Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04 07:28 - Метеорологични войни в северния Атлантик
Автор: indreal Категория: История   
Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.04 18:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 На 8 септември 1943 г. Кригсмарине – военноморският флот на Третия райх, провежда Операция „Цитронела” (Zitronella). Името може да предизвика асоциации с военна кампания някъде в горещите ширини на, да речем, Средиземно море, но това е много далеч от истината. Зад това кодово название се крие решение на германското военноморско командване за нападение и унищожение на една съюзническа метеорологична станция на Шпицберген – най-големият остров от състава на архипелага Свалбард в Северния ледовит океан. 

Архипелагът Свалбард, който се състои предимно от ненаселени острови, се намира приблизително на половината път между Европа и Северния полюс. Стратегическото му значение през Втората световна война се дължи на неговото местоположение в Баренцово море, от където минава маршрутът на конвоите със съюзнически доставки за СССР. 

През 17 и 18 век Шпицберген се използва за китоловни бази от шведи, датчани, англичани, холандци и французи. През 19-ти век започва активна експлоатация на въглищни находища, като минното дело се превръща в ключова индустрия. До началото на 20-ти век архипелагът не е под ничий суверенитет. След края на Първата световна война, съгласно Версайския договор, Норвегия получава суверенитет над островите Шпицберген, като ги прекръства на Свалбард. 

През Втората световна война архипелагът става сцена на редица военни операции. През август 1941 г. британски, канадски и свободни норвежки части, акостират на Шпицберген. Целта на операцията е да се унищожи инфраструктурата на въглищните мини, за да се попречи на германците да ги използват. Цивилното население е евакуирано, без да е оставен гарнизон. 

През април 1942 г. части на Норвежките свободни сили се връщат на Свалбард и установяват постоянно присъствие в Баренцбург, където поддържат метеорологична станция. Първоначално операцията среща сериозни трудности, но от лятото на 1943 г. норвежците се установяват добре. 

В същото време в Арктика германците успяват да създадат и поддържат редица обслужвани от персонал метеорологични станции, за да се подобрят данните за атмосферните условия в северния Атлантически океан, така че да могат да се правят по-надеждни метеорологични прогнози за нуждите на германските флот и ВВС (Кригсмарите и Луфтвафе) в действията им срещу съюзническите конвои за СССР. "Knospe", една от първите подобни метеостанции, е установена в дъното на Кросфьорден на о. Шпицберген, през 1941 г. – веднага след евакуацията на норвежките и руски цивилни граждани. 

През лятото на 1942 г. от командването на Кригсмарине решават да евакуиратперсонала на "Knospe" поради опасения, че свободните от лед води правят метеорологичната станция уязвима за съюзническа атака. Командирът на подводницата U-435 капитан-лейтенант Зигфрид Стрелов получава заповед да прибере шест членния обслужващ състав на станцията.Евакуацията е извършена на 23 август 1942 г. без противодействие от Съюзниците. 

На 6 септември 1943 г. германското военноморско командване привежда в действие Операция „Цитронела”– нападение над норвежкия гарнизон на Шпицберген, където функционира и метеорологична станция. Атакуващите сили използват два линкора – Scharnhorst и Tirpitz, както и 9 разрушители. Операцията започва на разсъмване два дни по-късно, когато Tirpitz и Scharnhorst откриват огън по норвежките позиции, след което на брега слиза ударна група. Унищожени са радиостанцията, пристанищни и минни съоръжения. До обяд битката приключвас решителна победа за германците. Загиват 11 норвежци, 74 са пленени, докато останалите 67се изпокриват във вътрешността на острова. Германците губят 9 човека, 49 са ранените, 3 разрушителя получават повреди. 

Германските кораби бързо се изтеглят от Свалбард и се завръщат благополучно в Алтенфьорд и Кяфьорд в Норвегия. Макар и успешна, Операция „Цитронела” има само частичен ефект, тъй скоро след това Съюзниците се връщат обратно и възстановяват метеостанцията. На 19 октомври американският крайцер USS Tuscaloosa (CA-37), съпровождан от 4 разрушители, достига до опустошения Баренцбург. Под прикритието на нощта на брега е стоварено продоволствие и оборудване, нужно за възстановяването на метеорологичната станция. Оцелелите от германския рейд срещу Шпицберген норвежци са откарани към Великобритания, като на тяхно място e оставен нов гарнизон от 160 човека. 

След успешното им нападение над Шпицберген, германците използват своето предимство, за да установят няколко метеорологични станции, най-известна от които е тази на остров Хопен. 

През септември 1943 г., заедно със снабдителния кораб Carl J. Busch, германската подводница U-307 транспортира група от 11 мъже до Свалбард като част от Операция Haudegen. Мисията е да се изгради и поддържа метеорологична станция, която да осигурява на германското командване важна информация за времето в Северния Атлантик. Надеждните метеорологични данни са особено важни най-вече, защото се отразяват на планирането на бойните операции –от предвиждането на евентуалните маршрути на вражеските конвои, така че да бъдат пресрещнати от подводниците, до предсказването на подходящите нива на видимост,нужни за успешните операции на авиацията. 

Излъчването на метеорологични данни често обслужва не само своята страна с нужната информация, но също така може да се използва и за объркване на врага. Знаейки, че радио-предаванията често се прихващат от противниковата страна, излъчването на неверни данни може да се използва като целенасочена дезинформация. 

Условията, които членовете на Операция Haudegen срещат наостров Хопенсе различават много от тези в родината им. Благодарение на отдалечеността на мястото, съществува малка вероятност от вражеско нападение, но рискът да се натъкнат на полярни мечки означава, че никой не може да излизат навън без оръжието си. 

Поради дълбоката секретност на операцията им, по-сериозен риск от студа и хищниците обаче се оказва възможността да бъдат блокирани на острова, ако изгубят радио връзка с континента. Вдействителност се случва точно това. През май 1945 г., малко след като Германия официално капитулира, метеорологичната станция губи радиовръзка. Имайки на разположение само една малка гребна лодка, германците нямат друг избор, освен да останат на острова. 

Те продължават да живеят както и преди: разчитат на дажбите си от консервирана храна, запасите от коятобиха им стигнали за още една година, и продължават да извършват своите ежедневни метеорологични наблюдения, докато се опитват да осъществят контакт с външния свят. През август 1945 г. успяват да установят радио контакт с Германия, за да поискат помощ. В крайна сметка помощта идва под формата на норвежки тюленоловен кораб, който качва мъжете на борда си на 4 септември 1945 г.

Норвежкият капитан кани германските войници на вечеря – оферта, която трябва да е била добре дошла след толкова дълги месеци оцеляване само на консерви. Все пак германските войници не са сигурни как да отговорят на тази покана от бившите си врагове. Тогава старшият германски офицер решава официално да направи жест към норвежкия капитан: поставя пистолетът си на масата, обявявайки, че за тях е настъпил моментът да се предадат. Норвежкият капитанът е изненадан от този странен развой на събитията, но все пак пита дали може да запази оръжието като сувенир. Германският офицер се съгласява и вечерята преминава под егидата на мира. И така, три месеца след като войната в Европа официално е приключила, и два дни след капитулацията на Япония, единадесетте войници от операция Haudegen се оказват последната германска военна част, която се предава. 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1059281
Постинги: 247
Коментари: 695
Гласове: 2841