Мисълта ми е за английските мивки. Знаете ги – онези с двата крана. Eдин за топлата, а друг за студената вода. Без смесител.
Да ви призная, за мен Британската империя винаги е била олицетворение на напредък и величие. Владетелка на моретата, над която слънцето никога не залязва. Дори и в чисто физически план. Британия е люлката на индустриалната революция и фабричното производство, както и на всички радикални промени, произтичащи от тях. В резултат на всичко това британското влияние по целия свят достига до невиждан в историята обхват. Можем да го открием във всяка една област, като се почне от икономиката и правото, мине се през социалните и образователни системи и се стигне до спортовете, на първо място от които е футболът. За малко да забравя и английския език само по себе си, който е всепризнат като глобално средство за общуване. И въпреки всички тези безспорни успехи, дори и днес, когато сме в ерата на мобилните комуникации, безжичния интернет и нанотехнологиите, Британската империя все още не се отказва от двата крана без смесител над мивките си – единия за топлата, другия за студената вода.
Признавам си, не съм запознат с историята на английската мивка, но имам една идея защо това очевидно неудобно устройство упорито съществува и до днес. Причината са самите англичани. Известно е, че се славят като народ, ценящ традициите. Нищо чудно преди век и повече, когато някой е изобретил начин водата да достига по тръби директно до домовете на хората, първоначално да е имало някаква причина да не може да се внедри веднага смесител за топлата и студената вода. Но тогава това едва ли е имало особено значение предвид революционното нововъведение, улесняващо домакинствата. Вероятно обаче много скоро някой се е сетил да приложи законите на физиката в устройство, даващо възможност топлата и студената вода да се смесват, като по този начин температурата им се регулира. А сега си представете, че изобретателят на смесителя не само, че не е англичанин, ами още по-лошо – роден е от другата страна на Ламанша, пардон, Английския канал. При подобно неблагоприятно стечение на обстоятелствата не е изненадващо, че вместо да признаят, че някой е излязъл по-умен от тях, англичаните предпочитат да се оправдаят с прословутата си консервативност и афинитет към традицията, превръщайки едно недоразвито нововъведение в национален отличителен белег и повод за гордост.
Такива мисли ми минаха през главата, когато преди седмица в Лондон стоях пред мивките с по два чучура и се чудех как точно да си измия ръцете, така че хем да не си ощавя кожата с вряла вода, хем пък и да не търкам сапуна до безкрайност под студената струя. Възможността да запуша мивката с тапа и да се плацикам в нея, след като съм я напълнил, ми се видя прекалено еретична за разбиранията ми. Още повече наскоро моя приятелка от университета ми беше припомнила за един от преподавателите ни, който ненавиждаше англичаните. Според него не можело да се уважават хора, които храчат, повръщат или пикаят в мивките си, а после ги пълнят с вода и си топят ръцете, за да си наплискат лицето.
Добре поне че в някои хотели вече са се превъзмогнали и слагат нормални кранове, но по къщите си продължават са тази ненормална упоритост. Дали пък някой не би споделил истинската история на този феномен?
15.06.2007 15:06
но без да се смесват... и после на ръцете ти едновременно им е студено и изгарят от топлата.
Инак за англичаните кво да кажа, уредили са се копелетата добре...!
19.06.2007 17:13
пламен
При военновременна визита в Москва през 1942 г. британският премиер Уинстън Чърчил открил чудо на модерната технология: топла и студена вода да течат от една и съща чешма.
Да не повярваш, но се твърди, че този случай бил описан дори в мемоарите му, тъй като британският лидер бил крайно впечателн от факта, че успял да си измие ръцете, регулирайки температурата на водата до желаната... (!)
27.11.2007 12:05
Това си е тяхния си начин. Не знам къде е измислен смесителят, но знам, че душът е изобретен в САЩ. Англичаните са се миели по техния си начин. Дори някои си носели тапички за мивките като са ходели в някоя друга страна.
Това го четох в една книга "Корените на дъба", издадена у нас май в началото на 80-те, писана от руснак, бивш дипломат във Великобритания.
Лично аз за пръв път се сблъсках с тези кранчета в Британския съвет, дето беше до телевизията. И там си бяха докарали любимите си кранчета. Въпреки, че над 99% от ползващите ги щяха да са българи.
Та значи щом на англичаните им харесва, нека си се мият по своя си начин. Според тях това е ОК.