва за двойката влюбени - пастира Ликас и неговата възлюбена Егле, които заедно пасели козите по живописните брегове на река Алфей. Сякаш нищо не можело да помрачи тяхното щастие, но веднъж Ликас трябвало да се раздели със своята любима, а тя - дълбоко развълнувана и в неведние за по-нататъшната им съдба, не могла да сдържи сълзите си. Паднали на земята, те се превръщали в малки небесно сини като очите й цветчета. Ликас ги набрал и ги взел със себе си, за да запази спомена за своята любима.
Още една легенда за незабравката разказва за това, че богинята Флора, раздавайки имена на различните растения, подминала едно скромно синьо цвете и зад гърба си чула тих гласец "Не ме забравяй!" Флора го загледала и го нарекла незабравка, дарявайки му способността да навява на хората спомени.
Според друг вариант, цветето, на което забравили да му дадат име отишло при Бог и го помолило да му даде име. "Аз няма да те забравя, не ме забравяй и ти. Отсега нататък твоето име ще бъде незабравка".
Популярният празник в Англия, известен като "празник на Майската кралица", води своето начало от древни времена, когато човечеството е било още младо и по-поетично и с радост и ликуване посрещало разцвета на природата след тежката зима, като устройвало празник в чест на идването на пролетта. Това се случвало на първи май, когато цялата природа обличала своята очарователна пролетна премяна. В Англия подарявали венче от незабравки на Пролетната кралица, която избирали сред най-красивите момичета. А пред дома й засаждали майско дръвче.
В Англия този празник започнал да се празнува особено тържествено по време на царуването на Хенрих VIII, когато краля и кралицата с всички придворни напускали дворците си и отивали извън града за първите пролетни цветя.
През 1405 размирният граф Хенри Ланкастър създал своя герб, като избрал едно красиво, макар и рядко употребявано за целта цвете – незабравката. Изображението й било обкръжено от думите: «Souvenez-vous de moi» ("Не ме забравяйте"). Скромното цвете се привърнало в символ на рода Ланкастър. Такъв, какъвто е лилията за Бурбоните и Стюартите, а теменугата – за Наполеон.
Според други, първият, придал определен символичен смисъл на незабравката, е мъж от рода на Плантагенетите, който се влюбил в съпругата на Херцога на Бретан. Като знак на любовта си той подарявал незабравки.
Друг благородник – лорд Скелс, зет на Хенри IV, победил в турнир достоен враг - рицар от Бургундия. Победата му била ознаменувана със златна огърлица, украсена със сини незабравки от емайл – като памет за проявената храброст.
В миналото вярвали, че сок от незабравки придава твърдост на стоманата и затова потапяли нажежените до червено остриета на оръжията си в течността. Казват, че по такъв начин били изковавани знаменитите дамаски кинжали и сабите от Толедо. Красива немска легенда разказва, че цветето се появило от сълзите на една девойка при раздялата с любимия й. Влюбените станали свидетели на това, как растението се появило по чудодеен начин пред очите им и го нарекли незабравка (Vergiss mein nicht). Дали си дума, където видят сините цветчета, да си откъсват по един стрък. Минали десетилетия и на същото място се появили старец и старица. Сред дърветата цъфтели незабравки... Двамата се навели да си откъснат от тях, а ръцете им се докоснали. Погледнали се в очите и се разпознали – това били нашите герои. Срещата била трогателна и нежна, въпреки сълзите.
Оттогава възникнал обичаят при раздяла влюбените да си подаряват незабравки – като знак на верността.
Масоните също включват цветето в богатата си символика – на петлицата си носят значка-незабравка в памет на свободните зидари, загинали в нацистките концлагери.
Една австрийска легенда за произхода на цветето разказва, че преди много години една девойка седяла на брега на реката със своя годеник, когато видяла неизвестно цвете и помолила любимия си да й го откъсне. Когато момъкът се навел, кракът му се подхлъзнал и той паднал в буйноите води на реката. Момичето започнало да вика за помощ, но нямало кой да я чуе. Когато момчето за последен път се показало над водата, успяло само да извика «Не ме забравяй!». По-късно, когато тялото му било намерено, в ръката си той стискал същото онова цвете. Момичето го погребало, а върху гроба му посадила цветето, което нарекла по последните думи на младежа - незабравка. В околностите на Люксембург има малка, но много бистра рекичка, която носи поетичното име Къпане на красавиците, или Водопадът на вълшебния дъб. Последното име е дадено затова, че изворът, от който извира е в корените на много стар дъб. Бреговете на тази романтична рекичка през юли и август са покрити с безкраен килим от прелестни ярко сини незабравки, чийто брой се умножава от отражението им в кристалните води. В това очарователно място се събират девойки, които с венци от незабравки се къпят в бистрите води, пеят и се веселят като нимфи, и така си устройват празненство в чест на вълшебния дъб...
Нежните и романтични букети от незабравки са въплъщение на пролетта. Любопитно е, че в повечето езици цветето се нарича по един и същ начин - forget-me-not- англ, Vergissmeinnicht-нем, Niezapominajki - полски, Forglem-mig-ej- датски, ne m"oubliez pas – фр. Unutma ben –турски, זכריני (Zichrini) – иврит, незабудка - рус. и др.
Незабравките са обожавани от художниците, които създават прекрасни натюрморти с тези деликатни цветя.
На незабравките са посветени прекрасни стихове.
С неоткъснати мигове - вечни,
ти градината моя дарявай!
Цветовете на чувства за вярност
да засаждаш във мен не преставай!
Нека бъдат цветята копнежни –
те не клюмват със тежки главици,
посади ми сред тях незабравки
с аромат на любов - неувяхващи!
И не спирай да вярваш в очите ми,
даже с дъх на роса да са пълни,
знаеш, могат и само с обичане
да цъфтят в зима дивите кестени.
Романтичка съм! Да. И безкрайно
ще ти свия венче от мечти!
В мен засаждай по малко, но трайно
незабравки за зимните дни!
Юлия Димитрова
п.п. Народните вярвания твърдят, че венче от незабравки,
положено на главата на любимия, ще го привърже за цял живот.
Незабравки
На крайчеца ти на душата
винаги е най-широко,
можеш да направиш място
за още някой мъж случаен,
случайно през живота ти преминал,
преди с тихи стъпки да се изгуби по водата.
На крайчеца ти на душата
винаги е ветровито,
и стиховете, дето пишеш,
вятър ги довял и вятърът гаси по тях пчелите.
На крайчеца ти на душата
незабравките цъфтят.
По-навътре е забравата.
Веска Гювийска
Незабравка
Прощавай, синеоко цвете,замислено, свенливо,
не зърнах твойта красота,
отминах мълчаливо!
Примамена от висини
и хубости далечни,
потърсих в чуждите страни
аз прелестите вечни.
Но днес, когато уморена
на прага роден спирам,
от тебе по-прекрасен цвят,
повярвай, не намирам!
Таня Иванова
Незабравка нежна, мила
във сърцето ми седи,
там навеки се е скрила,
тайно, за да ме теши.
Че пося я буйна младост
в дни на златни бленове,
днес утеха, тиха радост
във самотни часове.
Незабравка – спомен вечен
нежно приютена в мен,
ще я нося в път далечен,
чак до гроба си студен.