Прочетен: 6735 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2009 15:20
Бях очарован, когато ми казаха определението за наносекунда: времето между превключването от червен на жълт светофар и клаксона на голфа с пернишка регистрация зад вас. За съжаление радостта ми от този толкова находчив виц, свързан с ежедневната ни реалност, трая само докато не попаднах на постинга в блога на МИТП, където е направена извадка с цитати от Тери Пратчет. Сред тях, уви, открих и очевидния прототип на вица за наносекундата и пернишкия голф:
„Най-кратката единица за време в мултивселената е нюйоркската секунда. Тя се определя като периода между включването на зеления светофар и клаксона на таксито зад вас.“
Все пак не може да се отрече блестящата адаптация на оригинала към родните ни условия. А от опит знам, че в Ню Йорк също има еквивалент на перничани и това са жителите на съседен Ню Джърси. Имах шанс да направя сравнение и установих как приликите са толкова шокиращи, че обитателите на Ню Джърси спокойно могат да се окичат с прозвището американски перничани. Затова и не без основание са се превърнали в основен прицел на нюйоркския сарказъм. На първо време хората от Ню Джърси са известни като бат пипъл. Бат в техния случай не е bad, в смисъл на лош, а е BAT като акроним. Съкращението идва от bridge and tunnel (мостове и тунели), тъй като, за да стигнат до Ню Йорк, трябва да минават по мостове или през тунели.
На автомобилните номера от Ню Джърси пише Garden State, но за трите дни, в които живях на мотел в Елизабет, Ню Джърси – градче, намиращо се на около 20 мин. от Манхатън с автобус – не видях кьорава градинка. Вместо това пейзажът удивително напомняше на Перник, но беше няколко идеи по-зле. Само по пътя между Ню Йорк и Елизабет се минаваше покрай безчет бълващи комини от всевъзможна тежка индустрия; имаше огромно пристанище с контейнерен терминал; малко преди тунелът “Линкълн” дори се виждаха да стърчат клетъчните подемни устройства на някаква мина. И над всичко това доминираха безчет магистрали, водещи във всевъзможни посоки, кръстосващи се в множество подлези и надлези. В самия град Елизабет, точно до мотела, имаше толкова гигантски гараж за камиони, който имах чувството, че е разположен на хиляди декари. Оградата, която го опасваше, много напомняше на затворническа – беше поне 3 метра висока, на върха си увенчана с бодлива тел и голям брой мощни прожектори. А кварталът околовръст беше като призрачен – вечер се виждаха светлини само в няколко къщи, всички останали бяха празни, с побити пред тях табели, обявяващи ги за продан.
Какви ли хора могат да виреят сред подобна реалност? Ами… батландци. Навсякъде другаде по американските пътища, с изключение на някои латиноси с “Хонда сивик” (очевидно американския вариант на голф двойка), хората карат внимателно. По улиците и магистралите на Ню Джърси обаче нашенецът може да се почувства като у дома си. Там батландците карат като бесни, функцията на мигача е непозната, престрояване с бясна скорост в наситен трафик от крайно ляво в крайно дясно и обратно е нещо нормално, а като те видят, че си с номер от друг щат, се чувстват едва ли не задължени да те засичат по най-безцеремонния начин при всеки удобен случай. Обаче за свикналия със софийския трафик положението не е много фатално и човек много бързо си възвръща разни навици, които до момента дори не е предполагал, че има.
Снимки
Депутатите гласуваха "за" унив...
© Още една атлантическа круша капнала, н...
24.02.2009 21:23
Крепиташаков чакаше пред бирарията, а междувремнно оправдаваше буквално фамилното си име. Пред него се гърчеше в страстни спазми един кокалест и некъпан ексхибиционист. Под шлифера му стърчеше парче шпек салам с името"народен". Поогризан, но още с етикета си. Малък и плах беше характерът му, но трябваше да се справя с реални злополуки и страдания. Затова се държеше принудено весело и небрежно, и на всеки, който минаваше подхвърляше:
- Нещо да ви предложа? Имам парче салам - народен, но е шпек. Сексуално тестван в миниваната на г-жа Извара.
Възрастна госпожица го погледна с възмущение и отвърна:
- Ти си идиот, бе. Иди на баня!
Точно тогава Крепиташаков се намеси, като отмести потни длани от слабините около салама. Размаха юмручета и запелтечи:
- Мамка ви, копелета! Този човек нито краде, нито яде. Той дори не *бе. Докарва ни оргазмите с думи! Не го тормозете! Ползвайте го! Айде на салааааамите......