Някъде към 21:15 светлините в Зимния угаснаха. Публиката се взриви, след като около 40 мин., откакто Остава се махнаха, беше в състояние на напрегнато очакване. На сцената първо се появиха Стивън Хюит и Стефан Олсдал. Секунди след тях пред морето от протегнати ръце застана и Брайън Молко. Началото беше безкомпромисно. Всъщност по този начин продължи и целият концерт.

Изпълнението на Пласибо беше невероятно магнетично. В него нямаше и капчица стерилност, характерна за концертите на някои звезди, създаващи преграда между себе си и феновете пред тях. Напротив, макар и пред няколко хилядна публика, концертът на Пласибо беше с клубен дух. Сцената не беше празна, запазена само за тях, а я деляха с хора от екипа си. Единственият декор се състоеше от пет екрана зад барабаните. Само не разбрах защо след всяка песен си сменяха инструментите, при положение че звукът, който вадеха, като цяло беше един и същ. Изключвам единствено случаите, когато бас се заменяше с китара.

В един момент, някъде още в началото, стана нещо много любопитно. Изведнъж Брайън свали китарата си и се хвърли да се разправя с един от охранителите пред сцената. Онзи изглеждаше като да не разбра за какво изобщо иде реч. Това накара фронтмена да се обърне към съседния охранител и с недвусмислени знаци даде да се разбере, че иска първият, който изглежда се беше провинил в нещо, да се махне. Шефът на охранителите веднага се намеси и премести прегрешилия по в страни, така че колоните да го скриват от сцената.

Историята много ме заинтригува, затова след края на концерта се поразрових за причините, породили истерията. Оказа се, че в основата на драмата били фото журналистите, отразяващи концерта. Бяха около 10-15 човека, разположени между сцената и огражденията за публиката. В един момент голяма част от тях се спуснали плътно към сцената, с което препречили видимостта на близкия охранител към публиката. Той ги разбутал да се върнат обратно назад, което и станало повод Брайън Молко да се вбеси и да го изгони.

Чист конфликт на интереси – и охранителият, и журналистите са си вършели работата. Единият трябва да отговаря за сигурността както на изпълнителите, така и на хората зад огражденията, поради което трябва да има постоянен поглед върху публиката. Другите пък трябва да отразят подобаващо концерта, тъй като няма какво да се заблуждаваме – ако някое събитие не е отразено от медиите, то все едно не се е състояло. Но да не забравяме, че фотографите в доста голяма степен спомагат за подхранване на егото, а рок звездите обикновено не страдат от излишна скромност. Така че няма какво да се изненадваме, че Брайън Молко зае именно страната на журналистите. А тях само след няколко песни ги натириха да си ходят, така че предпоставки за нови конфликти до края на концерта не се създадоха.

Няколко думи и по въпроса за охраната по концертите. Напоследък установявам похвалната тенденция момчетата с надпис security на фанелите да имат все по френдли поведение към феновете. Както и трябва да бъде, естествено. На вчерашния концерт на охранителите слава богу не им се наложи да обуздават някой разбеснял се или пък да изнасят хора от публиката, за да им се оказва медицинска помощ. В същото време обаче постоянно раздаваха вода на тия от най-предните линии, където положението е най-адово, защото си притиснат отвсякъде, а жегата е непоносима.

Хората от екипа на Пласибо също бяха много благоразположени и позитивно настроени. След края на концерта толкова всеотдайно раздадоха останалите по сцената перца за китари и палки за барабани, че едвам успях да се вредя в разпределението. При събирането на техниката всичко мина много експедитивно и без никакво напрежение. Дори в един момент Фил, човекът отговарящ за демонтирането на светлините, си погледна часовника, подсвирна изненадано и веднага подкани да позабавим темпото.

Беше един добър концерт.
А ето и обещаният сетлист:
Sofia, 18th June 2007.
Infra red
Because
Meds (Piano)
Drag
Soulmates
I know
Song 2 say goodbye
Cops
Every U every me
Special needs
One of a kind
Without you
Bionic 
Blind
Special K
Bitter end

Running
Taste in men
20 years